„Международная жизнь“: България във водовъртежа на вътрешнополитическата нестабилност
Политическите разтърсвания в България заради неспособността на парламентарните сили да употребяват мандатите за сформиране на държавно управление, акцентират дълбочината на рецесията, в която се намира страната. Политическата рецесия се наслоява върху икономическата рецесия, породена от антируските наказания, които удариха европейския енергиен бранш, и дружно слагат сложната задача за София да дефинира курса на развиване на страната за идващите години.
Нито обединението " Граждани за европейско развиване на България " - Съюз на демократичните сили (ГЕРБ - СДС), нито блокът " Продължаваме измененията ", нито Българската социалистическа партия (БСП) съумяха да сформират държавно управление. Сега България е изправена пред вероятността за парламентарни избори, които може да се проведат през април 2023 година
ГЕРБ – Съюз на демократичните сили и „ Продължаваме промяната “ работят на едно електорално поле, защото са прозападни партии. Това докара до остротата на борбата им. Коалиция " Продължаваме измененията " незабавно разгласи задачата си да разбие корупционния модел, построен от ГЕРБ - Съюз на демократичните сили. Желанието да се получи поддръжка от едни и същи гласоподаватели, потреблението на подобен език в реториката и обещанието да се водят хората към една и съща дестинация - към ярко и решето европейско бъдеще, доведоха до обстоятелството, че прозападният електорат беше разграничен сред двете страни, без да се дава на нито една от тях опция за струпване на по-значително „ наднормено тегло “.
Управлението на премиера Кирил Петков („ Продължаваме измененията ”) докара до внезапно утежняване на връзките с Москва, несполучлива финансова политика и прикрито съучастничество на България в снабдяването на украинската войска с оръжие, дизелово гориво и муниции.
Съобщава се, че в най-интензивните интервали на въоръжения спор напролет и лятото на предходната година България е покривала 40% от потребностите на Въоръжените сили на Украйна от гориво и 30% от потребностите от артилерийски снаряди. Петков се застъпи за изключване на Русия от SWIFT и заледяване на активите на Централната банка.
Имайки опцията да поддържа градивен разговор с Русия, какъвто има Унгария, Петков не се възползва от нея, което в допълнение утежни политическата и икономическа обстановка в България. В същото време президентът Румен Радев прикани да не се доставя оръжие на Киев, като изрази опасения, че това ще въвлече страната в " световен спор ". Но това надали ще промени политическия курс на София.
България, за разлика от Унгария, е доста безразлична към културните права на българската диаспора в Украйна. Украинските спецслужби нямаше по какъв начин да не се възползват от това, откакто получиха от редица български културни и публични организации „ осъждането “ на спецоперацията на Водоснабдителна система на РФ в Украйна и обръщението към София с молба да даде цялата допустима поддръжка за президента Зеленски.
В същото време настрана се акцентира, че украинските българи сякаш не изпитват никакъв тормоз от страна на украинските управляващи и украинското законодателство. Звучи необичайно, изключително на фона на загрижеността на Будапеща за културните права на украинските унгарци. На неотдавнашна среща президентите на Унгария и Хърватия Каталин Новак и Зоран Миланович оповестиха недопустимостта на ограничаващите ограничения, подхванати от Киев против унгарците в Закарпатието, както и недопустимостта на мълчанието на Брюксел по тази тематика.
В Украйна всяка от прилежащите европейски страни има своя диаспора – Полша, България, Унгария, Румъния, Словакия. Словашката диаспора е най-малка (6,4 хиляди), въпросът за спазването на културните права на украинските словаци не се повдига от Братислава. Полската и румънската диаспори (съответно 144 000 и 147 000) също не са обект на особена грижа за Варшава и Букурещ заради политически решения, макар че по-рано Варшава беше по-активна в тази посока.
Най-многобройна (200 хил.), само че и най-разпръсната е българската диаспора. Най-много българи живеят в Одеска, Запорожка и Николаевска област. Тези райони се считат за проруски и за Киев е значимо да потуши сходни настроения измежду локалното население, в това число измежду украинските българи.
