Калин Христов: Инфлацията няма да бъде потисната просто като се покачат лихвите
Политиката на намаление на някои Данък добавена стойност ставки води до понижаване на приходите, което ще се прояви в по-голям и нестабилен недостиг следващата година. Централната банка приема растежа на кредитирането за прекомерно бърз. Очакванията на банките са покачването на лихвите в България да е гладко и без внезапни придвижвания.
Ръстът на инфлацията е резултат на дългогодишна интелектуална илюзия и неточности в паричната и фискалната политика, като тя е движена както по линия на свръхстимулирано търсене, по този начин и на шокове в предлагането. Тази теза застъпи подуправителят на Българска народна банка Калин Христов по време на форума " Инфлацията - рецесия и опция ", проведен от телевизия Bulgaria ON AIR.
Затова съгласно централния банкер растежът на цените няма да бъде овладян, а краткотрайните палиативни ограничения като събаряне на Данък добавена стойност и налагане на административни тавани биха били по-скоро нездравословни.
Диагноза, започваща от 2008 година
" Още от банкрута на Lehman Brothers всички бяхме в интелектуална илюзия, че сме в това, което назоваваме secular stagnation. Че инфлацията ще е непрестанно ниска и че работят доста мощни дефлационни сили ", изясни Христов. Отговорът на това съгласно него са непрекъснати фискални тласъци, като Европа се е трансформирала в най-краен образец на безспорна липса на консолидация. В същото време паричната политика е ултрастимулираща, изключително в еврозоната, където дълги години се поддържа quantitative easing (изкупуване на бумаги на вторичните пазари, което налива ликвидност) и негативни лихви.
Реклама
Оценката на Христов е, че последните потвърдено имат единствено отрицателни резултати - надуват финансови балони и водят до растеж на цените на недвижимите парцели. Друг резултат съгласно централния банкер е възходът на криптоактивите, които той в огромната си част разказва като " лъжливи схеми, облечени в много софистицирани софтуерни опаковки ".
От позиция на предлагането пък още преди коронавирус и войната в Украйна фактор е бил свиваща се работна мощ, която изключително мощно въздейства на Източна Европа - в България тя понижава с към 90 хиляди души годишно. Това дава по-голяма мощ на служащите, изключително квалифицираните, и по този начин в действителност в доста браншове се следи и действителен растеж на заплатите, т.е. подобен, надхвърлящ инфлацията. " Така че механизмът на серпантина към този момент работи ", споделя Христов.
Изключение, само че с опасности
Калин Христов обаче разказва България по-скоро като отличаваща се от общата европейска картина. " България е от дребното, които след първичните дефицити съумя да направи несъмнено равнище на консолидация ", сподели той.
Същевременно обаче той разкритикува и някои аспекти от водената от страната финансова политика в последните години. " Стимулиране на търсенето през понижаване на налога върху него Данък добавена стойност не е добра в актуалната среда ", съобщи Христов. Следствие от нея е и понижаване на приходите, което ще се прояви в по-голям и нестабилен недостиг, а в случай че се тръгне към увеличение на налози върху труда и капитала, то също ще е с проинфлационно въздействие.
Реклама
" Политиката да се взема решение инфлация с административни тавани на цените е мощно заблуждаваща ", счита още Христов, като съгласно него това е най-лесно и първосигнално решение, само че то е неустойчиво. Обикновено след въвеждането им фискалните разноски стават прекомерно огромни и това води до анулацията им, което по-късно създава нов скок на цените. Тази динамичност се е следила и през 70-те години на предишния век в Съединени американски щати.
Според Христов по отношение на тогавашния интервал на инфлация има една огромна позитивна разлика - в този момент има доста по-малко непотребен труд и качването на лихвите не провокира безработица, което е добре за банките. Същевременно обаче има и отрицателна разлика - доста по-високи равнища на задлъжнялост на семейства, компании и държавни управления.
Към неговата оценка значително се причисли и някогашният финансов министър Петър Чобанов, съгласно който коронавирус рецесията е предоставила и благоприятни условия за България, която хронично страда от липса на задоволително вложения, само че ограниченията не са били калибрирани в вярната посока и тези благоприятни условия са изпуснати.
Спокойствието на банкерите
На този декор участващите в полемиката банкери по-скоро излъчваха оптимизъм. Главният изпълнителен шеф на Пощенска банка Петя Димитрова обрисува 2022 година като рекордна за банковата система, която е постоянна, ликвидна, добре капитализирана с ниски равнища на неприятни заеми, за някои банки под 4%. Освен това и страната е с доста положителни макроикономически индикатори.
