Репарациите стават модни в световната политика
Политиката в прочут смисъл постоянно е реакция на историята. Днес въпросът по какъв начин да се подходи към най-ужасните исторически събития все по-често е обект на диспути. Въпросът за икономическите репарации се трансформира във водеща политическа тематика, като на назад във времето остават признанията и извиненията. Само през миналата 2018 година станахме очевидци на увеличаващи се искания за компенсации от потомци на американски плебеи в Съединени американски щати, на корейски жертви на изнасилвания, дело на японски бойци, и на експлоатирани алжирски бойци във Франция. Репарациите могат да бъдат под разнообразни форми – от непосредствено погашение на обезщетения до политически хрумвания с повече нюанси, чиято цел е да се балансира мащабът на жертвите в исторически проект. Ето и пет разнообразни страни, в които се водят подобни полемики.
Япония
Правителството в Токио е изправено пред апели от страна на Южна Корея да поеме виновност за японските действия по време на Втората международна война, изключително във връзка с така наречен дами за разтуха – цивилни дами, отвличани от домовете им, с цел да бъдат полови робини на императорската японска войска. Днес оживелите и наследниците на тези дами не престават да стачкуват, като желаят опрощение от японското държавно управление. „ Фондация за помиряване и излекуване “ беше основана през 2015 година след постигането на съглашение сред управляващите в Токио и Сеул. Целта е да се окаже поддръжка на оживелите „ дами за разтуха “ и на потомците им. Япония обаче отхвърля да признае виновност или пък да предложи опрощение.
Много от „ дамите за разтуха “ и поддръжниците им обаче отхвърлиха репарациите, а в края на 2018 година южнокорейското държавно управление стартира да разформирова фондацията, като заплаши връзките с Япония. Известната активистка и някогашна „ жена за разтуха “ Ким Бок Дон, която умря при започване на тази година на 93 година, съобщи през 2016 година: „ Няма да ги приемем, даже и в случай че Япония ни даде по 10 милиарда йени. Не става въпрос за пари. Те не престават да споделят, че сме отишли при тях, тъй като сме желали “. Когато умря през януари 2019 година, ковчегът на Ким беше носен от протестиращи, настояващи за правдивост и извинения от японското държавно управление, написа изданието „ Кореа хералд “.
Организация на обединените нации обмисляше м.г. да изрази публично паника „ от неналичието на съответни репарации за жертвите “. Международните погледи са ориентирани към Япония в очакване да откри решение. Отношенията сред Япония и Южна Корея към този момент са изострени, а се ускорява и натискът да сервира изцяло опрощение, преди да починат и другите оживели „ дами за разтуха “.
Съединени американски щати
Въпросът за изплащането на репарации на робите се трансформира в аршин за евентуалните претенденти на Демократическата партия за президент на идващите избори в Съединени американски щати. Твърди се, че институционалното завещание на робите е помогнало да се задълбочи расовата бездна сред богати и небогати и пречи на обществената подвижност на афроамериканците. Така въпросът по какъв начин да бъдат обезщетени намиращите се в неизгодно състояние потомци на плебеи става все по-належащ. Един от огромните проблеми е по какъв начин да се пресметна размерът на репарациите, които заслужават, и по какъв начин да се приложи скица за това. Предишни оценки демонстрираха, че цената на репарациите би била сред 6 трилиона и 14 трилиона $. Конкретни оферти към момента не са направени, само че множеството претенденти от Демократическата партия показват или поддръжка, или подготвеност да разискват концепцията за репарации за чернокожата общественост. Сред някои от най-избистрените хрумвания е тази на сенатор Камала Харис за по-добри здравни грижи.
