Законът "Назначете ме за милионер"
Политиката в бранша получи червен картон от туристите, които при започване на лятото задръстиха граничните пунктове към Гърция.
© Надежда Чипева Тома Белев ръководител на Асоциацията на парковете в България, във фейсбук Дали Народното събрание ще наруши европейските правила в интерес на десетина предприемачи занапред ще разберем.
Ако смятате, че вълшебните времена, когато страната назначаваше милионерите с една смяна в закона, са изчезнали, се лъжете. На 24 юни Министерският съвет внесе в Народното събрание ново предложение за изменение на Закона за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК).
Законопроектът планува изваждане на концесионните процедури за плажове от обсега на Закона за концесиите и връщането им назад в ЗУЧК - две години и половина откакто бяха извадени от него.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Трябва да напомним, че новият Закон за концесиите беше признат на 1 декември 2017 година след опасност за наказателна процедура против България поради неотразяване на условията на Директивата за концесиите на Европейски Съюз от 2014, която трябваше да бъде транспонирана в националните законодателства до 18 април 2016 година
Предложението от Министерството на туризма планува по-бързи и лесни процедури за концесиониране, без съблюдаване разпоредбите на директивата за концесиите, тъй като съгласно държавното управление концесиите на плажовете не попадали в обсега й, както са мислили през 2017 г в Министерския съвет и Народното събрание.
Новите правила в ЗУЧК съвсем повтарят анулираните, като разрешават една концесионна процедура да стартира и приключи експресно в границите на три месеца. Вносителите показват, че концесионирането на плажовете не съставлява трансгранична концесия, каквито съгласно тях били предмет на директивата. Според тях " българският законодател безпричинно приравнява концесиите с без трансграничен интерес на концесиите с трансграничен интерес ".
В директивата не се среща терминът трансгранична концесия, а терминът трансграничен интерес се загатва единствено на едно място, като е посочено, че само прекосяването на един общ предел (5 186 000 евро), който съставлява общия оборот на концесионера, може да отразява неговото съществуване и директивата е наложителна за всички концесии за строителство и услуги, които го надвишават.
В претекстовете се изяснява по какъв начин едвам 3% (2% на друго място) от евентуалните концесии на плажове у нас биха минали прага от 5.186 млн. евро, или 10 144 299 лева, на директивата. Интересно е по какъв начин са го пресметнали, тъй като, разглеждайки концесиите на плажове през 2017 и 2018 година, които са общо 31, едвам 7, или 22%, са отдадени при прогноза приходите за целия й интервал да са по-малко от прага на директивата. В надвишаващите прага концесии попадат плажовете " Слънчев бряг централен " с 253 млн. лева предстоящи доходи за 20 години концесия, " Златни пясъци " с 214 млн. лева за 20 година, " Албена " – 184 млн. за 15 години, и така нататък
На второ място измежду претекстовете се откроява " гениалното " заключение, че страна като възложител на концесия на морски плажове не е посочена в приложение II на директивата. Посоченото приложение в действителност преглежда единствено част от вероятните възложители по директивата, свързани със характерни действия и организации. Министерствата, възлагащи концесии, попадат в различен член на директивата под термина възлагащ орган.
На трето място вносителят споделя, че в директивата въпреки и да има концесия за услуга, не е упоменато категорично, че има концесия за услуга върху морски плаж и дори не е упоменато въобще за морски плажове. Директивата не изброява категорично всички вероятни услуги, за които важи, а просто дава определение. Според нея " концесия за услуги " значи възмезден контракт, подписан в писмена форма, посредством който един или повече възлагащи органи или възложители разпореждат даването и ръководството на услуги на един или повече стопански оператори, като възнаграждението за това се състои единствено от правото на потребление на услугите, предмет на контракта, или от това право в комбиниране с заплащане.
Всъщност нашата родна концесия за услуги върху плажа си е просто композиция от услуги по отдаване чартърен на плажни такъми и обезпечаване на храна,
които си попадат изрично в обсега на директивата.
Въпросът е за какво се рискува с нова наказателна процедура. Отговорът може би се крие в един параграф от преходните и заключителни разпореждания, даващ опция оповестените състезания по реда на анулираните през 2017 година текстове в ЗУЧК да се довършат по тогавашния ред – който си е обезпечил тогава добра процедура, да си я довърши.
Ако погледнем общите данни на 31 подписани по този ред контракти, концесионерите се чака да получат 1.6 милиарда лева за целия интервал на концесията против скромни вложения за 31 млн. лв. и концесионни заплащания от 165 млн. лв.. Ако се съблюдава европейската инструкция обаче, концесиите не могат да бъдат по-дълги от 5 години поради неналичието на огромни вложения от страна на концесионера.
Точно тези 31 контракта са извънредно забавни. Концесионното заплащане в тях е посочено като % от приходите от дейностите на плажа (роялти) и варира сред 1.1% за плаж " Дюни-юг ", концесиониран от " ГБС турс " ЕАД, и 2% за плаж " Приморско-север ", концесиониран от " БУЛ ПРИМ ГРУП ", която компания вестник " Банкеръ " свързва с ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК и Младен Михалев-Маджо. На другата страна са плажовете на курортен комплекс " Сухопътни войски. св. Константин и Елена ", чийто концесионер ще заплаща сред 13.1 и 15.5 % от приходите си.
Като цяло тази законодателна самодейност ще докара до назначението на няколко нови милионери с обезпечени от страната доходи и права както върху крайбрежната плажна линия, по този начин и върху част от Черно море. Ако се съблюдава директивата за концесиите, те не могат да бъдат по-дълги от 5 години поради неналичието на огромни вложения от страна на концесионера. Дали Народното събрание ще си разреши да прескочи европейските правила в интерес на десетина предприемачи, занапред ще разберем.
