Въпрос на манталитет е, другари. Може би е в нас проблемът?
Политиката ни е като кеча. Фалшива, желая да кажа.То това е ясно за всички. Но – тъкмо както в кеча – си имаме почитатели и лагери, шоу, викове и подправена омраза – за пред света, другояче бизнесът си върви.
Но мисълта ми е друга. И преди сме си го говорили, само че очевидно ще би трябвало да си го повтаряме отново и отново – политиците ни НЕ са външни, те са си едни от нас. Дойде момче от село, до момента в който учи – завърже връзки тук и там, доверят му се, стане „ наш човек “, порасне, назначат го, почне да се издига по кариерната стълбица, стане „ политик “, краде и с двете ръце. Допреди няколко години е викал „ съсипàха я тая страна “ и „ всички са маскари “, дадат му власт, хване го разстройство от преяждане.
Въпрос на нрав е. И може би е време да се замислим дали казусът не е в нас. Всички нас. Като общество. Защото извинението със международния скрит план взе да се изтърква малко и даже самите ние не си го имаме вяра към този момент – а това е най-важното. Нали?
Вижте този материал:
„ Паяк подвигна колата на чиновник на ДАИ Пловдив, той смъкна номерата на репатрака “
Прочетете го, в случай че още не сте се убедили изцяло, че живеете в Страната на чудесата.
С няколко думи: даиаджията паркирал като първия човек – под знак прекъсването (не единствено паркирането, само че и прекъсването!) неразрешено – малко преди кръстовище. Минал паяк и го прибрал. Онзи се ядосал, че ще му пипат на него – богоизбрания – колата; кви са тия бе! И се отправил на задача за разпра. Отишъл на наказателния паркинг, почнал да заплашва: ще видите какво ще ви се случи, довел си и приятел от ДАИ – с униформа, да респектира.
Започнали „ изненадваща инспекция “.
И видели „ какво ще им се случи “. Случило им се да им смъкват номерата на „ паяка “ и да вземат книжката на водача.
„ Констатираните нарушавания са – липса на лиценз за осъществяване на публичен превоз, липса на тахограф, на пътен лист и товарителница ", споделя Нъшан Деркалестаниан – Оперативна програма „ Паркиране и репатриране “.
„ Казаха, че наложително би трябвало да ми вземат книжката, наложително би трябвало да спрат автомобила. Не работя сега – нито работя, нито си карам персоналната кола. Вързаха ми ръцете отвред “, споделя Димитър Стоянов – водач на „ паяка “.
От общинското дружество изобщо не могат да схванат за какво са те установени нарушавания в случай, че те не правят комерсиална активност, а правят предварителна защита по нарушавания, но…
… са видели „ какво ще стане “.
Не желая да кажа, че ми е изключително мъчително за предприятието, тъй като, в случай че са като софийските „ паяци “, евентуално работят в други нарушавания, само че не мога да знам. Повтарям: не мога да знам. Може да са най-изрядните хора на света. Но като цяло не обичам „ паяците “.
Но да вземеш книжката на водача към този момент граничи с безсрамие. Това му е работата. А, в случай че има дете? А, в случай че го кара на и от учебно заведение? Ако от предприятието спрат да му заплащат заплата, тъй като е без брошура?
И за какво е всичко това? Защото един земляк с доста чупливо его е получил малко власт. И глей сà кво ше стане!
Въпрос на нрав е, приятели. Може би е в нас казусът?
Какво ще вършим, в случай че се окаже, че на следващия ден (предизборно време е, всичко се случва) сложат негов прочут на висок пост в страната? Примерно кумът му да стане началник в пътната организация или братчед му да стане зам.-министър на транспорта; или, не дай Боже, него персонално да го създадат огромна съчка в някое ведомство? Ще би трябвало всички да му вършат път несъмнено – като на кола за спешна помощ.
Ще направя едно обосновано съмнение и ще кажа, че евентуално той персонално най-малко два пъти през миналата година е казвал неща като „ съсипàха я тая страна “ и „ всички са маскари “. Но допускам, че и повече пъти го е казвал.
„ Ей! Съсипàха я тая страна “, викна Иван, откакто не можа да улучи кофата за отпадък от седмия етаж.
И такива, като даиаджията, са под път и над път. Включете си парламентарния надзор, вземете си два дегана (това са хапчета срещу повръщане) и гледайте – там са. Идете в общината, вижте си сътрудниците, най-много: хвърлете едно око в огледалото. Ако в последното го няма даиаджията от историята, имаме късмет. Ако и оттова се хили той, спукана ни е работата – като народ. Няма да ни бъде.
___________________
Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.
