" Политиката на Путин и методите, които прилагаше в отношението си към Европа, още на ранните стадии започнаха да оставят след себе си кървава диря. "
През всички 25 години, откогато Владимир Путин е на власт, управляващите в Германия са имали задоволително мотиви да не му имат вяра, само че все пак са пренебрегнали тревожните кавги и са уголемявали зависимостта на немската стопанска система от Москва.
До подобен извод доближават немските публицисти Георг Масколо (Georg Mascolo) и Катя Глогер (Katja Gloger), създатели на книгата " Провалът: следствие на немската политика във връзка с Русия ". Нейната премиера се състоя на 2 декември в Кьолн, оповестява Дойче веле.
Катя Глогер, която работи за „ Щерн “, е измежду първите задгранични репортери, които са се срещнали персонално с съветския президент Владимир Путин при започване на века. През месеците, когато е общувала с автократа, тя е била с него освен в дома му, само че и на басейна, в спортната зала, в конюшнята.
В началото на първия си президентски мандат Путин се пробва да се показа като " дилетант, който желае да се учи от Запада ". Авторите на книгата настояват, че той е играел тази роля освен пред медиите, само че и пред тогавашния немски канцлер Герхард Шрьодер.
„ Този Путин беше различен, изглеждаше различен. Но в реалност просто се опитваше да хвърля прахуляк в очите. " – споделя журналистката.
Съпругът ѝ Георг Масколо, някогашен основен редактор на „ Шпигел “, показва, че при появяването на Владимир Путин на политическата сцена по света се е знаело доста малко за него, само че не и в Германия, която е имала огромен опит във връзка с бъдещия автократ.
По думите му, в немското външно министерство е имало два лагера - според от отношението към Путин. В единия считали, че макар генезиса му в Комитет за Държавна сигурност (на СССР), " след мъката при (Борис) Елцин ", може да се работи с него. От другия, изключително представителите на спецслужбите, предупреждавали: " Внимавайте. Служителят на спецслужбите си остава чиновник на спецслужбите. "
В документ на Федералната работа за отбрана на конституцията (от времето на първия мандат на Путин) с еказва: " Циничен, офицер от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) с надълбоко националистическо мислене. "
" Много рано имаше предупредителни сигнали, само че не ги вземаха под внимание ", отбелязва Масколо.
През септември 2001 година Путин приказва на немски пред немския Бундестаг – среща възхитен банкет от депутатите. Малцина обаче знаят, е бил квалифициран за тази изява от собствен непосредствен другар, някогашен офицер от Щази. Става дума за Матиас Варниг – след това той става ръководещ шеф на дъщерната компания на " Газпром " Nord Stream 2. Заедно е Хорст Телчик – дълготраен консултант по външната политика на канцлера Хелмут Кол, Варниг формулира двете основни послания в речта на Путин: " Русия е отзивчива европейска страна " и " Русия е благонадежден бизнес сътрудник и е отворена за забавни покупко-продажби ".
" Мнозина одобриха това по този начин: при нас пристигна съветският президент, който се обръща към нам на езика на Кант, Гьоте и Шилер, и по този начин ни разкрива сърцето си. Но не беше напълно по този начин. “ – споделя Катя Глогер.
Същия ден Путин приказва и пред комисията по външна политика на Бундестага.
" Там не остана нищо от Кант, Шилер и Гьоте “, споделя Масколо, за протокола от съвещанието. В него се виждат изказвания като " Омръзнаха ми двойните ви стандарти ", " Омръзна ни да слушаме рецензиите ви за войната в Чечня ", " Бог да благослови НАТО, само че в случай че не престават в същия дух, няма да има никакъв общ европейски дом ".
Впоследствие режимът на Путин прави поредност от кървави закононарушения: убийството на журналистката Анна Политковска през октомври 2006 година, отравянето в Лондон на някогашния сътрудник на ФСБ Александър Литвиненко с радиоактивен полоний през ноември 2006 година, свалянето на полет MH17 над Донбас през юли 2014 година, убийството в Берлин на някогашния чеченски полеви пълководец Зелимхан Хангошвили през август 2019 година – това са единствено част от тях.
" Политиката на Путин и методите, които прилагаше в отношението си към Европа, още на ранните стадии започнаха да оставят след себе си кървава диря ", установяват Глогер, отбелязвайки, че още тогава е трябвало Германия да направи " няколко смени епохите ", доста преди " промяната на епохата ", оповестена от канцлера Олаф Шолц през февруари 2022 година след съветското навлизане в Украйна.
