Политиката - тази мръсна работа
Политиката е мръсна работа, другари. Винаги съм го подозирала, а предходната седмица съумях и да се уверя в това. „ Макдоналдс “ оповестиха, че в редица свои заведения в Съединени американски щати са натровили стотици клиенти с е-коли бактерия. Нали знаете тая бактерия по какъв начин попада в яденето ви? Не желая да съм описателна, само че по принцип е нужно придвижване от едното отверстие на тялото към другото, като почваме изпод нагоре. Обикновено някой неосведомен чиновник се почесва по задните елементи и след това си бърше пръстите в хамбургера ви. Съжалявам, в случай че ви отхвърлям от концепцията за един бургер тая вечер, само че то па да не мислите, че единствено там е по този начин?
В случая забавното е, че всички знаем кой е тоя чиновник. Само дни преди този момент самият Доналд Тръмп се яви предизборно в един „ Макдоналдс “ и продаде малко пържени картофки на електората. Те не, че са същински картофки, ма то па и кое му е същинското на Доналд? Даже не е ясно милиардер ли е или единствено се прави. Та, индивида пред камерите разсипа картофите и след това с голи ръце ги събра и ги върна в поръчката. А по-късно стартира вълна от стомашно-чревни проблеми във всички щати. Абе с една дума – осраха се. Не споделям, че връзката Доналд-осиране е директна, само че е-коли бактериите не попадат у клиента по косвен метод – по напълно пряк си отиват.
Друга занимателна вест отново от Доналд тая седмица беше изцепването му, че завиждал на Хитлер за генералите, които е имал. И си пожелавал и той да получи най-малко един подобен. Милиони германци сложиха по една превръзка на окото и се прекръстиха на Фон Щауфенберг, с цел да се запишат доброволци. Том Круз също се кандидатирал. Както споделяше баба ми – внимавай какво си пожелаваш, че все ще забравиш някой подробност и като го получиш, ще се чудиш оти ти беше.
Например, в България всякакви хора се размечтаха да станем част от БРИКС. Хем да сме в Европейски Съюз, хем да сме анти-ЕС. Хем да сме в НАТО, хем да сме анти-НАТО. Абе да гребем откъдето може и да внимаваме най-много да се не минем. Но и в тая фантазия има едни елементи, дето, в случай че не ги вземем поради, сбъдването ѝ може да ни отнесе като генералска бомба.
Държавите от БРИКС желаят да се откажат от международната търговия с долари и да преминат към своя лична валута. Да си търгуват между тях и да си заплащат с бриксчета. Тук има два детайла, които би трябвало да вземем поради. Първо какво ще търгуваме? И второ кой ще ни взима бриксчетата? Например можем да си купуваме кафе от Етиопия, също член на БРИКС. Така едно кафене на „ Витошка “ за ден ще заплати целия годишен бюджет на етиопците.
И прекомерно евентуално е да няма какво да купува на втория ден. От Иран също не е ясно какво ще си купуваме с изключение на атомна бомба, ма не напълно подготвена. Русия е ясна – водка и газ на стомах. Само дето при новата обстановка техният газ ще ни излезе на такава цена, че току-виж и ние като етиопците го докараме до там двайсе кафета да са ни равни на годишния бюджет.
По-неприятен е моментът с валутата, дето никой не ти я ще с изключение на страните от твоя лагер. Като националният лев едно време. За да купиш каквато и да е технология, машина, качествена дреха или храна – би трябвало първо да купиш с бриксчетата долари и по-късно да се снабдиш с нужното. Така доста бързо още веднъж ще си напомним какво е то разкош. Например кутия цигари „ Малборо “. Или бонбонки „ Тик-так “. Да не приказваме за тублерони, дънки, маратонки, беемвета и голфове, икейски мебели и гръцки шоколад. Ох, като споделих гръцки... Сбогом, Гърцийо, обичана. Ако Турция влезе в БРИКС, ще вървим най-много на „ Капалъ чарши “ да си купуваме грозни кожени якета и съветско злато.
Докато страните от доларовия лагер вършат роботи с изкуствен интелект, ние ще вършим роботи с кутии от „ Малборо “, с цел да си ги наредим в секцията на хола да ни завиждат съседите.