© Надежда Чипева Тома Белев ръководител на Асоциацията на парковете в България, във фейсбук Дали Народното събрание ще наруши европейските правила в интерес на десетина предприемачи занапред ще разберем.
Ако смятате, че вълшебните времена, когато страната назначаваше милионерите с една смяна в закона, са изчезнали, се лъжете. На 24 юни Министерският съвет внесе в Народното събрание ново предложение за изменение на Закона за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК).
Законопроектът планува изваждане на концесионните процедури за плажове от обсега на Закона за концесиите и връщането им назад в ЗУЧК - две години и половина откакто бяха извадени от него.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Трябва да напомним, че новият Закон за концесиите беше признат на 1 декември 2017 година след опасност за наказателна процедура против България поради неотразяване на условията на Директивата за концесиите на Европейски Съюз от 2014, която трябваше да бъде транспонирана в националните законодателства до 18 април 2016 година
Предложението от Министерството на туризма планува по-бързи и лесни процедури за концесиониране, без съблюдаване разпоредбите на директивата за концесиите, тъй като съгласно държавното управление концесиите на плажовете не попадали в обсега й, както са мислили през 2017 г в Министерския съвет и Народното събрание.
Новите правила в ЗУЧК съвсем повтарят анулираните, като разрешават една концесионна процедура да стартира и приключи експресно в границите на три месеца. Вносителите показват, че концесионирането на плажовете не съставлява трансгранична концесия, каквито съгласно тях били предмет на директивата. Според тях " българският законодател безпричинно приравнява концесиите с без трансграничен интерес на концесиите с трансграничен интерес ".
В директивата не се среща терминът трансгранична концесия, а терминът трансграничен интерес се загатва единствено на едно място, като е посочено, че само прекосяването на един общ предел (5 186 000 евро), който съставлява общия оборот на концесионера, може да отразява неговото съществуване и директивата е наложителна за всички концесии за строителство и услуги, които го надвишават.
В претекстовете се изяснява по какъв начин едвам 3% (2% на друго място) от евентуалните концесии на плажове у нас биха минали прага от 5.186 млн. евро, или 10 144 299 лева, на директивата. Интересно е по какъв начин са го пресметнали, тъй като, разглеждайки концесиите на плажове през 2017 и 2018 година, които са общо 31, едвам 7, или 22%, са отдадени при прогноза приходите за целия й интервал да са по-малко от прага на директивата. В надвишаващите прага концесии попадат плажовете " Слънчев бряг централен " с 253 млн. лева предстоящи доходи за 20 години концесия, " Златни пясъци " с 214 млн. лева за 20 година, " Албена " – 184 млн. за 15 години, и така нататък
На второ място измежду претекстовете се откроява " гениалното " заключение, че страна като възложител на концесия на морски плажове не е посочена в приложение II на директивата. Посоченото приложение в действителност преглежда единствено част от вероятните възложители по директивата, свързани със характерни действия и организации. Министерствата, възлагащи концесии, попадат в различен член на директивата под термина възлагащ орган.
На трето място вносителят споделя, че в директивата въпреки и да има концесия за услуга, не е упоменато категорично, че има концесия за услуга върху морски плаж и дори не е упоменато въобще за морски плажове. Директивата не изброява категорично всички вероятни услуги, за които важи, а просто дава определение. Според нея " концесия за услуги " значи възмезден контракт, подписан в писмена форма, посредством който един или повече възлагащи органи или възложители разпореждат даването и ръководството на услуги на един или повече стопански оператори, като възнаграждението за това се състои единствено от правото на потребление на услугите, предмет на контракта, или от това право в комбиниране с заплащане.
Всъщност нашата родна концесия за услуги върху плажа си е просто композиция от услуги по отдаване чартърен на плажни такъми и обезпечаване на храна,
които си попадат изрично в обсега на директивата.
Въпросът е за какво се рискува с нова наказателна процедура. Отговорът може би се крие в един параграф от преходните и заключителни разпореждания, даващ опция оповестените състезания по реда на анулираните през 2017 година текстове в ЗУЧК да се довършат по тогавашния ред – който си е обезпечил тогава добра процедура, да си я довърши.
Ако погледнем общите данни на 31 подписани по този ред контракти, концесионерите се чака да получат 1.6 милиарда лева за целия интервал на концесията против скромни вложения за 31 млн. лв. и концесионни заплащания от 165 млн. лв.. Ако се съблюдава европейската инструкция обаче, концесиите не могат да бъдат по-дълги от 5 години поради неналичието на огромни вложения от страна на концесионера.
Точно тези 31 контракта са извънредно забавни. Концесионното заплащане в тях е посочено като % от приходите от дейностите на плажа (роялти) и варира сред 1.1% за плаж " Дюни-юг ", концесиониран от " ГБС турс " ЕАД, и 2% за плаж " Приморско-север ", концесиониран от " БУЛ ПРИМ ГРУП ", която компания вестник " Банкеръ " свързва с ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК и Младен Михалев-Маджо. На другата страна са плажовете на курортен комплекс " Сухопътни войски. св. Константин и Елена ", чийто концесионер ще заплаща сред 13.1 и 15.5 % от приходите си.
Като цяло тази законодателна самодейност ще докара до назначението на няколко нови милионери с обезпечени от страната доходи и права както върху крайбрежната плажна линия, по този начин и върху част от Черно море. Ако се съблюдава директивата за концесиите, те не могат да бъдат по-дълги от 5 години поради неналичието на огромни вложения от страна на концесионера. Дали Народното събрание ще си разреши да прескочи европейските правила в интерес на десетина предприемачи, занапред ще разберем.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