Робинсън, Пелоси и измамата на западната прогресивна политика
Политиците обичат да приказват.
Това е огромна част от работата. Вие говорите в законодателните органи. Вие говорите в комисии. Вие говорите с гласоподавателите. Говорите с кореспонденти. Ако имате шанс, ще бъдете помолени да говорите по малкия екран, радиото или други известни платформи.
Политиците жадуват за внимание. Утвърждава се. Това значи, че си значим. Вие сте човек, който има значими неща за казване. Вие сте видяни. Хората слушат.
Политиците знаят, че колкото по-голяма е работата им, толкоз по-внимателни би трябвало да бъдат, когато беседват с аудитория – без значение дали е дребна или огромна. Това е изключително правилно, в случай че сте министър в кабинета или „ водач “. Твърде доста говорене без сюжети може да бъде рисково.
Така че по-често това, което политиците споделят, до момента в който приказват, е забравимо или по-лошо, безсмислено. Те би трябвало да се придържат към своите изявления. Те обожават клишетата.
И въпреки всичко има моменти, в които политиците се усещат прекомерно комфортно. Ста...
Прочетете целия текст »
