Политическата равносметка за Бойко Борисов - изтъркано е и писва
Политиката е като шоубизнеса – в случай че дълго време правиш едни и същи номера, те неизбежно се изтъркват и аудиторията се отдръпва.
Напоследък в това се убедиха и губещите властта ГЕРБ. Партията последователно отстъпва позиции, електоратът ѝ понижава, а офанзивите и недоволството против нея се ускоряват. Щом стане дума за ръководещите, гласоподавателят всеобщо си споделя " зная всичките ви схеми " (както се пее в една рап песен).
След записите и абсурда с чекмеджетата, Бойко Борисов тотално изгуби доверието на мнозина и все по-малко хора го одобряват съществено. Харизмата на премиера с цели три мандата очевидно избледнява, той наподобява все по-изморен и праща други да водят най-важните борби.
Въпреки многото си функции, в които се впускаше със забележителен актьорски гений, след десетилетие на власт Борисов се поизчерпа. Риалити шоуто му наподобява все по-изтъркано и притегля единствено хора, които не се задълбочават много-много какво се случва към тях. По-младите и виделите малко смях одобряват с подбив и пренебрежение тодорживковското държание, социалистически порядки и комизъм, тъй като са хора от XXI век и за тях социализмът е нещо непознато и окончателно отминало.
Премиерът не приказва на езика на младите, не схваща нещата, които ги вълнуват и не знае по какъв начин да ги впечатли. Те не се връзват на сладките приказки за по-високи приходи, " работа " и " непоклатимост ", а желаят дълбока смяна и същинска правдивост. Искат да живеят в съвременна и подредена страна, където всички са равни пред закона, а не в мутро-олигархична система с прокурорски произвол, чиято съществена цел е дребни и не толкоз дребни далавери и точене на еврофондове. Младите чудесно знаят, че задачата на европейските пари не е да зареждат изобилната трапеза на богатите, а да бъдат действително средство за развиване и рационализация. А очевидната корупция от най-ниско до най-високо равнище им е все по-противна.
Младите българи се нервират, че страната се ръководи от пословично арогантни хора, чието държание е засегнатост както за медиите, по този начин и за обществото. Някои от тях бяха министри, други – ръководители на Народното събрание, а трети – елементарни депутати. Когато са към Борисов, те се държат като придворни прислужници и му се канят сляпо (но не и безплатно), а след това безстрашно се хвърлят в битката против враговете на партийните дела, постоянно трансформирайки се в карикатури.
Реплики като " върви пешком, бе " са съвсем толкоз вбесяващи, колкото и фрагментите по какъв начин полицията пребива младежи в центъра на София, а кафявите медии на властта услужливо ги показват като " лумпени " и " врагове на народа ".
Управляващата партия си налепи етикети на корупция, келепирджийство, безочливост и безсрамие, проявявани всекидневно от тотално самозабравили се хора. Уж " национална " партия, а нейният хайлайф се шири в големи къщи и жилища, има по няколко бизнеса и е доста надалеч от проблемите на елементарния човек.
Премиерът не стъпва в Народното събрание и комуникира с обществото единствено посредством Фейсбук. Вместо да сплоти хората и да им вдъхне вяра и кураж в пандемията, той приказва за мисирки и тулупи, а на послушните хвърля пари от джипката. Тези номера може и да минават пред жителите на дълбоката провинция, за които 50-те лв. към пенсията са средство за оцеляване, само че не и пред по-интелигентните, които са постигнали малко повече в живота, видели са малко свят и са се пооткъснали от дивите балкански нрави.
Представлението с " младите лъвове " от столичния ГЕРБ не може да прикрие недостига на съвременно мислене във висшите кръгове на партията. Да, в ГЕРБ има млади, образовани и можещи хора, само че не те дефинират политиката ѝ. Доказателство за това е " напредъкът " на електронното държавно управление.
Бойко Борисов е човек от предишното, образуван в една отхвърлена от историята система и макар големите му старания, той въобще не се вписва в цифровата ера. Въпреки ежедневните изяви във Фейсбук, водачът на ГЕРБ губи борбата в обществените мрежи и интернет – там той е подложен на критика доста по-остро, в сравнение с е допустимо в обичайните медии. Идеален образец за възходящия яд на обществото към премиера са мненията под изявленията в профила му в обществената мрежа. Основният му съперник Слави Трифонов употребява доста по-умело Фейсбук, разяснява най-наболелите въпроси и това му печели спомагателна известност.
Анти-ГЕРБ настроенията доминират и измежду политическите партии. Патриотичните " съдружници " към този момент ги няма в Народното събрание, а на тяхно място са влезнали хора, които считат близостта с ГЕРБ за " токсична ". Те настойчиво странят от партията на Борисов, може би ненапълно и от боязън да не последват ориста на предходните му съдружни приятели реформатори и патриоти. " ИТН " са доста по-желан съдружник и всички желаят да си партнират с тях.
ГЕРБ са в явна изолираност и невъзможност, а държанието им по никакъв начин не им оказва помощ. Създава се усещането, че те не могат да преглътнат, че са изгубили властта и към този момент не дефинират дневния ред в Народното събрание. Търсят метод да ръководят, само че първо нападат новите партии с изпитаните си партийни " остриета ", а след това се жалват пред медиите, че не получили поддръжката им, с цел да създадат държавно управление - по този начин единодушие не се реализира, единствено измама - от класа.
Бившите ръководещи наподобяват в обстановка без излаз - тъй като към този момент не оферират нещо ново, а гръмките им маньоври омръзнаха на всички. А най-лошото е, че не се вижда да потеглят по път, който да върне доверието към тях - това доверие от 2009 година Тогава Борисов обещаваше обективни санкции за зулумите на Тройната коалиция. 12 години по-късно тъкмо това неизпълнено заричане му изяжда главата.
