Политиката за поддържане на дефицит от 3 процента от БВП

Политиката за поддържане на недостиг от 3 % от Брутният вътрешен продукт основава предпоставки за трайно увеличение на държавния дълг, който за последните три години се е нараснал с 11 милиарда лв.
Предизвикателството е голямо - през последните три години е имало неразумни политики във връзка с ръководство на обществените финанси на страната. Това сподели министърът на финансите Теменужка Петкова по време на чуване в Народното събрание по отношение на положението на обществените финанси преди правенето на бюджета за 2025 година от новоизбрания кабинет, както и задачите, които се слагат и средствата, с които ще бъдат реализирани. Вносители на предлагането за чуване са Йордан Цонев, Елван Гюркаш и Байрам Байрам от " Движение за права и свободи - Ново начало ".

" Ще продължим да работим, с цел да предложим бюджет с недостиг до 3 % от брутния вътрешен артикул. Задачата е извънредно сложна, в хода на дебатите ще стане ясно какви ограничения предлагаме. Положението е доста тежко и ще би трябвало да отчайвам всички оптимисти ", съобщи още министърът, представена от Българска телеграфна агенция

Петкова показа разбор на специалистите на Министерството на финансите за ръководството на обществените финанси в интервала 2022-2024 година, чийто извод е, че са предприемани политики, довели до бързо повишаване на разноските при по-бавен ритъм на повишаване на приходите. Поради това бюджетът за 2025 година ще отрази всички тези политики през последните години.

" Само от пенсии и заплати ще се образува над 10 милиарда лв. от недостига ", сподели финансовият министър.

Теменужка Петкова показа разбор на специалистите от Министерството на финансите на данните и оценката на приходите и разноските по Консолидираната фискална стратегия (КФП) за интервала 2022-2024 година.

Анализът демонстрира, че приходите и помощите понижават като условен дял от Брутният вътрешен продукт от 38,5 % от Брутният вътрешен продукт през 2022 година на 35,7 % от Брутният вътрешен продукт през 2024 година или с 2,8 прочие пункта, като това са 5,6 милиарда лв..

Данъчноосигурителните приходи за оценения интервал са нарастнали от 46,8 милиарда лв. за 2022 година на 58,7 милиарда лв. за 2024 година, което представялва растеж от 11,9 милиарда лв. или средногодишен растеж от към 6 милиарда лв..

По отношение на неданъчните доходи въздействие оказват и фактори с еднократен и неусточив темперамент, като да вземем за пример 5 милиарда лв. целеви вноски от държавната енергетика за компенсиране на небитови консуматори през 2022 година, погашение на промеждутъчен дял от БЕХ през 2023 година в размер на 800 млн. лв., вместо през 2024 година, цитира разбора Петкова.

По отношение на помощите и даренията анализът демонстрира, че плануваните доходи са в по-голям размер спрямо осъществяването, като най-голямо отклоняване се следи за 2023 и 2024 година и главно се дължи на планувани в бюджета, само че непостъпили траншове по Националния проект за възобновяване и резистентност.

Тук е значимо да отбележим за какво се е получило това, следва да бъде ясно, че подаденото искане за второто заплащане през октомври 2023 година е направено с ясното схващане, че не са доказани от Европейска комисия като осъществяване в границите на неофициалния разговор, плануваните основни промени по НПВУ и вероятността да не се получи транш на стойност 635 млн. лв. или 1,3 милиарда лв. е била огромна, сподели Петкова.

Разходите по КФП през оценения интервала нарастват от 66,1 милиарда лв. през 2022 година на 78,1 милиарда лв. за 2024 година. А като условен дял от Брутният вътрешен продукт се резервират за този интервал.

Най-висок растеж се следи при разноските за личен състав, разноските за обществени и здравноосигурителни заплащания, в това число пенсии. Разходите за личен състав нарастват от 14,6 милиарда лв. през 2022 година на 20,2 милиарда лев за 2024 година или растеж от 5,6 милиарда лв.. Разходите за прехрана нарастват минимално от 7,2 милиарда лв. през 2022 година на 7,5 милиарда лв. за 2024 година или растеж от 0,4 милиарда лв., сочи анализът, показан от Петкова.

Разходите за обществени и здравноосигурителни заплащания, в това число пенсии, нарастват от 25,5 милиарда лв. през 2022 година на 34,4 милиарда лв. за 2024 година или растеж от 8,9 милиарда лв.. От тях пенсиите нарастват от 15,7 милиарда лв. през 2022 година на 21,8 милиарда лв. за 2024 година или с 6,1 милиарда лв..

Капиталовите разходи нарастват с 5,6 милиарда лв. през 2022 година до 6,7 милиарда лв. за 2024 година или растеж от 1,1 милиарда лв..

През октомври 2024 година е създаден от Министерството на финансите базов вид на план на закон за държавен бюджет за 2025 година при настоящи политики и законодателство, без да се отразяват направените от първостепенните разпоредители с бюджет претенции за спомагателни разноски - това са надлежно разноските, които са залегнали в бюджета, без да са взети поради настояванията на министерствата и надлежно на първостепенните разпоредители с бюджетен заем, сподели Петкова.

