„Политизирането на случая с „АстраЗенека“ е част от проблема. Винаги

„ Политизирането на случая с „ АстраЗенека “ е част от казуса. Винаги е доста по-трудно да разберем претекстовете на хората за реакцията им в избрана обстановка. Според мен обаче това, което следим в съответния случай, е липса на опит. Мисля, че доста от страните, които вземат решения за прекъсване и пускане, и са внимателни, са страни, които нямат огромен опит в реализирането на имунизационни стратегии и разбирането на метода, по който тези стратегии би трябвало да бъдат ефикасни. Просто липса на опит, а това е тъпо, тъй като процесът се въздейства също от публичното мнение, от отношението на хората към имунизацията. И може би даже парадоксално политиците считат, че като показват, че са внимателни, те ще успокоят хората. Но този вид колебливост и смяна на политиката, в действителност подкопава доверието на хората и понижава желанието им да бъдат ваксинирани. Така че аз виждам казуса по-скоро в неверната преценка поради неумелост, в сравнение с в блян за конкуренция или настъпателност един към различен “. Това мнение изрази пред БНР проф. Адам Фин, професор по медицина от университета в Бристол и шеф на локалния имунизационен център.

Според сър Дейвид Спигълхолтър, професор статистик от Кеймбридж, който преподава публично усещане на рисковете, има известна пристрастност в континентална Европа против имунизацията на „ АстраЗенека “.

„ Това не е единствено политически въпрос. Изпитанията на „ АстраЗенека " не включваха задоволително доста по-възрастни хора и успеваемостта ѝ не изглеждаше толкоз добра, колкото на имунизацията на „ Пфайзер “. Затова европейски регулаторни организации предизвестиха да не се дава „ АстраЗенека “ на над 65-годишните поради незадоволително данни за сигурността ѝ за тях. След това президентът Макрон направи „ глупавата забележка “, че имунизацията е „ квазиефективна “ при по-възрастните хора, което изобщо не дава отговор на истината. Не знам дали тези предубеждения могат да се обяснят с това, че имунизацията наподобява незадоволително добра или просто тъй като е „ английска ваксина “. Не бих желал да го настоявам. Но се чудя дали повода не е в това, че тя е евтина и може да се съхранява в елементарен ледник. Или пък тъй като гледат на нея като на второкласна ваксина. Откакто стартира всеобщото имунизиране в Обединеното кралство, имунизацията на „ АстраЗенека “ наподобява добра като тази на „ Пфайзер “, даже и по-добра. Така че, съгласно мен, подозренията във връзка с „ АстраЗенека “ са меко казано доста неуместни “.

„ Принципът на деликатен метод насърчава бездействието като метод да се понижи рискът. Но казусът е, че не живеем в обикновено време и бездействието може да бъде по-рисково от действието “, споделя проф. Спигълхолтър. И разяснява:

„ Тук би трябвало да се върнем към другите подходи, когато става дума за регулации и сигурност за обществото. Континентална Европа е доста въодушевена към използването на правилото на предпазливостта, който съгласно мен се корени в огромните подозрения във връзка с новите технологии и разработки. Т.е., в случай че има риск нещо да се окаже рисково, не го утвърждаваме. Съединените щати и значително Обединеното кралство подхващат по-различен метод, който се основава на разбор на успеваемостта на разноските и успеваемостта. Това е опит да се претеглят изгодите и вредите и да се предприеме това, което наподобява най-хубаво. Виждаме по какъв начин тези разнообразни подходи се ползват във връзка с другите ваксини против ковид в Европа. И по какъв начин Обединеното кралство е доста самоуверено при вземането на решения. Ваксината на „ АстраЗенека “ беше утвърдена за хора над 65 години. Въобще, доста бързо бяха утвърдени имунизациите. Даден беше приоритет на имунизациите на чисто научна основа за да бъде избавен животът на оптимален брой хора. Отложена беше и втората доза, с цел да могат да бъдат инжектирани оптимален брой хора с първа доза. Всички тези решения бяха оспорени и не бяха взети в Европа. Аз разбирам, че при одобряването на една ваксина внимателният метод е подходящ. Но не е подходящо бездействието под предлог, че не желаеме да одобрим нещо, тъй като то може да е рисково. Веднъж щом към този момент е почнала всеобща имунизация с една ваксина и тя избавя човешки живот, от нея зависи здравето на популацията, това се трансформира в статукво и нещата не трябва да се трансформират. Дори и някой да се придържа към внимателния метод, не трябва да се стопира всеобщото имунизиране, тъй като има късмет да се появят някакви странични резултати. Принципът на деликатен метод може да бъде подходящ, когато има огромна научна неустановеност. Но при сегашните условия мисля, че някои сгрешиха с използването му “.

По думите на проф. Фин има две аргументи да бъдем внимателни при налагане на пауза в програмата за всеобщо имунизиране.

„ Едната, несъмнено е, че при преустановяване на имунизирането ще има хора, които няма да получат ваксина, ще развият болестта и ще умрат. Така че цената на такова решение е човешки живот. Другата причина е, че се поражда подозрение в публичното схващане освен към тази ваксина, само че и към имунизирането като цяло, а това прави по-трудно реализирането на стратегиите точно поради неналичието на доверие. Затова съм уверен, че в действителност е значимо да сме деликатни и да се откри баланс. Очевидно имаме потребност хората да ни имат вяра, да са деликатни, да се ревизираме обширно сигналите за странични резултати. Но в това време не желаеме да се изпращат неправилни сигнали и да умират хора, като се забавя една стратегия, която би трябвало да се извърши оптимално бързо “.

От чисто статистическа позиция до каква степен безвредна е в действителност имунизацията на „ АстраЗенека “?

„ Аз бих се съгласил с това, което споделят регулаторите, че в случай че преглеждаме кръвните съсиреци като цяла група от събития, не наподобява да има доказателство за връзка сред повишен риск от приемане на съсиреци и слагането на тази ваксина. Има обаче доста, доста характерни и редки положения, при които имаме комбинация от кръвни съсиреци и кървене и които в действителност към този момент стават група случаи. Такива се появиха в Норвегия, Германия и даже в Обединеното кралство имаме пет такива случая. И още един с имунизиран с „ Пфайзер “ пациент. Необходимо е всички тези случаи да бъдат в допълнение подробно разследвани. Въпросът е комплициран. Интересното в регулаторните решения е, че те споделят, че даже да има връзка сред имунизацията на „ АстраЗенека “, или сред която и да било друга ваксина, и тези редки случаи би трябвало да се взема поради съотношението изгоди - риск. С други думи, изгодите от имунизацията превъзхождат рисковете. Знаем, че при имунизирането по принцип има опасности. Ето да вземем за пример в този момент има предизвестие за вероятен алергичен потрес след имунизация. Но по тази причина, когато получих моята доза ваксина, трябваше да седна и да изчакам 15 минути, ако ми се случи това “, разяснява проф. Спигълхолтър./ bnr.bg