Йотова: Просперитетът на България зависи от връзката на държавното управление и академичната общност
Политиката постоянно е подчинена на мимолетното – на мандати, на рецесии, на последователност. А науката се вълнува от безконечното. От обективната истина и дълготрайния напредък на човешкия жанр. Ето за какво ви убеждавам, че ще остана надълбоко съпричастна към всяка самодейност на Академията.
Това съобщи президентът Илияна Йотова в словото си откакто беше удостоена с най-високото академично отличие на Българската академия на науките - почетното звание „ Доктор хонорис идея “.
Винаги съм вярвала, че същинското държавно водачество се корени в способността да се вслушаш в човешката експертиза, тъй като просперитетът на България зависи от връзката сред държавното ръководство и академичната общественост, сподели още президентът Йотова.
„ Има мигове, които остават вечно в паметта на индивида. Независимо по какъв начин минава времето, те остават с него до последния му мирис. За мен днешният ден е точно подобен - извънредно трогателен и един от най-важните в живота ми “, сподели тя.
Церемонията се състоя в препълнената зала „ Проф. Марин Дринов " в централната постройка на БАН в наличието на учени, общественици и представители на академичната общественост.
Вижте академичното слово на президента Илияна Йотова:
Благодаря за високата чест да бъда удостоена със званието „ Доктор хонорис идея “ на Българската академия на науките. В летописа на всяка страна има институции, които не просто съхраняват предишното, пишат днешния ден, само че те чертаят мащабите на бъдещето. В България тази институция е Българска академия на науките. Родена в навечерието на свободата, тя изпреварва възобновяване на страната ни, с цел да сложи духовните й основи.
Приемам купата „ Доктор хонорис идея “ като голяма отговорност, тъй като е символен акт на приобщаване към делото и заветите на поколенията, построили Българската академия на науките. Към блестящите мозъци, написали златните страници на българската академична мисъл и основали нашия неповторим български принос към научното благосъстояние на човечеството.
Уважаеми дами и господа,
Винаги влизам със примирение в този храм на българската просвета. Без подозрение, тази представителна и наситена с история зала задължава всеки, който прекрачи нейния предел. Задължава и мен. Портретите на великите българи, трансформирали се в безмълвна стража на българския дух и жив мост сред вековете, разпростират пред очите ми страниците на националната ни памет. Тя събира и през днешния ден, имам вяра, ще остане постоянно с все по този начин необятно отворени порти за светлината и вярата на познанието.
А ние, българите, добре разбираме избавителната роля на просвещението. Едва ли са доста другите нации по света, които най-първо са положили основите на своя литературен и нравствен живот, с цел да изградят върху тях зданието на държавността и идентичността си. Днес с право се гордеем с историята на страната ни. Почти 14 века, с най-старата държавна традиция, след условността на античния свят. Нито войните, нито дългите монархически родове изясняват вековния летопис. А началото, поставено от букви, език и просвещение – няма по-здрава, по-обединителна основа. И още веднъж книжнината и вярата първи връщат народа ни на картата на 19 век.
С съображение се гордеем, че най-старата ни общонародна институция е точно Българската академия на науките. Много години ни разделят от онази съдбовна среща в Прага на двама млади българи – Марин Дринов и Васил Стоянов. Обединява ги споделената фантазия за огромен български образован и теоретичен център. Тази родолюбива фантазия бързо добива своите съответни измерения и с горещата поддръжка на всеотдайната ни емиграция се трансформира в Българско книжовно сдружение.
Далновидните първооснователи разпореждат на Българското книжовно сдружение най-първата задача – да носи всеобщо просвещение и прогрес измежду българския народ. Да сее познание в интерес на цялото общество. Още тогава Българското книжовно сдружение провижда своята историческа роля даже оттатък науката, литературата и изкуството. И в първия си правилник залага една изключително впечатляваща цел: да популяризира познание „ върху длъжността на индивида към себе си, към най-ближните, към обществото, към народа, към отечеството и към страната “. За да наспори по земята ни не просто образовани персони, а сплотена общественост от виновни и търсещи правдата жители. И най-много – от положителни и почтени българи.
Днес, близо 157 години по-късно, можем да кажем, че тази задача няма отминалост. Тя е идея, която се простира оттатък хоризонта на съответните исторически условия. Мисия, която Българската академия на науките продължава да споделя и през днешния ден, а всички ние припознаваме и като своя.
Уважаеми дами и господа,
Много истории, които чуваме в новините или четем в интернет, стартират с израза „ едно ново изследване сочи “. Свикнали сме с този израз, само че рядко се замисляме какво значи това. В него е освен смисълът на науката – паметта и достиженията, които надграждаш. Много повече. Това е разказът и смисълът на човешкия живот, на индивида, на нашата постоянно търсеща природа към знанието и усъвършенстването. Този роман принадлежи на вас – на вашите открития, разработки, разбори, прогнози, резултати.
Живеем в ера на оспорвано геополитическо състезание, което се взема решение на полето на нововъведенията. И няма да е пресилено, в случай че кажем, че наближава денят, в който страните без личен проучвателен запас, без теоретичен и софтуерен суверенитет не просто ще са в категорията на догонващите. Те въобще няма да бъдат позволени до надпреварата. Грози ги неразбираемата орис на „ цифрови колонии “, на територия без права – едно ужасяващо, само че бързо затвърждаващо се в днешната сурова действителност разбиране. На страни с стеснен достъп до върховите технологии и нововъведения и с възходяща взаимозависимост от благоволението на малцината хегемони. Перспектива, която смущава освен нас, само че и целия Европейски съюз.
Бъдещето се кове през днешния ден – в проучвателен институти, лаборатории и центрове за данни. И точно от тази най-висока академична естрада би трябвало да потърсим отговор на въпроса от коя страна на задълбочаващия се теоретичен разлом желаеме да забележим нашето родно място.
България има своя потвърден капацитет да бъде мотор, а не просто ползвател на познание, технологии, процеси. Със своя неоспорим престиж, с научния си потенциал Българската академия на науките е призвана да реализира на процедура този капацитет. Да имаме академия на международно равнище, не е просто въпрос на авторитет, а основен детайл от националната ни сигурност. Само след няколко дни ще показва България на един от най-високите конгреси на Организация на обединените нации за високите технологии и изкуствения разсъдък. За първи път, признавам с огромна горделивост, няма да приказвам с „ България трябва… “, а България към този момент е там, в този нов свят, има своите планове, достижения и трансформира цифровите науки в свои предпочитани политики, надалеч изпреварвайки страни с доста по-големи благоприятни условия.
Уважаеми български учени, огромна горделивост е за мен всякога, когато на интернационалните срещи и конгреси с удивление и респект се цитират вашите научни разработки, когато за България се приказва с вашите имена – инженери, лекари, физици, химици... А за нашата страна се приказва с вашите имена. Това е неподправеното самочувствие, което ни носите.
Уважаеми дами и господа,
Изправени сме пред стратегически национални провокации като демографска рецесия, енергиен преход, опазване на здравето и национална сигурност. Държавните институции би трябвало освен да чуват авторитетния глас на Българска академия на науките, а да я трансфорат в най-сигурния съдружник за сполучливо ръководство.
В този глобализиран свят пред нас стои още една извънредно значима задача – запазването на нашата национална еднаквост. Ролята на филантропичните и обществените институти е незаменима като страж на българския език, на нашата богата история и културно завещание, тъй като бъдещето ни като нация допуска познанието за това кои сме, от кое място идваме, какво носим на човешката цивилизация.
Точно тук е мястото да благодаря на Българска академия на науките за многочислените взаимни начинания за запазване на българщината. За голямата помощ, която получих при обичайните към този момент конгреси, отдадени на кирилицата. Унизителна е загубата на позиции на българистиката, непростимо безмълвни оставаме пред опитите за пренаписване на историята. А когато години наред страната ни се отдръпнала, през днешния ден няма за какво да се чудим каква огромна рекламация се предявява с една юбилейна монета единствено тъй като на еврото не може да написа писменост.
Да помниш е привилегия. А паметта прави индивида персона – историческа, родова, националната памет ражда нашата еднаквост. Отвсякъде ни заобикалят доста паники и рискове, бяхме привикнали понятия като война да стоят обратно във времето, само че през днешния ден те са в нашата реалност. В тези тревожни моменти виждате ли парадокса – вместо общата ни историческа памет и това, което ни прави народ, да ни сплотяват, все по-голяма става разграничителната линия посред ни, все по-голяма става пропастта сред политическите елити и тяхното разбиране за историческата памет и еднаквост и въпреки това – неистовата жадност на хората за опазване на тази памет. И тук идва вашата неоценима роля, уважаеми учени – да сеете познанието, да разказвате и тълкувате историята, литературата, изкуството. Да ни помагате да четем днешния свят посредством тях. А с вашите научни достижения да ни помагате да четем бъдещето! По-силно е от омразата, опълчването и отричането! Този прочит е зареден с голямата мощ на обединяването, той не разделя!
