Звучен шамар от народа - едва 34% гласуваха на балотажа
Политиците, в това число и тези с най-високи рейтинг и утвърждение като Румен Радев, получиха гласовит пестник от народа през вчерашния ден, откакто вторият тур на президентския избор означи антирекорд за интензивност. Близо 200 000 пловдивчани, или две трети от общо 301 978 гласоподаватели, загърбиха балотажа и избраха разходка в слънчевия и топъл почивен ден.
С под 35% интензивност (според екзитпола към 20 часа снощи) тези избори удариха дъното по слаб интерес към гласуването. Предишният сходен случай е през 2006 година, когато на балотажа бюлетини пускат 41,21% от хората с право на глас. Тогава политолозите изясняват ниската интензивност с неналичието на конспирация, тъй като Георги Първанов бие с голяма разлика Волен Сидеров.
Спадът в интензивността е трайна наклонност и се задълбочава с годините. Той приказва за незаинтересованост и съмнение в политическата класа и институциите у нас. През 1991 година на първите президентски избори гласоподават над 5,2 млн. българи, което прави рекордна интензивност от 75,90%.
Тогава Желю Желев печели балотажа против Румен Воденичаров. 4,2 млн., или 61,67%, гласоподават на балотажа през 1996 година, когато Петър Стоянов става първият пловдивчанин, президент на България. Преди това той е спечелил безапелационно предварителните избори, които би трябвало да посочат какъв да е претендентът на десницата. В идващите години интензивността непрекъснато се свива, с цел да се стигне до най-ниската представителност на българско ръководство, излъчено след вота на 14 ноември. Така даже да бъде формирано държавно управление с присъединяване на 4 партии в 47-ото Народно събрание, то ще има поддръжката на не повече от 1,2 млн. българи, което прави едвам 17,5% от хората с право на глас.
С под 35% интензивност (според екзитпола към 20 часа снощи) тези избори удариха дъното по слаб интерес към гласуването. Предишният сходен случай е през 2006 година, когато на балотажа бюлетини пускат 41,21% от хората с право на глас. Тогава политолозите изясняват ниската интензивност с неналичието на конспирация, тъй като Георги Първанов бие с голяма разлика Волен Сидеров.
Спадът в интензивността е трайна наклонност и се задълбочава с годините. Той приказва за незаинтересованост и съмнение в политическата класа и институциите у нас. През 1991 година на първите президентски избори гласоподават над 5,2 млн. българи, което прави рекордна интензивност от 75,90%.
Тогава Желю Желев печели балотажа против Румен Воденичаров. 4,2 млн., или 61,67%, гласоподават на балотажа през 1996 година, когато Петър Стоянов става първият пловдивчанин, президент на България. Преди това той е спечелил безапелационно предварителните избори, които би трябвало да посочат какъв да е претендентът на десницата. В идващите години интензивността непрекъснато се свива, с цел да се стигне до най-ниската представителност на българско ръководство, излъчено след вота на 14 ноември. Така даже да бъде формирано държавно управление с присъединяване на 4 партии в 47-ото Народно събрание, то ще има поддръжката на не повече от 1,2 млн. българи, което прави едвам 17,5% от хората с право на глас.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ




