Левче на глас им е малко? Хайде да го докажат
Политиците си мислят, че са доста хитри и постоянно могат да ни преметнат. Не могат. Ясно е накъде води унизителният плач на партиите, вкопчили се в държавната хранилка. Говорителите им вият за дотациите като оплаквачки на погребение и плашат с " банкрут ". Целта на цялото тръшкане е ясна - намаляването на дотациите на 1 лев за глас да бъде отсрочено за " различен път ". На всяка цена.
С пяна на уста данчоцоневци, летифхалиловци, руменгечевци и тъй наречените ни твърдят, че се противят на орязването на бюджетните дажби не за друго, а по " кардинални " аргументи - не желали партиите да попаднат в ръцете на олигарсите. Това го слушаме най-малко от 2016 година насам - откогато над 2 милиона българи желаеха на референдум понижаване на дотациите. Бойко Борисов и свитата му го повтарят и в този момент, когато сами предлагат партиите да получават по левче на глас - като го вършат с отвращение, като жертвоприношение пред волята на електората и с огромна доза убеденост, че няма да бъде признато. Идеята взе, че мина на първо четене. Но второто гласоподаване следва и всички се надпреварват да изясняват, че с орязването на дотациите не бивало да се прибързва.
Кой приказва за олигарси
Демокрацията е в заплаха, задава се тирания, партиите ще изчезнат, олигархията ще мине в нахлуване - това ли желаете, в кресчендо плашат Йордан Цонев от Движение за права и свободи, Драгомир Стойнев от БСП и други речовити депутати. Появи се и тежка артилерия - Делян Пеевски се яви на работното се място в парламента, с цел да предизвести за ужасната заплаха партиите да бъдат овладени от олигарси, в случай че бъдат принудени да живуркат с дребни бюджетни помощи. Дори не беше смешно.
Сега в небивало единомислие политици от всички цветове назидават какъв брой е значимо въпросът за дотациите да бъде решен деликатно, след сериозен разбор и калкулации за справедливия размер. Хубаво, само че къде им беше задълбоченият разбор на тези загрижени хора, когато направиха дотациите за партиите по 11 лв. на глас? И в момента всяка от огромните партии къта милиони по банкови сметки - това са парите, които са взети от данъкоплатците и от които очевидно нямат особена потребност, щом не ги харчат. За какъв банкрут приказват тогава?
Да, определянето на държавната помощ не бива да става с редене на фасул и гледане в тавана, в случай че цитираме скорошни думи на титана на финансовата мисъл Йордан Цонев. Но това се отнася и за 11-те лв. - и те са резултат от гледане на фасул.
Политиците усещат, че народът следи крокодилския им рев с съмнение и гадност, затова активираха придворни политолози и други анализатори да обикалят медиите и авторитетно да разясняват, че въпросът със дотациите е твърде деликатен, прекалено комплициран и не трябва да се реже с лека ръка.
Сложен или не, ето какво би трябвало да се случи. Депутатите да спрат да усукват и да гласоподават незабавно намаляване на дотацията от 11 лв. на 1 лев на глас. Нека да е от 1 юли, не със задна дата. Нека в идните месеци партийните щабове, техните ковчежници, анализатори и консултанти и всеки, който има предпочитание и знания, да запретнат ръкави, да изучат в детайли чуждия опит, да проучват партийните разноски и да предложат формула за държавното финансиране, която да влезе в деяние още следващата година. Никой не желае партиите да бъдат докарани до просешка сопа, нали?
Но апелирам да не ни баламосват с " левче дотация за подаден глас е равно на нула лв. дотация ". Каква е тази извратена аритметика, която се пробва да ни убеди, че 3 милиона лв. са равни на нула лв.?!
Само незабавното понижение на дотацията на левче ще застави политическите сили скоростно да побързат да ни убедят, че това е извънредно незадоволително за финансиране на присъщите им действия. За да ни убедят обаче, ще се наложи
да разкрият грижливо защитавани секрети -
да вземем за пример какви заплати получават висшите им функционери, какъв брой партийни офиса поддържат и какви разноски имат за тях, какви воаяжи вършат партийните ръководители, какъв брой костват командировките им в чужбина.
Да, партиите пишат постоянно доклади и Сметната палата постоянно ги преглежда. Там обаче има единствено общи приказки и общи цифри и не написа какъв брой заплащат ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи на управленията си - на Борисов, на Нинова, на Карадайъ и така нататък В доклада на Движение за права и свободи се споделя, че междинната заплата, която партията дава, е малко над 1000 лв.. Но в тази усреднена сума влизат и заплатите на чистачките и водачите, та не дава доста добра визия за възнагражденията на висшите функционери. Пеевски да вземем за пример взима ли партийна прехрана и каква е тя? А почетният шеф Ахмед Доган? Постовете на Цветан Цветанов в ГЕРБ платени ли са били, или се е трудил безплатно? Как са осчетоводени другите форми на пропаганда в предизборните акции и какви са харчовете по тях?