Ръстът на инфлацията е резултат на дългогодишна интелектуална илюзия и неточности в паричната и фискалната политика, като тя е движена както по линия на свръхстимулирано търсене, по този начин и на шокове в предлагането. Тази теза застъпи подуправителят на Българска народна банка Калин Христов по време на форума " Инфлацията - рецесия и опция ", проведен от телевизия Bulgaria ON AIR.
Затова съгласно централния банкер растежът на цените няма да бъде овладян, а краткотрайните палиативни ограничения като събаряне на Данък добавена стойност и налагане на административни тавани биха били по-скоро нездравословни.
Диагноза, започваща от 2008 година
" Още от банкрута на Lehman Brothers всички бяхме в интелектуална илюзия, че сме в това, което назоваваме secular stagnation. Че инфлацията ще е непрестанно ниска и че работят доста мощни дефлационни сили ", изясни Христов. Отговорът на това съгласно него са непрекъснати фискални тласъци, като Европа се е трансформирала в най-краен образец на безспорна липса на консолидация. В същото време паричната политика е ултрастимулираща, изключително в еврозоната, където дълги години се поддържа quantitative easing (изкупуване на бумаги на вторичните пазари, което налива ликвидност) и негативни лихви.
Реклама
Оценката на Христов е, че последните потвърдено имат единствено отрицателни резултати - надуват финансови балони и водят до растеж на цените на недвижимите парцели. Друг резултат съгласно централния банкер е възходът на криптоактивите, които той в огромната си част разказва като " лъжливи схеми, облечени в много софистицирани софтуерни опаковки ".
От позиция на предлагането пък още преди коронавирус и войната в Украйна фактор е бил свиваща се работна мощ, която изключително мощно въздейства на Източна Европа - в България тя понижава с към 90 хиляди души годишно. Това дава по-голяма мощ на служащите, изключително квалифицираните, и по този начин в действителност в доста браншове се следи и действителен растеж на заплатите, т.е. подобен, надхвърлящ инфлацията. " Така че механизмът на серпантина към този момент работи ", споделя Христов.
Изключение, само че с опасности
Калин Христов обаче разказва България по-скоро като отличаваща се от общата европейска картина. " България е от дребното, които след първичните дефицити съумя да направи несъмнено равнище на консолидация ", сподели той.
Същевременно обаче той разкритикува и някои аспекти от водената от страната финансова политика в последните години. " Стимулиране на търсенето през понижаване на налога върху него Данък добавена стойност не е добра в актуалната среда ", съобщи Христов. Следствие от нея е и понижаване на приходите, което ще се прояви в по-голям и нестабилен недостиг, а в случай че се тръгне към увеличение на налози върху труда и капитала, то също ще е с проинфлационно въздействие.
Реклама
" Политиката да се взема решение инфлация с административни тавани на цените е мощно заблуждаваща ", счита още Христов, като съгласно него това е най-лесно и първосигнално решение, само че то е неустойчиво. Обикновено след въвеждането им фискалните разноски стават прекомерно огромни и това води до анулацията им, което по-късно създава нов скок на цените. Тази динамичност се е следила и през 70-те години на предишния век в Съединени американски щати.
Според Христов по отношение на тогавашния интервал на инфлация има една огромна позитивна разлика - в този момент има доста по-малко непотребен труд и качването на лихвите не провокира безработица, което е добре за банките. Същевременно обаче има и отрицателна разлика - доста по-високи равнища на задлъжнялост на семейства, компании и държавни управления.
Към неговата оценка значително се причисли и някогашният финансов министър Петър Чобанов, съгласно който коронавирус рецесията е предоставила и благоприятни условия за България, която хронично страда от липса на задоволително вложения, само че ограниченията не са били калибрирани в вярната посока и тези благоприятни условия са изпуснати.
Спокойствието на банкерите
На този декор участващите в полемиката банкери по-скоро излъчваха оптимизъм. Главният изпълнителен шеф на Пощенска банка Петя Димитрова обрисува 2022 година като рекордна за банковата система, която е постоянна, ликвидна, добре капитализирана с ниски равнища на неприятни заеми, за някои банки под 4%. Освен това и страната е с доста положителни макроикономически индикатори.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