Докато доларовите страни ядат банани и през август, ние ще се редим на опашки за новогодишната порция от кило южни плодове пред показния магазин.
Докато доларовите страни търгуват с високи технологии, ние ще пълним бюджета с пари от съветско оръжие и иранска дрога.
Писателите от Съюза на българския публицист ще споделят какво може да се играе на сцена в България и кой може да бъде издаван и продаван в българските книжарници. Джон Малкович ще бъде неразрешен. Ще се срещаме скрито да си менкаме поостарели издания на Бърнард Шоу и ще се пазим да не ни види някой и да напише донос, че четем гнила паундова литература.
Докато доларовият свят гледа сериалчета по „ Нетфликс “, „ Епъл “ или „ Амазон “, ние ще чакаме да пристигна петък вечер, с цел да ни пуснат по малкия екран протяжен съветски филм, в който всички пият, стрелят и умират.
Докато доларовият свят разисква какъв ще е цветът на идващия сезон в модата, ние ще се бием в ЦУМ за костюмчета в един и същи цвят и размер.
Докато в доларовия свят ще учат и работят все по-нови и забавни специалности, на нас някой приятел ще ни споделя какво можем да учим и работим и къде ни задължава да го създадем.
София ще се поопразни, тъй като въпреки всичко имаме потребност от овчари, градинари, трактористи и строители.
Един доларов чорапогащник ще се равнява на кило овче сирене, половин агнешка плешка и карта за отмора в бунгалата в Ахтопол.
Вместо бриксчета, всеобщо ще употребяваме капачки за буркани като валута, тъй като зимата идва и би трябвало да оцелеем с буркани в мазето.
Няма обаче какво да има да слагаме в тия буркани, щото други членки на БРИКС – като Русия или Етиопия, имат нации за изхранване и ще ни изнасят продукцията към техните страни. Ще ни я заплащат в бриксчета.
Обаче пък никой няма да оспорва водачеството на водачите ни. Ще спрем към този момент с тия безкрайни избори, политически студия, публицистки, публицисти, социолози и прочие непотребен стрес. Всичко ще е умерено и предвидимо, ние няма да мислим за нищо, с изключение на от кое място да намерим доларов чорапогащник, с цел да го сменяем за лятна отмора на децата и елементи за реното, което още търкаляме из улиците като спомен от предния ни доларов, европейски и натовски живот.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
В случая забавното е, че всички знаем кой е тоя чиновник. Само дни преди този момент самият Доналд Тръмп се яви предизборно в един „ Макдоналдс “ и продаде малко пържени картофки на електората. Те не, че са същински картофки, ма то па и кое му е същинското на Доналд? Даже не е ясно милиардер ли е или единствено се прави. Та, индивида пред камерите разсипа картофите и след това с голи ръце ги събра и ги върна в поръчката. А по-късно стартира вълна от стомашно-чревни проблеми във всички щати. Абе с една дума – осраха се. Не споделям, че връзката Доналд-осиране е директна, само че е-коли бактериите не попадат у клиента по косвен метод – по напълно пряк си отиват.
Друга занимателна вест отново от Доналд тая седмица беше изцепването му, че завиждал на Хитлер за генералите, които е имал. И си пожелавал и той да получи най-малко един подобен. Милиони германци сложиха по една превръзка на окото и се прекръстиха на Фон Щауфенберг, с цел да се запишат доброволци. Том Круз също се кандидатирал. Както споделяше баба ми – внимавай какво си пожелаваш, че все ще забравиш някой подробност и като го получиш, ще се чудиш оти ти беше.
Например, в България всякакви хора се размечтаха да станем част от БРИКС. Хем да сме в Европейски Съюз, хем да сме анти-ЕС. Хем да сме в НАТО, хем да сме анти-НАТО. Абе да гребем откъдето може и да внимаваме най-много да се не минем. Но и в тая фантазия има едни елементи, дето, в случай че не ги вземем поради, сбъдването ѝ може да ни отнесе като генералска бомба.