Според Катя Глогер всичко това не може да се изясни с доверчивост:
" Както допускаме, в Германия не желаеха в задоволителна степен да видят възходящата радикализация и идеологизация на системата на съветския президент, който след избран миг стартира да счита, че извършва историческа задача за възобновяване на мнимата империя и опълчване на Запада с цялата му нормативна система ".
Строителството на газопровода " Северен поток - 2 ", утвърдено през септември 2015 година, след анексирането на Крим от Русия, съгласно Глогер е политическо решение.
По думите ѝ, тогавашният канцлер Ангела Меркел е считала, че това е належащо за опазване на „ нежния мир “.
" Ако желаеме да реализираме триумф във връзка с минските съглашения, даже това да значи нежен мир, при който умират хора, само че въпреки всичко не толкоз доста, както при пълномащабна война, ние би трябвало да подкрепим СП-2. И, може би ще успеем да спечелим време за Украйна. " – цитира журналистката причините на Меркел.
Тя дефинира дипломацията на Меркел като стратегически неуспех, доколкото 2014 година е била пределният миг, когато е „ можело и трябвало “ да се промени политиката към Русия.
Двамата публицисти не насочат упреци към Меркел за де факто легитимирането на съветските искания към Украйна посредством Минските съглашения и предхождащите ги договаряния, нито за геополитическата бомба, която залага в устоите на Европа посредством тази „ дипломация “ и с разширението на зависимостта от съветския газ.
Дори оправдават политиката ѝ:
„ Дали това е било обвързвано единствено с облага и напън от страна на стопанската система? Трябва на първо място да отбележим напъните на канцлера, ориентирани към попречване на евентуална ескалация в Източна Украйна към заледяване на този спор. Може да се каже, че зад това се криеха благи планове, само че може да претърпиш неуспех и при най-благите планове. "
Двамата се въздържат и от упреци към ексканцлера Герхард Шрьодер, който се трансформира в проводник на съветското въздействие в Германия и Европа, обилно заплатен от Путин с висока позиция в „ Газпром “.
Превод: Faktor
През всички 25 години, откогато Владимир Путин е на власт, управляващите в Германия са имали задоволително мотиви да не му имат вяра, само че все пак са пренебрегнали тревожните кавги и са уголемявали зависимостта на немската стопанска система от Москва.
До подобен извод доближават немските публицисти Георг Масколо (Georg Mascolo) и Катя Глогер (Katja Gloger), създатели на книгата " Провалът: следствие на немската политика във връзка с Русия ". Нейната премиера се състоя на 2 декември в Кьолн, оповестява Дойче веле.
Катя Глогер, която работи за „ Щерн “, е измежду първите задгранични репортери, които са се срещнали персонално с съветския президент Владимир Путин при започване на века. През месеците, когато е общувала с автократа, тя е била с него освен в дома му, само че и на басейна, в спортната зала, в конюшнята.
В началото на първия си президентски мандат Путин се пробва да се показа като " дилетант, който желае да се учи от Запада ". Авторите на книгата настояват, че той е играел тази роля освен пред медиите, само че и пред тогавашния немски канцлер Герхард Шрьодер.
„ Този Путин беше различен, изглеждаше различен. Но в реалност просто се опитваше да хвърля прахуляк в очите. " – споделя журналистката.
Съпругът ѝ Георг Масколо, някогашен основен редактор на „ Шпигел “, показва, че при появяването на Владимир Путин на политическата сцена по света се е знаело доста малко за него, само че не и в Германия, която е имала огромен опит във връзка с бъдещия автократ.
По думите му, в немското външно министерство е имало два лагера - според от отношението към Путин. В единия считали, че макар генезиса му в Комитет за Държавна сигурност (на СССР), " след мъката при (Борис) Елцин ", може да се работи с него. От другия, изключително представителите на спецслужбите, предупреждавали: " Внимавайте. Служителят на спецслужбите си остава чиновник на спецслужбите. "
В документ на Федералната работа за отбрана на конституцията (от времето на първия мандат на Путин) с еказва: " Циничен, офицер от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) с надълбоко националистическо мислене. "
" Много рано имаше предупредителни сигнали, само че не ги вземаха под внимание ", отбелязва Масколо.