Ключовият фактор, сплотяващ болшинството претенденти, е това, че са наясно с практическите компликации към репарациите. Сенаторът от Тексас Шийла Джаксън Лий желае да се пребори с това чрез предложен от нея закон, който планува образуването на комисия, за да проверява продължаващото въздействие на робството и по какъв метод това може и би трябвало да бъде ориентирано към политическите равнища. Въпросът несъмнено буди интерес, както потвърждават студенти от Джорджтаунския университет в столицата Вашингтон, които са дали своят вот за референдум за основаването на фонд за погашение на репарациите. Фондът, който ще бъде от изгода за потомците на плебеи, продадени за изплащането на учебни задължения, обаче е доста надалеч от основаването си, заяви Си Би Ес.
Обединеното кралство
Британското колониално минало може би е най-позорното, откакто Британската империя в предишното е направлявала една четвърт от общата повърхност на земното кълбо. Съмненията за закононарушения по връзки на колониите са безчет, като варират от концентрационен лагер по време на Бурската война до пренасочването на храни и предизвикването на апетит в Индия. Голяма част от тази история остава публично непризната, а доста от някогашните колонии нямат огромна вяра за опрощение или за репарации.
Изключение обаче е казусът на най-многобройната етническа група в Кения кикую и антиколониалния протест на членовете на придвижването „ Мау Мау “. През 1952 година в английска Кения към 20 000 бойци на „ Мау Мау “ от племето кикую водят сражения и кървава офанзива против английската администрация. Отговорът е бърз и огромен – като задачата е армията освен да се опълчи на „ Мау Мау “, само че и на цялата етническа група кикую, която наброява 1.5 млн. души. Стотици хиляди почтени цивилни жители са задържани и измъчвани в концентрационни лагери, чиято задача била да „ цивилизоват “ кенийците.
Почти 60 години по-късно дело против властта в Лондон докара до първия образец за преустановяване на мълчанието по отношение на английското имперско държание. Делото беше заведено от оживели кенийци и наследниците им, подкрепени от свидетелски показания на историци. Това докара до официално признание на мъчения, осъществени от английските управляващи по това време, и 5228 кенийци бяха обезщетени. Това е казус, само че остава да забележим дали ще бъдат заведени нови каузи. През април бяха маркирани 100 години от клането в индийския град Амритсар, при което стотици спокойно протестиращи индийски жители, измежду които и деца, са разстреляни и убити от английски военни. „ Дори и при отбелязването на 100 години от клането, Англия отхвърля да предприеме подобна важна стъпка “, написа „ Хиндустан таймс “.
Франция
Както доста огромни европейски сили, Франция има дълга и кървава история на колониализъм, най-много в елементи от Северна Африка, измежду които Мароко, Алжир и Тунис. Историята в тези райони е обвързвана с употреба и свирепост както при другите колониални сили, а и Франция притегля вниманието с безапелационния си отвод да поеме отговорност. Когато се оказа под напън през 2017 година, президентът Еманюел Макрон дефинира опцията за изплащането на репарации като „ нелепа “ съгласно радио " Франс интернационал ". Той обаче признава дейностите, осъществени от французи против алжирци, като „ закононарушения против човечеството “, като измежду тях е и всеобщото ликвидиране на дисиденти.
Все още обаче би трябвало да се подхващат огромни стъпки, с цел да се признае колониалната история, само че Франция неотдавна направи напредък. Ежедневникът „ Монд “ заяви през септември м.г., че Макрон е признал, че Франция постоянно е употребила мъчения по време на спора в Алжир – само че изданието също по този начин акцентира и многочислените жестокости, за които страната би трябвало да се извини, да вземем за пример убийството на алжирски свещеници и отхвърли да върне тленните остатъци на алжирски бойци. „ Фигаро “ пък написа, че Макрон е заречен репарации на харките – алжирски мюсюлмани, които са се били на страната на французите, само че след спора са изправени пред дискриминация и принуждение. Първоначалният проект беше признание и погашение на обезщетения от фонд на стойност 40 млн. евро, основан, с цел да подкрепи 80 000 наследници на харки. Сега към 200 000 харки живеят във Франция и съгласно тях обещаното е незадоволително: съгласно калкулации на Националния комитет на харките репарациите би трябвало да са към 40 милиарда евро.