Автор: Илия Лазаров
Напоследък в това се убедиха и губещите властта ГЕРБ. Партията последователно отстъпва позиции, електоратът ѝ понижава, а офанзивите и недоволството против нея се ускоряват. Щом стане дума за ръководещите, гласоподавателят всеобщо си споделя " зная всичките ви схеми " (както се пее в една рап песен).
След записите и абсурда с чекмеджетата, Бойко Борисов тотално изгуби доверието на мнозина и все по-малко хора го одобряват съществено. Харизмата на премиера с цели три мандата очевидно избледнява, той наподобява все по-изморен и праща други да водят най-важните борби.
Въпреки многото си функции, в които се впускаше със забележителен актьорски гений, след десетилетие на власт Борисов се поизчерпа. Риалити шоуто му наподобява все по-изтъркано и притегля единствено хора, които не се задълбочават много-много какво се случва към тях. По-младите и виделите малко смях одобряват с подбив и пренебрежение тодорживковското държание, социалистически порядки и комизъм, тъй като са хора от XXI век и за тях социализмът е нещо непознато и окончателно отминало.
Премиерът не приказва на езика на младите, не схваща нещата, които ги вълнуват и не знае по какъв начин да ги впечатли. Те не се връзват на сладките приказки за по-високи приходи, " работа " и " непоклатимост ", а желаят дълбока смяна и същинска правдивост. Искат да живеят в съвременна и подредена страна, където всички са равни пред закона, а не в мутро-олигархична система с прокурорски произвол, чиято съществена цел е дребни и не толкоз дребни далавери и точене на еврофондове. Младите чудесно знаят, че задачата на европейските пари не е да зареждат изобилната трапеза на богатите, а да бъдат действително средство за развиване и рационализация. А очевидната корупция от най-ниско до най-високо равнище им е все по-противна.
Младите българи се нервират, че страната се ръководи от пословично арогантни хора, чието държание е засегнатост както за медиите, по този начин и за обществото. Някои от тях бяха министри, други – ръководители на Народното събрание, а трети – елементарни депутати. Когато са към Борисов, те се държат като придворни прислужници и му се канят сляпо (но не и безплатно), а след това безстрашно се хвърлят в битката против враговете на партийните дела, постоянно трансформирайки се в карикатури.
Реплики като " върви пешком, бе " са съвсем толкоз вбесяващи, колкото и фрагментите по какъв начин полицията пребива младежи в центъра на София, а кафявите медии на властта услужливо ги показват като " лумпени " и " врагове на народа ".
Управляващата партия си налепи етикети на корупция, келепирджийство, безочливост и безсрамие, проявявани всекидневно от тотално самозабравили се хора. Уж " национална " партия, а нейният хайлайф се шири в големи къщи и жилища, има по няколко бизнеса и е доста надалеч от проблемите на елементарния човек.
Премиерът не стъпва в Народното събрание и комуникира с обществото единствено посредством Фейсбук. Вместо да сплоти хората и да им вдъхне вяра и кураж в пандемията, той приказва за мисирки и тулупи, а на послушните хвърля пари от джипката. Тези номера може и да минават пред жителите на дълбоката провинция, за които 50-те лв. към пенсията са средство за оцеляване, само че не и пред по-интелигентните, които са постигнали малко повече в живота, видели са малко свят и са се пооткъснали от дивите балкански нрави.
Представлението с " младите лъвове " от столичния ГЕРБ не може да прикрие недостига на съвременно мислене във висшите кръгове на партията. Да, в ГЕРБ има млади, образовани и можещи хора, само че не те дефинират политиката ѝ. Доказателство за това е " напредъкът " на електронното държавно управление.
Бойко Борисов е човек от предишното, образуван в една отхвърлена от историята система и макар големите му старания, той въобще не се вписва в цифровата ера. Въпреки ежедневните изяви във Фейсбук, водачът на ГЕРБ губи борбата в обществените мрежи и интернет – там той е подложен на критика доста по-остро, в сравнение с е допустимо в обичайните медии. Идеален образец за възходящия яд на обществото към премиера са мненията под изявленията в профила му в обществената мрежа. Основният му съперник Слави Трифонов употребява доста по-умело Фейсбук, разяснява най-наболелите въпроси и това му печели спомагателна известност.
Анти-ГЕРБ настроенията доминират и измежду политическите партии. Патриотичните " съдружници " към този момент ги няма в Народното събрание, а на тяхно място са влезнали хора, които считат близостта с ГЕРБ за " токсична ". Те настойчиво странят от партията на Борисов, може би ненапълно и от боязън да не последват ориста на предходните му съдружни приятели реформатори и патриоти. " ИТН " са доста по-желан съдружник и всички желаят да си партнират с тях.
ГЕРБ са в явна изолираност и невъзможност, а държанието им по никакъв начин не им оказва помощ. Създава се усещането, че те не могат да преглътнат, че са изгубили властта и към този момент не дефинират дневния ред в Народното събрание. Търсят метод да ръководят, само че първо нападат новите партии с изпитаните си партийни " остриета ", а след това се жалват пред медиите, че не получили поддръжката им, с цел да създадат държавно управление - по този начин единодушие не се реализира, единствено измама - от класа.
Бившите ръководещи наподобяват в обстановка без излаз - тъй като към този момент не оферират нещо ново, а гръмките им маньоври омръзнаха на всички. А най-лошото е, че не се вижда да потеглят по път, който да върне доверието към тях - това доверие от 2009 година Тогава Борисов обещаваше обективни санкции за зулумите на Тройната коалиция. 12 години по-късно тъкмо това неизпълнено заричане му изяжда главата.
Автор: Илия Лазаров
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