В надпревара за растеж или тази луда, луда икономика
„ Политиците към момента могат да създадат страните си по-богати, само че в случай че са склонни да поемат опасности. Или да поемат тази полуда на промените “- Тази идея показа в ефира на Дарик Югоизток ректорът на Бургаския свободен университет проф. доктор Милен Балтов.
В авторското предаване „ Икономистът приказва “ той разпростра пред слушателите тематиката за промени в либертарианската стопанска система, създаването на нови политически решения и нуждата от промени в свободния пазар.
Проф. Балтов уточни за образец Аржентина, чийто път към икономическа непоклатимост, е посипан с дълбоки разтърсвания в политически и стопански проект. И опълчи кандидатите за президентския пост, които на 19 ноември ще се изправят един против различен във втория тур на изборите. Това са актуалният министър на стопанската система Серхио Маса, представител на левия " Алианс за родината " и либертарианецът Хавиер Милей с диаметрално противоположни възгледи, последовател на монетаризма на Милтън Фридман и концепциите на Фридрих декор Хайек, бранител на демократичната народна власт и свободния пазар в средата на 20 век и.
Балотажът се развива на фона на рекордна инфлация от 138 % и срив на националната валута. Изборите се чака да решат въпроса кой ще бъде претрупан със задачата да избави втората по величина стопанска система в Южна Америка и да вкара още веднъж в икономическия и политически речник думата промяна.
„ Световната банка и Международният валутен фонд по принцип постоянно са поощрявали политиките на промени. Преглед на годишника на МВФ демонстрира, че тъкмо преди 20 години в изданието му през 1993 година, думата промени се среща 139 пъти. В изданието му от тази година, което излезе преди една седмица, към този момент се среща 35 пъти и то в книга. През 2015 година пък са едвам три… “, уточни проф. Балтов и разяснява: Думата промяна или стартират да я изчегъркват или става непопулярна.
Той сложи фокуса върху Прибалтийската тройка - Литва, Латвия и Естония, страни, нападателно реформистки в края на 90-те години и началото на 20 век. В момента всички те демонстрират повишаване на брутния вътрешен артикул на глава от популацията. И до момента в който първенецът - Литва записва растеж от 270 % за интервала от 1995 до 2022 година, то в противоположния край се намира Украйна, в която за цялото това време растежът е малко над 20 %. В Аржентина пък в границите на 27 години повишаване е с 23 %.
Към днешна дата - военният спор сред Израел иХамас, пълномащабната инвазия на Русия в Украйна,последвалите трагичните събития, би трябвало да дадат сериозен отпечатък, в това число и върху стопанската система. „ Последната година и половина обаче, съпроводена с военните спорове и повишаване на цените на силата, доведоха до обилни доходи в избрани браншове в нашата стопанска система. Военната промишленост и енергетиката се къпят в пари. А негативният резултат не е безспорен. При разширение на спора би трябвало да се разсъждава рационално, либерталирански въз основата на промени. Но не голите промени, сами по себе си. Украйна не е съумяла не тъй като, не е тръгнала да прави промени, а тъй като не е била поредна “, сподели проф. Балтов.
Къде е котвата на промените в България, какви са отраженията върху Европа след интервала на Ковид и вълната от конформизъм, кой е най-засегнатия бранш след отстъплението на Китай, обвързван със свободното пазарно стопанство, чуйте проф. Милен Балтов в „ Икономистът приказва “ по Дарик Югоизток:
В авторското предаване „ Икономистът приказва “ той разпростра пред слушателите тематиката за промени в либертарианската стопанска система, създаването на нови политически решения и нуждата от промени в свободния пазар.
Проф. Балтов уточни за образец Аржентина, чийто път към икономическа непоклатимост, е посипан с дълбоки разтърсвания в политически и стопански проект. И опълчи кандидатите за президентския пост, които на 19 ноември ще се изправят един против различен във втория тур на изборите. Това са актуалният министър на стопанската система Серхио Маса, представител на левия " Алианс за родината " и либертарианецът Хавиер Милей с диаметрално противоположни възгледи, последовател на монетаризма на Милтън Фридман и концепциите на Фридрих декор Хайек, бранител на демократичната народна власт и свободния пазар в средата на 20 век и.
Балотажът се развива на фона на рекордна инфлация от 138 % и срив на националната валута. Изборите се чака да решат въпроса кой ще бъде претрупан със задачата да избави втората по величина стопанска система в Южна Америка и да вкара още веднъж в икономическия и политически речник думата промяна.
„ Световната банка и Международният валутен фонд по принцип постоянно са поощрявали политиките на промени. Преглед на годишника на МВФ демонстрира, че тъкмо преди 20 години в изданието му през 1993 година, думата промени се среща 139 пъти. В изданието му от тази година, което излезе преди една седмица, към този момент се среща 35 пъти и то в книга. През 2015 година пък са едвам три… “, уточни проф. Балтов и разяснява: Думата промяна или стартират да я изчегъркват или става непопулярна.
Той сложи фокуса върху Прибалтийската тройка - Литва, Латвия и Естония, страни, нападателно реформистки в края на 90-те години и началото на 20 век. В момента всички те демонстрират повишаване на брутния вътрешен артикул на глава от популацията. И до момента в който първенецът - Литва записва растеж от 270 % за интервала от 1995 до 2022 година, то в противоположния край се намира Украйна, в която за цялото това време растежът е малко над 20 %. В Аржентина пък в границите на 27 години повишаване е с 23 %.
Към днешна дата - военният спор сред Израел иХамас, пълномащабната инвазия на Русия в Украйна,последвалите трагичните събития, би трябвало да дадат сериозен отпечатък, в това число и върху стопанската система. „ Последната година и половина обаче, съпроводена с военните спорове и повишаване на цените на силата, доведоха до обилни доходи в избрани браншове в нашата стопанска система. Военната промишленост и енергетиката се къпят в пари. А негативният резултат не е безспорен. При разширение на спора би трябвало да се разсъждава рационално, либерталирански въз основата на промени. Но не голите промени, сами по себе си. Украйна не е съумяла не тъй като, не е тръгнала да прави промени, а тъй като не е била поредна “, сподели проф. Балтов.
Къде е котвата на промените в България, какви са отраженията върху Европа след интервала на Ковид и вълната от конформизъм, кой е най-засегнатия бранш след отстъплението на Китай, обвързван със свободното пазарно стопанство, чуйте проф. Милен Балтов в „ Икономистът приказва “ по Дарик Югоизток:
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