Политиката Америка на първо място на президента Доналд Тръмп поставя

Политиката " Америка преди всичко " на президента Доналд Тръмп слага под опасност интернационалната помощ от Съединени американски щати, изключително за райони като Субсахарска Африка, и визира Агенцията за интернационално развиване USAID. От Кофас предвиждат, че тези промени могат да доведат до съществени стопански последствия. Международната помощ на Съединени американски щати доближава 68 милиона $ през 2023 година (или 0.24% от БВП). Съединени американски щати са най-големият източник на задгранична помощ в безспорни стойности в света, само че изостават от няколко европейски страни, Канада и Япония, като дял от Брутният вътрешен продукт. Какво съставлява Американската организация за интернационално развиване – USAID? Агенцията на Съединени американски щати за интернационално развиване USAID е основана по заповед на президента Джон Ф. Кенеди през 1961 година, след приемането на Закона за задгранична помощ от Конгреса, имащ за цел да сътвори организация, която да следи помощта за разрастващите се страни. Първоначално USAID e част от Държавния департамент, само че става самостоятелна изпълнителна организация през 1998 година В деня на встъпването си в служба (20 януари) президентът Тръмп подписва изпълнителна заповед за заледяване на задграничната помощ в границите на 90 дни, с цел да реши дали тя подхожда на неговата политика „ Америка преди всичко “. Изключение вършат военната помощ за Египет и Израел, както и незабавната хранителна помощ. Държавният секретар Марко Рубио, назначен от Тръмп, съобщи, че USAID би трябвало да бъде приведена в сходство с външната политика на Съединени американски щати и да бъде реорганизирана в съдействие с Конгреса. Илон Мъск, началник на Департамента по държавна успеваемост (DOGE), пък предложи организацията да бъде закрита. „ Със сигурност тази мярка ще повлияе на българската среда и поддръжката, която сме получавали от Съединени американски щати за развиване на бизнеса в България. Ще станем по-неустойчиви на въздействия, идващи от други страни. “ разяснява Пламен Димитров, шеф на Кофас за България. Преди последните решения, USAID разполагаше с бюджет от 40 милиарда щатски $ (2023 г.) и оперираше в 60 страни с към 10 000 чиновници, две трети от които работят в чужбина. По-голямата част от дейностите на място обаче се изпълняваха от трети страни. Защо организацията USAID е под прицел? Агенцията е обект на рецензии от президента Тръмп и Илон Мъск като част от напъните им за смаляване на федералното държавно управление. Те упрекват USAID в пробутване на „ демократична стратегия “. Тръмп даже съобщи, че тя се управлява от „ радикални фанатици “. Субсахарска Африка беше вторият по величина адресат на средства от USAID като през 2023 година усвои 40% от бюджета. Ако се изключи помощта за Украйна, делът на Африка нараства до 69%. Макар помощта да съставлява единствено 0,8% от районния Брутният вътрешен продукт, в 10 страни на юг от Сахара тази помощ съставлява минимум 2% от Брутният вътрешен продукт.  По отношение на други стратегии (икономическо развиване, образование за битка с тероризма, съдействие за битка с опиатите и др.), организациите за помощ и чиновниците могат да аплайват за освобождение, в случай че считат, че замразяването вреди на ползите на Съединени американски щати. На 13ти февруари, Федералният арбитър от окръг Колумбия, Амир Али, под натиска на представители набизнеса и НПО-та написа заповед за обновяване на заплащанията, като показва, че чиновници на администрацията на Тръмп „ не са предложили никакво пояснение за какво цялостното прекъсване на цялата задгранична помощ, предоставена от Конгреса “. Рискове Въпреки че първичното решение за заледяване беше отчасти анулирано от съда, от Кофас показват, че тези дейности могат да имат съществени последствия: ·        Заплаха за филантропичните и здравните стратегии – 80% от разноските на USAID в Субсахарска Африка са ориентирани към опазване на здравето и филантропична помощ и подлежат на изключения. Останалите 20% обаче бяха наранени и могат да бъдат анулирани или съкратени след привършване на 90-дневния обзор. ·        Повишен риск от обществени и здравни рецесии – Дори краткосрочното прекъсване на стратегиите усилва риска от апетит, разпространяване на заболявания (като ХИВ в Южна Африка и ебола в Уганда) и разширение на въздействието на джихадистки групировки (например в Сомалия). ·        Оттеглянето на Съединени американски щати от Световната здравна организация (СЗО) – отдръпване на Съединени американски щати, като най-големият донор с 15% от бюджета на СЗО, основава риск за здравните стратегии. Фондацията Гейтс обаче може да усили своя принос. ·        Политическа неустойчивост – Изтеглянето на помощта може да разклати доверието в африканските държавни управления и да сътвори среда за разширение на екстремистки организации. Рискът от военни преврати, които към този момент зачестяват в Западна и Централна Африка, също се усилва. По-широки последствия от политиката на Тръмп Администрацията на Тръмп евентуално ще се опита да употребява помощта като средство за напън върху 47 африкански държавни управления. Също по този начин, продължаването на Закона за напредък и благоприятни условия в Африка (AGOA), който изтича през септември 2025 година, може да бъде употребявано като разменна монета. Много африкански стопански системи държат на безмитния достъп до американския пазар, изключително в текстилната промишленост. Тази политика би могла да навреди на най-слабо развитите страни, които разчитат на по-високи мита за отбрана на локалната промишленост. Сред най-уязвимите са Южна Африка, Нигерия, Гана, Нигер, Либерия и Того. След като Тръмп замрази двустранната помощ, държавният секретар Рубио отхвърли да взе участие в срещата на Г-20 в Йоханесбург. Вашингтон е смутен от новоприетият Закон за отчуждаване, който разрешава на държавното управление на Южна Африка да конфискува земеделска благосъстоятелност на етническите малцинства в Африка без обезщетение. Китай може да се възползва от обстановката, основана от Съединени американски щати, и да усили помощта си за Африка. През септември 2024 година президентът Си Дзинпин даде обещание 50 милиарда щатски $ за Африка през идващите три години. Традиционно Китай не изисква политическа преданост, което може да ограничи устрема на Съединени американски щати да понижат задграничната помощ.