Испания
Въпросът за репарациите провокира дискусия и в Испания заради Мексико, който получава самостоятелност от Испанската империя преди съвсем 200 години. Президентът на Мексико Андрес Мануел Лопес Обрадор насочи апел към Испания и към папата за опрощение по отношение на избиването на коренното население по време на испанското завоюване. Искането на държавния глава беше посрещнато с яд и опозиция от по-голяма част от испанското държавно управление, заяви в. „ Ел паис “. Решителната позиция на испанската власт е, че не е отговорност на актуалното държавно управление да желае прошка за дейностите на техните прародители.
Уникалните условия към културната еднаквост на Мексико усложняват нещата. Конкистадорите, които в началото поемат надзор над мексиканската територия, правят мъчения и убийства на коренните поданици – само че постоянно без значение от испанското държавно управление. Освен това голяма част от завоевателите се откриват в Мексико и не се връщат в Испания, тъй че въпросът чии предшественици са виновни е неразбираем.
„ Ел паис “ написа, че президентът загатва за решение, взето от Испания през 2015 година, да предложи репарации и поданство на потомци на сефарадските евреи, които са прогонени от страната преди 500 години. Андрес Мануел Лопес Обрадор има своите поддръжници, даже и на Иберийския полуостров. Каталунският министър на външните работи Алфред Бош осъди „ гибелта на милиони хора и изгубването на цели култури “.
ИСКАНЕ
Полша пресметна, че нанесените й щети по време на Втората международна война възлизат на общата сума от към 1 трилион $. Сумата е вписана в отчет, направен от група експерти, които работят за приемане на репарации от Германия за вредите, породени от нацистка Германия по време на Втората международна война. Темата за репарациите стартира да се разисква в Полша от юли предходната година, когато водачът на ръководещата партия " Право и правдивост " Ярослав Качински съобщи, че страната в никакъв случай не се е отказвала от обезщетенията на Германия. Тогавашният министър на националната защита Антони Мачеревич пък разяснява, че от правна позиция Варшава има всички учредения да изиска обезщетение от Берлин. Германското правителство многократно декларира, че не вижда причина за каквито и да било искания, защото през 1953 година Полша публично отхвърля репарации.
Япония
Правителството в Токио е изправено пред апели от страна на Южна Корея да поеме виновност за японските действия по време на Втората международна война, изключително във връзка с така наречен дами за разтуха – цивилни дами, отвличани от домовете им, с цел да бъдат полови робини на императорската японска войска. Днес оживелите и наследниците на тези дами не престават да стачкуват, като желаят опрощение от японското държавно управление. „ Фондация за помиряване и излекуване “ беше основана през 2015 година след постигането на съглашение сред управляващите в Токио и Сеул. Целта е да се окаже поддръжка на оживелите „ дами за разтуха “ и на потомците им. Япония обаче отхвърля да признае виновност или пък да предложи опрощение.
Много от „ дамите за разтуха “ и поддръжниците им обаче отхвърлиха репарациите, а в края на 2018 година южнокорейското държавно управление стартира да разформирова фондацията, като заплаши връзките с Япония. Известната активистка и някогашна „ жена за разтуха “ Ким Бок Дон, която умря при започване на тази година на 93 година, съобщи през 2016 година: „ Няма да ги приемем, даже и в случай че Япония ни даде по 10 милиарда йени. Не става въпрос за пари. Те не престават да споделят, че сме отишли при тях, тъй като сме желали “. Когато умря през януари 2019 година, ковчегът на Ким беше носен от протестиращи, настояващи за правдивост и извинения от японското държавно управление, написа изданието „ Кореа хералд “.