Дами и господа,
Добре си давам сметка и за още едно ужасяващо по размерите си предизвикателство, което стои през днешния ден пред хората, посветили се на науката. „ Алтернативните обстоятелства “ в науката са съизмерими с „ подправените вести “, които ни заливат от всички страни ежедневно. Нерядко те се одобряват повече от научните обстоятелства и доказателства. Именно те стават база за полемики, доста по-широки от същинските научни открития и дори последните са единствено една от опциите. Това е директна заплаха за науката. Как да се борим? Безспорно едно от най-мощните средства е популяризирането на вашия труд. Вашите открития, научните обстоятелства, вашите разработки, книги би трябвало да са публично налични и рекламирани. Те не могат да останат единствено в профилираните издания, тъй като тогава в обществените мрежи царства дезинформацията. Трябва повече да припомняме античните думи на Платон – „ Трябва да се учи науката за да се познават безконечните неща, а не от обич към ефимерните “.
И би трябвало да стартираме от децата – в учебно заведение да учат за нуждата от просвета и нейната природа. Не всички ще станат учени, само че е значимо да знаят за нейната полезност, с цел да бъдат същински жители. Да имат визия за вселената, за откритията, да мислят разумно и сериозно, да знаят за положителното и злото.
А за тези, които дръзнат да създадат науката свое предопределение, наш дълг е – да осигурим съвременни лаборатории, среда и почтено предопределение тук в България. Свидетели сме какъв брой доста български момчета и девойки се завръщат с медали от влиятелни олимпиади по света. Тези наши деца стават жители на света, тъй като потвърждават, че няма граници, които да не могат да преодолеят. Престижни университети се борят за тях и аз съм сигурна, че те ще популяризират България. Да създадем по този начин, че да останат в Родината си – това е най-отговорната ни задача!
Днес, в 21 век, продължава да е годен съветът на сър Конан Дойл – „ Ако трябваше да давам препоръки на младеж, който в този момент стартира живота си, ще му кажа една вечер седмично да посвещава на научно изобретение “.
Дами и господа,
Латинският израз honoris causa означава „ поради заслуги “. В огромната зала на Академията тези думи получават доста по-дълбок, сакрален смисъл. Това за мен не е единствено влиятелно отличие. Това е акт на приобщаване към вековния олтар на знанието, акт на обединение сред персоналния извървян път и дълбоките корени на науката. Политиката постоянно е подчинена на мимолетното – на мандати, на рецесии, на последователност. А науката се вълнува от безконечното. От обективната истина и дълготрайния напредък на човешкия жанр.
Ето за какво ви убеждавам, че ще остана надълбоко съпричастна към всяка самодейност на Академията. Така, както и до в този момент. Ще продължа да споделям вашите събития и конгреси. Да се осланям в работата си на вашите разбори и стратегически документи. Няма да се уморя да подбутвам и вземам участие в основополагащия диалог за смисъла на знанието и науката, тъй като виждам в него доста повече от причина за резистентност и стопански разцвет. Ние към този момент вървим по този път, откритията на българските учени през днешния ден основават стопанската система на страната. Това е утрешният ден и мястото на България в него. Не имам вяра на хора, които споделят, че ни липсва идея. Членството ни в разнообразни интернационалните формати, достиженията, които имаме, могат да бъдат единствено средства и принадлежности да създадем страната ни развита и мечтана от своите жители. Нека вашата упоритост в науката дружно да превърнем в упоритост за България.
Винаги съм вярвала, че същинското държавно водачество се корени в способността да се вслушаш в човешката експертиза, тъй като просперитетът на България зависи от връзката сред държавното ръководство и академичната общественост. Да, изкуственият разсъдък е по-бърз, по-решителен, даже по-сладкодумен. Но той не познава онази мощна човешка страст, която стои зад семантиката на думите.
Благодаря още един път на Българската академия на науките за голямата чест, за доверието и признанието. Нека днешната гала бъде освен израз на нашето ползотворно дългогодишно съдействие, само че и поръчка за задълбочаване на споделения ни ангажимент за развиване на българската просвета, обучение и просвета.
Бъдете здрави и на добър час!
