Политическото земетресение разлюля Ниската земя Фактът, че крайнодесен политик, който

Политическото земетресение разклати Ниската земя

Фактът, че крайнодесен политик, който популяризира антиимигрантски и антимюсюлмански възгледи и има известна аналогия с Доналд Тръмп, победи на изборите в Нидерландия, е меко казано отблъскващ. Твърде доста обаче се търси в не чак толкоз големия успех на Герт Вилдерс и неговата Партия на свободата (PVV). Резултатът от изборите не значи, че Европа е на път да бъде превзета от крайнодесните.

Вилдерс от дълго време е заел своето място в политическия живот на Нидерландия. Той е в Народното събрание от 1998 година При сформирането през 2010 година на първия кабинет на някогашния министър председател Марк Рюте Вилдерс взе участие интензивно в договарянията за кабинет на малцинството дружно с Народната партия за независимост и народна власт и Християндемократическия зов. Той оттегля парламентарната поддръжка на партията си през 2012 година, базирайки се на несъгласия относно предложени бюджетни съкращения.

Вилдерс е най-известен с рецензията си към исляма и Европейския съюз, а възгледите му го превръщат в спорна фигура. От 2004 година той е охраняван от въоръжена полиция. Хората на Вилдерс успяват да разгневят и природозащитниците. Партията на свободата иска добиване на повече петрол и газ от Северно море и да спре построяването на вятърни турбини и слънчеви ферми. Вилдерс също по този начин желае страната да напусне Парижкото съглашение за изменението на климата.

В политическото земетресение, което разклати Нидерландия, резултатите от изборите в сряда демонстрират, че Партията на свободата на Вилдерс печели 37 места от общо 150 в долната камара. Анализатори означават, че това е повече от всяка друга партия и доста повече от предстоящото в изследванията на публичното мнение по време на акцията. Вилдерс в този момент има сложната задача да се опита да образува работеща коалиция, ухажвайки противници, които преди гласуването изрично изключиха да вземат участие в държавно управление, ръководено от неговата партия. Самият крайнодесен водач даже призна, че не е постигнал ''мечтаното начало'' в опитите си да сформира работещ кабинет, откакто човек, който той назначава да следи съдружните договаряния, напусна поради обвинявания в машинация, преди да стартира да извършва ролята.

Като за начало, успеха на Вилдерс би трябвало да се прегледа с някои ангажименти. Докато партията му завоюва 37 места в Народното събрание, реално това си остава само дребна част от 150-местния нидерландски парламент. Както нормално се случва в други европейски страни, където популистко-националистическата последна десница се представя добре през последните години, голямото болшинство от гласоподавателите не поддържат крайнодясната Партия на свободата. Обединението на социалдемократи и зелени, предвождано от Франс Тимерманс е с 25 места, либерално-консервативната Народна партия за независимост и народна власт на дългогодишния министър председател Марк Рюте завоюва 24, а центристката партия ''Нов обществен договор'' завоюва 20, до момента в който второстепенните партии ще си поделят останалите места. От тези голям брой благоприятни условия ще се появи управляваща коалиция. Въпреки че Вилдерс може да е част от нея, другите партии няма да желаят той да управлява, като се има поради разрушителното влияние, което биха имали политиките му върху страната, в случай че бъдат приложени. Неговото заричане да замрази документите на търсещи леговище в Нидерландия и да понижи имиграцията е правно и морално непрактично и по всяка възможност политически неустойчиво. Смекчавайки позицията си, той към този момент стартира да говори за ''ограничения'', а не за забрани.

Въпреки това няма подозрение, че триумфът на партията на Вилдерс произтича значително от сериозните опасения, отразяващи се в цяла Европа, по отношение на неконтролираната миграция. Подобни терзания се усложняват от неспособността на главните партии като тази на някогашния министър председател Марк Рюте и Европейски Съюз като цяло да реализират единодушие за надеждни политики. Брюксел не съумява да реализира консенсус за това по какъв начин най-добре да се оправи с напора. Нидерландският избирателен резултат е предизвестие, което прави търсенето на решения още по-спешно.

Серийните провали в миграционната политика на Европейски Съюз неведнъж способстват за напредъка на крайнодесни партии като Националния фронт на Марин Льо Пен и " Алтернатива за Германия ". От Австрия и Словакия до Финландия и Швеция популистко-националистическата последна десница се трансформира в част от политическия живот. В Италия сега управлява националистът Джорджа Мелони. Във Англия, където данни от предходната седмица разкриха рекордна чиста миграция от 745 000 души за 2022 година, твърдо дясната изразителност набира мощ. В Ирландия насилието в Дъблин миналата седмица демонстрира какъв брой сериозен може да бъде казусът.

И въпреки всичко би било подвеждащо това отклоняване вдясно и съпътстващите го антисистемни настроения да се припише единствено на една причина. Кризата с незадоволителните разноски за живот, енергийната рецесия, породена от войната в Украйна, едва представящите се стопански системи след коронавирус пандемията и проблемите с претрупаните публични услуги, способстват за огромното неодобрение на хората.

Липсата на доверие в политиците е различен основен проблем в Европа

Част от това, което се случва, е изцяло отменяне на политиката, както нормално. Резултатът от скорошни избори в две европейски страни обаче демонстрират, че възходът на крайнодесните може да се избегне. В Полша някогашният ръководител на Европейския съвет Доналд Туск разруши хватката на едно безскрупулно, твърдо дясно държавно управление. В Испания социалистите на Педро Санчес отвърнаха на предизвикването на неофранкистката партия ''Вокс''. Бъдещето не принадлежи по право на крайната десница. Тя печели само когато прогресивното болшинство падне духом и я допусне.