Организация на обединените нации обмисляше м.г. да изрази публично паника „ от неналичието на съответни репарации за жертвите “. Международните погледи са ориентирани към Япония в очакване да откри решение. Отношенията сред Япония и Южна Корея към този момент са изострени, а се ускорява и натискът да сервира изцяло опрощение, преди да починат и другите оживели „ дами за разтуха “.
Съединени американски щати
Въпросът за изплащането на репарации на робите се трансформира в аршин за евентуалните претенденти на Демократическата партия за президент на идващите избори в Съединени американски щати. Твърди се, че институционалното завещание на робите е помогнало да се задълбочи расовата бездна сред богати и небогати и пречи на обществената подвижност на афроамериканците. Така въпросът по какъв начин да бъдат обезщетени намиращите се в неизгодно състояние потомци на плебеи става все по-належащ. Един от огромните проблеми е по какъв начин да се пресметна размерът на репарациите, които заслужават, и по какъв начин да се приложи скица за това. Предишни оценки демонстрираха, че цената на репарациите би била сред 6 трилиона и 14 трилиона $. Конкретни оферти към момента не са направени, само че множеството претенденти от Демократическата партия показват или поддръжка, или подготвеност да разискват концепцията за репарации за чернокожата общественост. Сред някои от най-избистрените хрумвания е тази на сенатор Камала Харис за по-добри здравни грижи.
Ключовият фактор, сплотяващ болшинството претенденти, е това, че са наясно с практическите компликации към репарациите. Сенаторът от Тексас Шийла Джаксън Лий желае да се пребори с това чрез предложен от нея закон, който планува образуването на комисия, за да проверява продължаващото въздействие на робството и по какъв метод това може и би трябвало да бъде ориентирано към политическите равнища. Въпросът несъмнено буди интерес, както потвърждават студенти от Джорджтаунския университет в столицата Вашингтон, които са дали своят вот за референдум за основаването на фонд за погашение на репарациите. Фондът, който ще бъде от изгода за потомците на плебеи, продадени за изплащането на учебни задължения, обаче е доста надалеч от основаването си, заяви Си Би Ес.
Обединеното кралство
Британското колониално минало може би е най-позорното, откакто Британската империя в предишното е направлявала една четвърт от общата повърхност на земното кълбо. Съмненията за закононарушения по връзки на колониите са безчет, като варират от концентрационен лагер по време на Бурската война до пренасочването на храни и предизвикването на апетит в Индия. Голяма част от тази история остава публично непризната, а доста от някогашните колонии нямат огромна вяра за опрощение или за репарации.
Изключение обаче е казусът на най-многобройната етническа група в Кения кикую и антиколониалния протест на членовете на придвижването „ Мау Мау “. През 1952 година в английска Кения към 20 000 бойци на „ Мау Мау “ от племето кикую водят сражения и кървава офанзива против английската администрация. Отговорът е бърз и огромен – като задачата е армията освен да се опълчи на „ Мау Мау “, само че и на цялата етническа група кикую, която наброява 1.5 млн. души. Стотици хиляди почтени цивилни жители са задържани и измъчвани в концентрационни лагери, чиято задача била да „ цивилизоват “ кенийците.
Почти 60 години по-късно дело против властта в Лондон докара до първия образец за преустановяване на мълчанието по отношение на английското имперско държание. Делото беше заведено от оживели кенийци и наследниците им, подкрепени от свидетелски показания на историци. Това докара до официално признание на мъчения, осъществени от английските управляващи по това време, и 5228 кенийци бяха обезщетени. Това е казус, само че остава да забележим дали ще бъдат заведени нови каузи. През април бяха маркирани 100 години от клането в индийския град Амритсар, при което стотици спокойно протестиращи индийски жители, измежду които и деца, са разстреляни и убити от английски военни. „ Дори и при отбелязването на 100 години от клането, Англия отхвърля да предприеме подобна важна стъпка “, написа „ Хиндустан таймс “.