Държавите от БРИКС желаят да се откажат от международната търговия с долари и да преминат към своя лична валута. Да си търгуват между тях и да си заплащат с бриксчета. Тук има два детайла, които би трябвало да вземем поради. Първо какво ще търгуваме? И второ кой ще ни взима бриксчетата? Например можем да си купуваме кафе от Етиопия, също член на БРИКС. Така едно кафене на „ Витошка “ за ден ще заплати целия годишен бюджет на етиопците.
И прекомерно евентуално е да няма какво да купува на втория ден. От Иран също не е ясно какво ще си купуваме с изключение на атомна бомба, ма не напълно подготвена. Русия е ясна – водка и газ на стомах. Само дето при новата обстановка техният газ ще ни излезе на такава цена, че току-виж и ние като етиопците го докараме до там двайсе кафета да са ни равни на годишния бюджет.
По-неприятен е моментът с валутата, дето никой не ти я ще с изключение на страните от твоя лагер. Като националният лев едно време. За да купиш каквато и да е технология, машина, качествена дреха или храна – би трябвало първо да купиш с бриксчетата долари и по-късно да се снабдиш с нужното. Така доста бързо още веднъж ще си напомним какво е то разкош. Например кутия цигари „ Малборо “. Или бонбонки „ Тик-так “. Да не приказваме за тублерони, дънки, маратонки, беемвета и голфове, икейски мебели и гръцки шоколад. Ох, като споделих гръцки... Сбогом, Гърцийо, обичана. Ако Турция влезе в БРИКС, ще вървим най-много на „ Капалъ чарши “ да си купуваме грозни кожени якета и съветско злато.
Докато страните от доларовия лагер вършат роботи с изкуствен интелект, ние ще вършим роботи с кутии от „ Малборо “, с цел да си ги наредим в секцията на хола да ни завиждат съседите.
Докато доларовите страни ядат банани и през август, ние ще се редим на опашки за новогодишната порция от кило южни плодове пред показния магазин.
Докато доларовите страни търгуват с високи технологии, ние ще пълним бюджета с пари от съветско оръжие и иранска дрога.
Писателите от Съюза на българския публицист ще споделят какво може да се играе на сцена в България и кой може да бъде издаван и продаван в българските книжарници. Джон Малкович ще бъде неразрешен. Ще се срещаме скрито да си менкаме поостарели издания на Бърнард Шоу и ще се пазим да не ни види някой и да напише донос, че четем гнила паундова литература.
Докато доларовият свят гледа сериалчета по „ Нетфликс “, „ Епъл “ или „ Амазон “, ние ще чакаме да пристигна петък вечер, с цел да ни пуснат по малкия екран протяжен съветски филм, в който всички пият, стрелят и умират.
Докато доларовият свят разисква какъв ще е цветът на идващия сезон в модата, ние ще се бием в ЦУМ за костюмчета в един и същи цвят и размер.
Докато в доларовия свят ще учат и работят все по-нови и забавни специалности, на нас някой приятел ще ни споделя какво можем да учим и работим и къде ни задължава да го създадем.
София ще се поопразни, тъй като въпреки всичко имаме потребност от овчари, градинари, трактористи и строители.
Един доларов чорапогащник ще се равнява на кило овче сирене, половин агнешка плешка и карта за отмора в бунгалата в Ахтопол.
Вместо бриксчета, всеобщо ще употребяваме капачки за буркани като валута, тъй като зимата идва и би трябвало да оцелеем с буркани в мазето.
Няма обаче какво да има да слагаме в тия буркани, щото други членки на БРИКС – като Русия или Етиопия, имат нации за изхранване и ще ни изнасят продукцията към техните страни. Ще ни я заплащат в бриксчета.
Обаче пък никой няма да оспорва водачеството на водачите ни. Ще спрем към този момент с тия безкрайни избори, политически студия, публицистки, публицисти, социолози и прочие непотребен стрес. Всичко ще е умерено и предвидимо, ние няма да мислим за нищо, с изключение на от кое място да намерим доларов чорапогащник, с цел да го сменяем за лятна отмора на децата и елементи за реното, което още търкаляме из улиците като спомен от предния ни доларов, европейски и натовски живот.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