Данните демонстрират че още тогава екипът на Министерство на финансите е изразил мнение, че се очертава недостиг по консолидираната фискална стратегия (КФП) при базов вид на бюджет в размер на 18,1 милиарда лв., който се образува при общ размер на приходите, помощите и даренията от 81,5 милиарда лв. и общ размер на разноските от 99,6 милиарда лв..

Още тогава Министерство на финансите сигнализира и прави предложение и набелязва необходимосттаq че с цел да се реализира недостиг от 3 % от БВПq ще бъдат нужни надлежно приходни и разходни ограничения в размер за към 11,9 милиарда лв., съобщи Петкова.

Надявам се тук да изяснихме въпроса с т. нар. дупка от 18 милиарда лева - тя е на база доходи и разноски, като разноските не включвт настояванията на министерствата и ведомствата, които не са взети поради. За тази дупка сигнализират сътрудниците от МФ още от служебното държавно управление, сподели финансовият министър.

Приходите и помощите за 2025 година са оценени на 81,5 милиарда лв. или номинален растеж от 6,2 милиарда лв. спрямо програмата за 2024 година, т.е. 8,3 на 100. Тук приказваме за приходите в границите на базовия план за бюджет, направен от сътрудниците от служебното държавно управление, само че тази информация в огромна степен е настояща и към сегашния миг, сподели Петкова.

По думите ѝ данъчно-осигурителните доходи са били оценени на база предварителната макроикономическа прогноза без спомагателни приходни ограничения. Помощите и даренията включват оценката на средствата по европейските фондове и по НПВУ.

Увеличенията в разноските през предходните години оказват кумулативно въздействие върху разноските за 2025 година, които доближават 99,6 милиарда лв.. Тоест всички тези разноски, които са акумулирани за интервала от 2022 до 2024 година по този начин да се каже получават своята реализация в цялостния си искра през 2025 година, сподели Петкова.

Разходите за личен състав от 18 милиарда лв. по програмата за 2024 година доближават до 22,4 милиарда лв. през 2025 година или растеж от 4,4 милиарда лв.. Разходите за прехрана от 8,3 милиарда лв. по програмата за 2024 година доближават до 9,7 милиарда лв. за 2025 година или растеж 1,4 милиарда лв..

Разходите за обществени и здравносигурителни заплащания, в това число пенсии, от 34,9 милиарда лв. по стратегия за 2024 година доближават до 40,3 милиарда лв. през 2025 година или растеж от 5,4 милиарда лв..

Капиталовите разноски от 10 милиарда лв. по програмата за 2024 година доближават до 15,2 милиарда през 2025 година или растеж от 5,2 милиарда лв..

Министерството на финансите сега извършва оценка на неизплатените отговорности, което неизбежно ще даде отражение върху повишаването на разноските по бюджета за 2025 година. По оценка към сегашния миг размерът на тези неизплатени разноски е към 700 млн. лв., сподели Петкова.

Изводът от разбора е, че темпът на повишаване доста изпреварва темпа на приходите, като разноските не са обезпечавани с устойчиви приходни ограничения, посочи финансовият министър.

Значителното увеличение на обществените и здравноосигурителни заплащания, в това число пенсии, не е обезпечено с трайни приходни ограничения, които да обезпечат резистентност на пенсионната система, сподели тя.

Увеличаването на разноските за личен състав не се основава на поредна и устойчива политика за увеличение на приходите, а се основава на разнообразни подходи - обвързване с % от Брутният вътрешен продукт със междинната работна заплата и други, което води до неравнопоставеност и автоматизъм в увеличението на разноските за личен състав, цитира разбора Петкова.

Министърът уточни, че това е установено и от задачата на Международния валутен фонд у нас, която е показала че приходните ограничения не са устойчиви.

Политиката за поддържане на недостиг от 3 % от Брутният вътрешен продукт основава предпоставки за трайно увеличение на държавния дълг, който от 2022 до 2024 година се е нараснал с 11 милиарда лв., добави Теменужка Петкова.

Според разбор на Министерството на финансите приходите в бюджета за месец януари ще са близо 3,684 милиарда лева, а нормалните разноски и прехвърляния биха били 4,092 милиарда лева Това образува недостиг по държавния бюджет от 407 млн. лева За месец февруари приходите са 2,267 милиарда лева и при размер на нормалните разноски и прехвърляния 4 милиарда лева, дефицитът е към 1,736 милиарда лева За месец март приходите са 3,063 милиарда лева, а разноските и прехвърлянията ще са 4,553 милиарда лева, заради което дефицитът ще бъде в размер на близо 1,491 милиарда лв..

Редовното държавно управление изтегли плана за Закон за държавния бюджет за 2025 година на служебното държавно управление, като се ангажира да внесе собствен план до 14 февруари тази година.

Управлението на държавните финанси понастоящем действа в изискванията на така наречен удължителен закон, който планува разноските през тази година да не надвишават размера от преходната 2024 година. Периодът на деяние на този принцип, залегнал в Закона за обществените финанси, е със период до края на месец март тази година.