Франция
Както доста огромни европейски сили, Франция има дълга и кървава история на колониализъм, най-много в елементи от Северна Африка, измежду които Мароко, Алжир и Тунис. Историята в тези райони е обвързвана с употреба и свирепост както при другите колониални сили, а и Франция притегля вниманието с безапелационния си отвод да поеме отговорност. Когато се оказа под напън през 2017 година, президентът Еманюел Макрон дефинира опцията за изплащането на репарации като „ нелепа “ съгласно радио " Франс интернационал ". Той обаче признава дейностите, осъществени от французи против алжирци, като „ закононарушения против човечеството “, като измежду тях е и всеобщото ликвидиране на дисиденти.
Все още обаче би трябвало да се подхващат огромни стъпки, с цел да се признае колониалната история, само че Франция неотдавна направи напредък. Ежедневникът „ Монд “ заяви през септември м.г., че Макрон е признал, че Франция постоянно е употребила мъчения по време на спора в Алжир – само че изданието също по този начин акцентира и многочислените жестокости, за които страната би трябвало да се извини, да вземем за пример убийството на алжирски свещеници и отхвърли да върне тленните остатъци на алжирски бойци. „ Фигаро “ пък написа, че Макрон е заречен репарации на харките – алжирски мюсюлмани, които са се били на страната на французите, само че след спора са изправени пред дискриминация и принуждение. Първоначалният проект беше признание и погашение на обезщетения от фонд на стойност 40 млн. евро, основан, с цел да подкрепи 80 000 наследници на харки. Сега към 200 000 харки живеят във Франция и съгласно тях обещаното е незадоволително: съгласно калкулации на Националния комитет на харките репарациите би трябвало да са към 40 милиарда евро.
Испания
Въпросът за репарациите провокира дискусия и в Испания заради Мексико, който получава самостоятелност от Испанската империя преди съвсем 200 години. Президентът на Мексико Андрес Мануел Лопес Обрадор насочи апел към Испания и към папата за опрощение по отношение на избиването на коренното население по време на испанското завоюване. Искането на държавния глава беше посрещнато с яд и опозиция от по-голяма част от испанското държавно управление, заяви в. „ Ел паис “. Решителната позиция на испанската власт е, че не е отговорност на актуалното държавно управление да желае прошка за дейностите на техните прародители.
Уникалните условия към културната еднаквост на Мексико усложняват нещата. Конкистадорите, които в началото поемат надзор над мексиканската територия, правят мъчения и убийства на коренните поданици – само че постоянно без значение от испанското държавно управление. Освен това голяма част от завоевателите се откриват в Мексико и не се връщат в Испания, тъй че въпросът чии предшественици са виновни е неразбираем.
„ Ел паис “ написа, че президентът загатва за решение, взето от Испания през 2015 година, да предложи репарации и поданство на потомци на сефарадските евреи, които са прогонени от страната преди 500 години. Андрес Мануел Лопес Обрадор има своите поддръжници, даже и на Иберийския полуостров. Каталунският министър на външните работи Алфред Бош осъди „ гибелта на милиони хора и изгубването на цели култури “.
ИСКАНЕ
Полша пресметна, че нанесените й щети по време на Втората международна война възлизат на общата сума от към 1 трилион $. Сумата е вписана в отчет, направен от група експерти, които работят за приемане на репарации от Германия за вредите, породени от нацистка Германия по време на Втората международна война. Темата за репарациите стартира да се разисква в Полша от юли предходната година, когато водачът на ръководещата партия " Право и правдивост " Ярослав Качински съобщи, че страната в никакъв случай не се е отказвала от обезщетенията на Германия. Тогавашният министър на националната защита Антони Мачеревич пък разяснява, че от правна позиция Варшава има всички учредения да изиска обезщетение от Берлин. Германското правителство многократно декларира, че не вижда причина за каквито и да било искания, защото през 1953 година Полша публично отхвърля репарации.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