Политици внушават недоверие към политиците, нови журналисти – към старите,

Политици внушават съмнение към политиците, нови публицисти – към старите, медийни специалисти – към скучната обичайната експертиза. От опасност за властта подозрението се трансформира в нейно оръжие, написа Ивайло Дичев.

Защо измененията на изборните правила се оказаха едно от първите неща, с които се захвана 48-то Народно заседание?

Няма да съм първият, който го споделя: недоверието в света ни стартира да придобива невиждани размери. Преди време разгласява книга с показателното заглавие „ Вярваме в недоверието “. Което по един политологически метод ни връща към Декарт, татко на модерната философия: търсейки върху какво да се опре, той отхвърля заблуда след заблуда, с цел да стигне до единственото нещо, което е несъмнено - че се съмнява във всичко, което наподобява несъмнено. 

Разклащането на обществата, което следва от този поврат към безконечното подозрение, са белязали новата ни история. Но до момента в който идеологическите режими на национализма, комунизма или фашизма санкционират съмняващите се и постановат силово вярата във властта, последните две десетилетия направиха изострен противоположен завой: от опасност за властта подозрението се трансформира в нейно оръжие. Нарекохме го с малко смътното название . Политици внушават на народа съмнение към политиците, нови публицисти – към остарялата публицисти, медийни специалисти – към скучната обичайната експертиза. След италианските „ 5 звезди “, Орбан и, връх на този поврат беше отводът на Тръмп да признае изборното проваляне през 2020. Той упрекна в операции пощите, медиите, щатските съдилища, като докара страната си до ръба на революция. Последно някогашният президент на Бразилия Болсонаро отхвърли да признае загубата си защото… резултатите от машините, с които се гласоподава, не можели да се ревизират. Предстоят митинги.

Ето по какъв начин подкопават доверието
Редакцията предлага
Слава богу още не е стигнал до такава степен и прочее не помня до момента огромна българска партия да не е признала изборния резултат. Казвам „ популярност богу “, тъй като демокрацията се крепи на едно само нещо: готовността съперникът да признае провалянето си и да поздрави спечелилия. 
Но пътят, по който потегли обединението на реставрацията, наложила смяната на изборните правила и подозрението в машините, явно подкопава доверието в страната ни. Ретроспективно – тъй като внушава чувството, че изборите ни до момента са били манипулирани. Проспективно – тъй като в една огромна част от обществото се основава чувство за връщане към всеобщото пазаруване на гласове и отменяне на бюлетини за съперника като невалидни. Нещо, което може и да не повлияе съществено на парламентарния, само че ще има трагични последици на локалния избор. 

Абсурдно е да се постановат изборни правила срещу волята на 4 от 7-те парламентарно показани партии, с вероятно болшинство от единствено пет гласа. При това правила, които се отнасят за избори, които по всяка възможност предстоят до броени месеци. Това би било скандал във всяка естествена народна власт. Аргументът, че и предходните промени, когато се вкараха машините, били признати по сходен силов метод, единствено утвърждават убеждението ни, че в тази страна няма почтено съревнование и единият тим постанова правила, които му отърват. И в случай че няма съревнование и всичко по този начин или другояче е нагласено, за какво да ИМ гласуваме?

Да не си помислите, че съм почитател на машинния фетишизъм. Цифрите демонстрират, че последните няколко избора взеха решение, само че несъмнено е можело това да стане и иначе. Ако да вземем за пример бяхме дали тия 60 милиона за преброителни центрове, образование и цивилен надзор, евентуално щяхме да реализираме сходни резултати (при 6 милиона гласоподаватели това прави по най-малко 10 лв. за управление на всеки обособен избор!). Само че при отприщената вакханалия на недоверието всеки нов детайл от уравнението става мотив за нови обвинявания. Защо реформаторите толкоз държат на тия машини, дали пък не е тъй като са овладели кода? Какво ли има на тая вълшебна флашка, дето елементарният човек не може да го види и пипне? Не са ли тайните на диктатора Мадуро? В обществения спор се завъртяха „ причини “ за това, чия майка гласувала с машина и чия се тормозила да не се изложи. 

Самоубийствена полуда

Боя се, че цялата тази самоубийствена за страната ни полуда няма по какъв начин да бъде спряна. Политикът почувствал съмнение и почва да го излива върху нас в медийни монолози. Няма по какъв начин да го сложим на място, тъй като той по определение е претендент за суверенната власт над тази страна – има право да усеща и да се изрече както откри за добре. Нали видяхте какъв брой беше мъчно да бъде озаптен Тръмп поради – наложи се частни компании като Туитър да смъкват акаунта му. Само че в България такова нещо не може да стане – никоя огромна медия няма смелостта да притисне политика до стената на обстоятелствата. Колко са тия баби, дето са се тормозили, кой е този дето пипа кода? Политикът у нас стои над журналиста - колкото и да лъже, отново ще бъде канен да излага възприятията си. Впрочем когато се наложи, се включват и социологическите организации, които подават услужливо данни за възприятията на определените от тях респонденти (напоследък излязоха две спорни числа за и срещу машините, може би поръчани от двата лагера). 

Проф. Ивайло Дичев

Нямам съвет за това по какъв начин да се гласоподава. Струва ми се обаче, че главните участници в едно бъдещо съревнование би трябвало да обсъдят това дружно и да реализират най-малко условен консенсус. И по опция да го създадат малко по-задкулисно, т.е. без да показват кавгите си пред медиите. Защото цялата тази техническа тематика се трансформира в неуместна предизборна пропаганда, в която всеки е противоположен на всеки. Г-жа Нинова пробва да отклони обвиняванията за срутва на партията си с хипотетичната изкуфялост на своя електорат, който се стряска от един екран. Борисов изкусно вкара клин сред реформаторите и Българска социалистическа партия и, както наподобява, ще разхлабва леко хватката, с цел да подмами Демократична България да го одобри за сътрудник. Президентът си откри мотив да се дистанцира от Българска социалистическа партия, която пробва да превземе отвътре; чакаме несъгласие на готвените промени, което ще ускори вътрешната съпротива в партията. Кретенизъм, който ни връща към дебатите за Истанбулската спогодба, ковид-ваксините и норвежките крадци на деца. Е, този път малко по-скучно, но това измислиха.

Режат си клона

Всеобхватният популизъм, който е обладал политическата сцена, се занимава с едно: да реже клона, на който политиката седи. Никой не може да ни убеди, че партии, които се захванаха от първата минута с изборното законодателство желаят в действителност да сформират държавно управление. Че някой законно се готви да ръководи. Че въобще сме страна.

* Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.