Накратко, с цел да ни убедят, че левче на глас им е малко, партиите би трябвало да дадат на нас, работодателите им, достатъчно информация за разноските, нужни за естествения им политически живот. Трябва да създадат и друго, което е още по-трудно - да си върнат доверието ни.
" Партиите или се финансират от бюджета, или от олигарси. Трети вид няма. Третият вид е неистини за пред обществото за членски импорт и по този начин нататък ", нарежда Йордан Цонев. Как да няма трети вид, господин Цонев? Има и трети, и пети. България отдавна си е в третия вид - на съчетано финансиране на партиите - от горната страна са парите от бюджета, изпод са невидимите спонсори.
И за какво Цонев твърди, че " членският импорт и по този начин нататък " са неистини пред обществото? Да, Движение за права и свободи, ГЕРБ, Българска социалистическа партия едва разчитат на приноса на своята членска маса и като цяло към 90% от издръжката им се обезпечава от бюджета, т.е. за сметка на данъкоплатците. Но в Германия бюджетната субсидия е едвам 31%, там партиите се прехранват главно от членски импорт, дарения и стопанска активност. И няма потребност да плашат народа, че партиите ще бъдат завладяни от олигархията. Нима в този момент е друго?
Проблемите с политическата корупция и черните партийни каси не се лекува със дотации. Скандали гърмят даже в богати страни с добра уредба и щедро партийно финансиране като Германия и Австрия.
Алчността не се потиска с наливане на публични пари,
а с разжалване на подкупните политически функционери и с провождането им за размисъл и превъзпитание в пандиза. Нима не е явно, че даже в този момент, когато лапат по над 13 лв. на глас държавни пари, които с нищо не са заслужили, българските партии си остават развъдници на корупция във всичките й проявления - търговия с въздействие, корист с пост, пробутване на лобистки закони, разпределяне на публични поръчки, приемане на евтини жилища и дори на безплатни жилища и впрочем.
Може ли да стане по-зле с понижаване на държавните дотации? Едва ли. Може да стане по-добре обаче, в случай че правосъдната система си прави работата, като нагази и в блатото на гранд корупцията, което в този момент " гнусливо " заобикаля. Същото ни споделят от години отчетите на Европейската комисия. Нашите политици докараха нещата до такава степен, че страните от Еврозоната отхвърлят да позволен България даже до " чакалнята " за еврото и едни от аргументите са огромната корупция по високите етажи на властта и неналичието на санкции за покварените политици.
С пяна на уста данчоцоневци, летифхалиловци, руменгечевци и тъй наречените ни твърдят, че се противят на орязването на бюджетните дажби не за друго, а по " кардинални " аргументи - не желали партиите да попаднат в ръцете на олигарсите. Това го слушаме най-малко от 2016 година насам - откогато над 2 милиона българи желаеха на референдум понижаване на дотациите. Бойко Борисов и свитата му го повтарят и в този момент, когато сами предлагат партиите да получават по левче на глас - като го вършат с отвращение, като жертвоприношение пред волята на електората и с огромна доза убеденост, че няма да бъде признато. Идеята взе, че мина на първо четене. Но второто гласоподаване следва и всички се надпреварват да изясняват, че с орязването на дотациите не бивало да се прибързва.
Кой приказва за олигарси
Демокрацията е в заплаха, задава се тирания, партиите ще изчезнат, олигархията ще мине в нахлуване - това ли желаете, в кресчендо плашат Йордан Цонев от Движение за права и свободи, Драгомир Стойнев от БСП и други речовити депутати. Появи се и тежка артилерия - Делян Пеевски се яви на работното се място в парламента, с цел да предизвести за ужасната заплаха партиите да бъдат овладени от олигарси, в случай че бъдат принудени да живуркат с дребни бюджетни помощи. Дори не беше смешно.
Сега в небивало единомислие политици от всички цветове назидават какъв брой е значимо въпросът за дотациите да бъде решен деликатно, след сериозен разбор и калкулации за справедливия размер. Хубаво, само че къде им беше задълбоченият разбор на тези загрижени хора, когато направиха дотациите за партиите по 11 лв. на глас? И в момента всяка от огромните партии къта милиони по банкови сметки - това са парите, които са взети от данъкоплатците и от които очевидно нямат особена потребност, щом не ги харчат. За какъв банкрут приказват тогава?
Да, определянето на държавната помощ не бива да става с редене на фасул и гледане в тавана, в случай че цитираме скорошни думи на титана на финансовата мисъл Йордан Цонев. Но това се отнася и за 11-те лв. - и те са резултат от гледане на фасул.
