Политиката на сближаване остава основен стълб на ЕС и след

Политиката на доближаване остава главен дирек на Европейски Съюз и след 2027 година (б.р. – когато изтича актуалният програмен период), само че би трябвало да се приспособява към новите провокации, пред които е изправен Съюзът. Това е главният извод от провелата се преди дни среща на Съвета на Европейския съюз. Заключенията от нея ще послужат като основа за полемиките по бъдещата законодателна рамка на политиката на доближаване след 2027 година

Едно от главните провокации, които бяха разисквани на срещата на министрите, е постигането на европейска стратегическа автономност. Различните нови геополитически, софтуерни и екологични провокации подчертаха нуждата от понижаване на зависимостите на Европейски Съюз в области като енергетиката, здравните доставки, цифрови технологии или храни.

Политиката на доближаване може да способства за това и една от концепциите е да бъде употребена в поддръжка за конкурентоспособността на огромните сдружения от Европейски Съюз в стратегически браншове. Целта е да се предотврати релокирането им отвън Европейски Съюз.

Наред с това, по всичко проличава, че вложенията в инфраструктура и човешки капитал се остават фокус на нейните принадлежности. Няколко министри акцентираха, че е значимо да се резервира поддръжката за дребните и междинни предприятия и да се поддържа цялата верига на цената, като се направи по-конкурентоспособна цялата бизнес екосистема. 
Какво демонстрира опитът?
Приключилият програмен интервал 2014-2020 година също крие провокации за превъзмогване. В края на октомври 2023 година степента на асимилиране възлиза на 84%, което е под първичните цели. За съпоставяне, в България този % е още по-нисък.
Усвоява ли България сполучливо европарите за кохезия?
Едно от вероятните решения е да се даде повече време за привършване на този програмен интервал. Друга опция е да се понижи административната тежест за ръководещите органи. Дискусиите по тези въпроси към момента не престават.

Темпът на асимилиране на европейските структурни и капиталови фондове през този интервал беше мощно повлиян от пандемията COVID-19, войната в Украйна и нарасналите цени на силата. В отговор на тези рецесии бяха въведени няколко законодателни промени, в това число промени в разпоредбите за допустимост и осъществяване.

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и отзиви обаче принадлежат напълно на техния(ите) автор(и) и не отразяват безусловно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.