През септември 2001 година Путин приказва на немски пред немския Бундестаг – среща възхитен банкет от депутатите. Малцина обаче знаят, е бил квалифициран за тази изява от собствен непосредствен другар, някогашен офицер от Щази. Става дума за Матиас Варниг – след това той става ръководещ шеф на дъщерната компания на " Газпром " Nord Stream 2. Заедно е Хорст Телчик – дълготраен консултант по външната политика на канцлера Хелмут Кол, Варниг формулира двете основни послания в речта на Путин: " Русия е отзивчива европейска страна " и " Русия е благонадежден бизнес сътрудник и е отворена за забавни покупко-продажби ".
" Мнозина одобриха това по този начин: при нас пристигна съветският президент, който се обръща към нам на езика на Кант, Гьоте и Шилер, и по този начин ни разкрива сърцето си. Но не беше напълно по този начин. “ – споделя Катя Глогер.
Същия ден Путин приказва и пред комисията по външна политика на Бундестага.
" Там не остана нищо от Кант, Шилер и Гьоте “, споделя Масколо, за протокола от съвещанието. В него се виждат изказвания като " Омръзнаха ми двойните ви стандарти ", " Омръзна ни да слушаме рецензиите ви за войната в Чечня ", " Бог да благослови НАТО, само че в случай че не престават в същия дух, няма да има никакъв общ европейски дом ".
Впоследствие режимът на Путин прави поредност от кървави закононарушения: убийството на журналистката Анна Политковска през октомври 2006 година, отравянето в Лондон на някогашния сътрудник на ФСБ Александър Литвиненко с радиоактивен полоний през ноември 2006 година, свалянето на полет MH17 над Донбас през юли 2014 година, убийството в Берлин на някогашния чеченски полеви пълководец Зелимхан Хангошвили през август 2019 година – това са единствено част от тях.
" Политиката на Путин и методите, които прилагаше в отношението си към Европа, още на ранните стадии започнаха да оставят след себе си кървава диря ", установяват Глогер, отбелязвайки, че още тогава е трябвало Германия да направи " няколко смени епохите ", доста преди " промяната на епохата ", оповестена от канцлера Олаф Шолц през февруари 2022 година след съветското навлизане в Украйна.
Според Катя Глогер всичко това не може да се изясни с доверчивост:
" Както допускаме, в Германия не желаеха в задоволителна степен да видят възходящата радикализация и идеологизация на системата на съветския президент, който след избран миг стартира да счита, че извършва историческа задача за възобновяване на мнимата империя и опълчване на Запада с цялата му нормативна система ".
Строителството на газопровода " Северен поток - 2 ", утвърдено през септември 2015 година, след анексирането на Крим от Русия, съгласно Глогер е политическо решение.
По думите ѝ, тогавашният канцлер Ангела Меркел е считала, че това е належащо за опазване на „ нежния мир “.
" Ако желаеме да реализираме триумф във връзка с минските съглашения, даже това да значи нежен мир, при който умират хора, само че въпреки всичко не толкоз доста, както при пълномащабна война, ние би трябвало да подкрепим СП-2. И, може би ще успеем да спечелим време за Украйна. " – цитира журналистката причините на Меркел.
Тя дефинира дипломацията на Меркел като стратегически неуспех, доколкото 2014 година е била пределният миг, когато е „ можело и трябвало “ да се промени политиката към Русия.
Двамата публицисти не насочат упреци към Меркел за де факто легитимирането на съветските искания към Украйна посредством Минските съглашения и предхождащите ги договаряния, нито за геополитическата бомба, която залага в устоите на Европа посредством тази „ дипломация “ и с разширението на зависимостта от съветския газ.
Дори оправдават политиката ѝ:
„ Дали това е било обвързвано единствено с облага и напън от страна на стопанската система? Трябва на първо място да отбележим напъните на канцлера, ориентирани към попречване на евентуална ескалация в Източна Украйна към заледяване на този спор. Може да се каже, че зад това се криеха благи планове, само че може да претърпиш неуспех и при най-благите планове. "
Двамата се въздържат и от упреци към ексканцлера Герхард Шрьодер, който се трансформира в проводник на съветското въздействие в Германия и Европа, обилно заплатен от Путин с висока позиция в „ Газпром “.
Превод: Faktor
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