Политиците усещат, че народът следи крокодилския им рев с съмнение и гадност, затова активираха придворни политолози и други анализатори да обикалят медиите и авторитетно да разясняват, че въпросът със дотациите е твърде деликатен, прекалено комплициран и не трябва да се реже с лека ръка.
Сложен или не, ето какво би трябвало да се случи. Депутатите да спрат да усукват и да гласоподават незабавно намаляване на дотацията от 11 лв. на 1 лев на глас. Нека да е от 1 юли, не със задна дата. Нека в идните месеци партийните щабове, техните ковчежници, анализатори и консултанти и всеки, който има предпочитание и знания, да запретнат ръкави, да изучат в детайли чуждия опит, да проучват партийните разноски и да предложат формула за държавното финансиране, която да влезе в деяние още следващата година. Никой не желае партиите да бъдат докарани до просешка сопа, нали?
Но апелирам да не ни баламосват с " левче дотация за подаден глас е равно на нула лв. дотация ". Каква е тази извратена аритметика, която се пробва да ни убеди, че 3 милиона лв. са равни на нула лв.?!
Само незабавното понижение на дотацията на левче ще застави политическите сили скоростно да побързат да ни убедят, че това е извънредно незадоволително за финансиране на присъщите им действия. За да ни убедят обаче, ще се наложи
да разкрият грижливо защитавани секрети -
да вземем за пример какви заплати получават висшите им функционери, какъв брой партийни офиса поддържат и какви разноски имат за тях, какви воаяжи вършат партийните ръководители, какъв брой костват командировките им в чужбина.
Да, партиите пишат постоянно доклади и Сметната палата постоянно ги преглежда. Там обаче има единствено общи приказки и общи цифри и не написа какъв брой заплащат ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи на управленията си - на Борисов, на Нинова, на Карадайъ и така нататък В доклада на Движение за права и свободи се споделя, че междинната заплата, която партията дава, е малко над 1000 лв.. Но в тази усреднена сума влизат и заплатите на чистачките и водачите, та не дава доста добра визия за възнагражденията на висшите функционери. Пеевски да вземем за пример взима ли партийна прехрана и каква е тя? А почетният шеф Ахмед Доган? Постовете на Цветан Цветанов в ГЕРБ платени ли са били, или се е трудил безплатно? Как са осчетоводени другите форми на пропаганда в предизборните акции и какви са харчовете по тях?
Накратко, с цел да ни убедят, че левче на глас им е малко, партиите би трябвало да дадат на нас, работодателите им, достатъчно информация за разноските, нужни за естествения им политически живот. Трябва да създадат и друго, което е още по-трудно - да си върнат доверието ни.
" Партиите или се финансират от бюджета, или от олигарси. Трети вид няма. Третият вид е неистини за пред обществото за членски импорт и по този начин нататък ", нарежда Йордан Цонев. Как да няма трети вид, господин Цонев? Има и трети, и пети. България отдавна си е в третия вид - на съчетано финансиране на партиите - от горната страна са парите от бюджета, изпод са невидимите спонсори.
И за какво Цонев твърди, че " членският импорт и по този начин нататък " са неистини пред обществото? Да, Движение за права и свободи, ГЕРБ, Българска социалистическа партия едва разчитат на приноса на своята членска маса и като цяло към 90% от издръжката им се обезпечава от бюджета, т.е. за сметка на данъкоплатците. Но в Германия бюджетната субсидия е едвам 31%, там партиите се прехранват главно от членски импорт, дарения и стопанска активност. И няма потребност да плашат народа, че партиите ще бъдат завладяни от олигархията. Нима в този момент е друго?
Проблемите с политическата корупция и черните партийни каси не се лекува със дотации. Скандали гърмят даже в богати страни с добра уредба и щедро партийно финансиране като Германия и Австрия.
Алчността не се потиска с наливане на публични пари,
а с разжалване на подкупните политически функционери и с провождането им за размисъл и превъзпитание в пандиза. Нима не е явно, че даже в този момент, когато лапат по над 13 лв. на глас държавни пари, които с нищо не са заслужили, българските партии си остават развъдници на корупция във всичките й проявления - търговия с въздействие, корист с пост, пробутване на лобистки закони, разпределяне на публични поръчки, приемане на евтини жилища и дори на безплатни жилища и впрочем.
Може ли да стане по-зле с понижаване на държавните дотации? Едва ли. Може да стане по-добре обаче, в случай че правосъдната система си прави работата, като нагази и в блатото на гранд корупцията, което в този момент " гнусливо " заобикаля. Същото ни споделят от години отчетите на Европейската комисия. Нашите политици докараха нещата до такава степен, че страните от Еврозоната отхвърлят да позволен България даже до " чакалнята " за еврото и едни от аргументите са огромната корупция по високите етажи на властта и неналичието на санкции за покварените политици.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