Политическите сили в парламента почетоха с декларации паметта на жертвите

Политическите сили в Народното събрание уважиха с заявления паметта на жертвите на всеобщото изтребване на арменци в Османската империя. Поводът е Денят на възпоменание на жертвите на всеобщото изтребване на арменците в Османската империя 1915 -1922 година - 24 април, разгласен с решение на българския парламент.

На 24 април 2015 година 43-ото Народно заседание дефинира този ден за възпоменание на жертвите на арменския народ в Османската империя 1915-1922 година, каза председателят на Народното събрание Росен Желязков. Паметта на жертвите не може да бъде тематика за политически спор, не може да разделя, още повече че сме в интервала сред Възкресение и Възнесение Господне, прикани той. Бог да елементарни жертвите и дано да помним, съобщи Желязков.

Декларациите на парламентарните групи в 49-ото Народно заседание бяха прочетени при започване на днешното пленарно съвещание, което стартира с повече от 20 минути забавяне поради председателски съвет. 

Пръв думата взе лидерът на „ Възраждане “ Костадин Костадинов, който сподели, че 24 април 1915 година е най-мрачната дата освен за арменците по света, само че и за човечеството, тъй като това е началото на първия геноцид през 20 век в такива големи мащаби. Геноцидът над арменците е освен покруса за тях, само че и закононарушение със международни измерения против цивилизацията и човечеството, разяснява той. Това е началото на процеса  по изтриване на Християнството в рамките на тогавашната Османска империя преди 100 години, добави Костадинов. 

Днес 108 години по-късно арменците и международната общественост – 34 държавни управления по света, Европейският парламент, Организация на обединените нации, Съветът на Европа, еврейски организации в Германия и Съединени американски щати почитат жертвите на този геноцид, означи водачът на „ Възраждане “. Турция към момента отхвърля да го признае и да се разкае за стореното, разяснява той.

Българският парламент, за жалост, също се опита да го неглижира през 2015 година, когато беше призната една декларация, в която не беше употребявано определението геноцид, а всеобщо изтребване, сподели още Костадинов и добави, че след приемането на решението Народното събрание е уважил с едноминутно безмълвие арменските жертви, само че присъстващите в залата тогава депутати на Движение за права и свободи са я напуснали.

Последва декларация на „ Продължаваме промяната-Демократична България “ (ПП-ДБ), в която Илина Мутафчиева посочи, че 24 април е дата за възпоменание на погубените към 1,5 млн. арменци и опита за заличаване на арменския народ. Тя означи, че през 2015 година Европейският парламент е оповестил 24 април за ден в памет на жертвите на геноцида, а 16 от страните членки на Европейски Съюз са припознали публично арменския геноцид, „ потвърден изрично с исторически обстоятелства и документи “.

На тези, които единствено са желали да минат през страната ни, България дава свободен кулоар, на другите, съумели да изградят собствен втори дом тук, държавното управление на Александър Стамболийски дава българско поданство през 1923 година, напомни Мутафчиева.

Островът на спокойствието за нашите братя-арменци се оказва България при започване на 20 век. А през днешния ден тя е подобен за украинските жители, бягащи от войната на Путин, и дейностите на българите, хилядите доброволци, които оказват помощ за приемането на към 70 хиляди украинци през 2020 година, са доказателство за това, сподели депутатът. Макар че в декларацията си от 2015 година Народното събрание съумява да избегне думата „ геноцид “ и употребява „ всеобщо изтребване “, ние от ПП-ДБ намираме за дълг да назовем събитията с същинските им имена, да ги признаем и осъдим като „ геноцид “ и закононарушение против човечеството.

Зам.-председателят на ПГ на „ Българска социалистическа партия за България “ Атанас Зафиров също напомни, че на 14 април 2015 година българският парламент е приел решение за признание на всеобщото изтребване на арменци в Османската империя през 1915-1922 година „ С този акт се присъединихме към нациите по света в припомнянето на тази мъчителна история. Много от оживелите бяха принудени да стартират нов живот, в нови земи, в това число и в България “, сподели той. „ Разказаха своите истории и тези на предците си, с цел да помнят и подсигуряват, че геноцид като този, който се случи преди 108 година, в никакъв случай повече няма да се повтори “, съобщи още Зафиров.

Нека без боязън да приказваме намерено против омразата, да отстояваме правата на индивида и да предотвратяваме зверствата и дружно да удвоим напъните си за по-добро бъдеще, прикани депутатът.

Той уточни, че от „ Българска социалистическа партия за България “ са внесли предложение в Народното събрание да се уважи с минута безмълвие паметта на жертвите.„ За страдание, председателският съвет отхвърли това наше предложение “, сподели той.

Председателят на Народното събрание Росен Желязков взе думата, с цел да направи следното конкретизиране: „ Тъй като господин Зафиров не е бил на председателски съвет, не е имало решение или каквото и да е друго мнение, което да се характеризира с думата „ отменяне “.

В изявление по темата председателят на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ призова днешната дата да не се употребява за политически цели. Той напомни, че в историята има доста дати и събития, свързани с „ кръвопролития, лишаване живота на милиони души, издевателства и унижение на човешкото достолепие “. 

„ Всички ние изискуем съчувствие и състрадание към жертвите във всеки един миг като хора, само че в това време ясно би трябвало да се разграничаваме като политици от изборен метод към историческите събития, както и от тематики, които могат да прокарват нови разграничителни линии и да опълчват групи, нации, страни “, разяснява Карадайъ.

Той сподели, че би трябвало да се демонстрира политическа мъдрост и отговорност, с цел да „ не се стига до употреба на една историческа тематика за обслужване на политиката на разделянето и опълчването “.

Лесно е да се осъждат сходни нещастия 100 година по-късно, когато събитията са отминали, историците са споделили своята дума, разяснява и Тома Биков от името на ПГ на ГЕРБ-СДС. Трудно е било, когато тази покруса се е случвала, тогава българският народ е приел бежанците от Армения, тъй като и самият български народ или елементи от него са били подлагани на гонения и репресии, означи депутатът. 

Трудно е да се реагира на сходни нещастия в сегашното и това го знаем от опит, тъй като сходна покруса се случва на 300-400 км от българската граница и би трябвало да вземем ясно отношение към нея и да се разграничи жертвата от палача, посочи Биков. По думите му полезността на човешкия живот, правото на битие на една национална общественост, на една страна, са нещо, което не би трябвало да бъде сложено под въпрос, а в Украйна е сложено. " Когато излезем тук и осъждаме Османската империя отпреди 100 година, само че не сме в положение ясно и изрично да осъдим дейностите на съветската империя в сегашното, значи, че може би сме малко лицемерни ", посочи депутатът.  

Всяка година в този парламент се случва едно и също – една покруса се употребява за политически цели и тази година не е по-различна, каза председателят на ПГ на „ ИТН “ Тошко Йорданов в декларация от трибуната на Народното събрание. Той добави, че арменският геноцид е част от българската история. Според Йорданов българският народ има ясно изразено отношение към тази покруса. Може би е най-добре дефинирано в стихотворението на един от най-великите български поети Пейо Яворов - „ Арменци “, означи той и прочете фрагмент от него.

Източник Българска телеграфна агенция