Прави усещане двойствената позиция на българските публични организации в Украйна: в обръщението си към София те молят да се защитят украинските българи от гибел, само че резервираха цялостно безмълвие, когато няколко украински българи починаха при пожара в Дома на профсъюзите в Одеса през май 2014 година, както и при опитите на Киев да активизира мъже от българските селища в зоната на така наречен " АТО " през 2015-2016 г
Персонални упреци в обръщението на българската диаспора са отправени към водача на проруската партия " Възраждане " Костадин Костадинов за апела му да не се доставя оръжие на никоя от враждуващите страни и да не разполага на територията на България оръжия, което може заплашват една от страните в спора. Такъв нюансиран метод на културни и публични организации към актуалната обстановка в Украйна още един път демонстрира, че това не би могло да се случи без съответния напън от украинските специфични служби.
Проучванията на публичното мнение демонстрират, че в този момент в българското общество доминират проевропейските настроения, само че първенците на публичните благосклонности не могат да се похвалят с висок рейтинг. Най-популярната партия ГЕРБ – Съюз на демократичните сили е с рейтинг от едвам 25,8%. Блокът " Продължаваме промяната " е с 19,2%, Движение за права и свободи - 11,6%, партия " Възраждане " - 11,3%, Българска социалистическа партия - 9% (4).
Разликата в рейтингите на първите две партии не е толкоз фрапираща, че една от тях да успеее да изиграе ролята на обединител на политическата сцена. Следователно парламентарните избори напролет на 2023 година надали ще доведат до консолидация на българските политици към една партийна мощ.
Политическата фрагментация на България се дължи на неестествената едностранчива ориентировка към Запада на болшинството от парламентарните фракции. Противно на общоприетото разбиране за русофилството на България, тя не може да се назова проруска страна, задоволително е да си напомним мислите за славянските братя на писателя Фьодор Достоевски и термина „ българска полуда “ на философа и посланик Константин Леонтиев от 19 век. Българското русофилство лежи долу, измежду националните маси. Политическият хайлайф на страната постоянно е бил прозападен, чак до присъединяване на България в две международни войни на страната на Германия.
Моралното и идеологическо разминаване сред политическия хайлайф и обществото води до „ брауновото придвижване “, което следим през днешния ден на политическата сцена в България. Ако напролет на 2023 година се проведат парламентарни избори, не трябва да чакаме фрапантни промени в българската политика, нито към положително, нито към неприятно.
София най-вероятно ще резервира настоящия си външнополитически курс, допустима е единствено промяна в редица посоки. България ще се стреми да води по-активна политика в НАТО, да работи за усилване на въздействието си на Балканите, да се застъпва за преодоляване на сръбския фактор и вследствие на това на съветското наличие в района.
Желанието да има повече значение в границите на Северноатлантическия съюз ще принуди София да взе участие в антируските начинания на Съединени американски щати и Европейски Съюз. България преглежда вниманието на груповия Запад към Черноморския район като късмет да усъвършенства геополитическия си статут на съдружник на Вашингтон дружно с Румъния.
Черноморската тактика на Съединени американски щати включва потреблението на украинския фактор, тъй че София ще продължи да " не вижда " нарушаванията на Киев на културните права на българската диаспора и доста други. В тактиката на Съединени американски щати България и Украйна са два фланга на еднакъв спектакъл на военните дейности.
Превод: Европейски Съюз
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Нито обединението " Граждани за европейско развиване на България " - Съюз на демократичните сили (ГЕРБ - СДС), нито блокът " Продължаваме измененията ", нито Българската социалистическа партия (БСП) съумяха да сформират държавно управление. Сега България е изправена пред вероятността за парламентарни избори, които може да се проведат през април 2023 година
ГЕРБ – Съюз на демократичните сили и „ Продължаваме промяната “ работят на едно електорално поле, защото са прозападни партии. Това докара до остротата на борбата им. Коалиция " Продължаваме измененията " незабавно разгласи задачата си да разбие корупционния модел, построен от ГЕРБ - Съюз на демократичните сили. Желанието да се получи поддръжка от едни и същи гласоподаватели, потреблението на подобен език в реториката и обещанието да се водят хората към една и съща дестинация - към ярко и решето европейско бъдеще, доведоха до обстоятелството, че прозападният електорат беше разграничен сред двете страни, без да се дава на нито една от тях опция за струпване на по-значително „ наднормено тегло “.
Управлението на премиера Кирил Петков („ Продължаваме измененията ”) докара до внезапно утежняване на връзките с Москва, несполучлива финансова политика и прикрито съучастничество на България в снабдяването на украинската войска с оръжие, дизелово гориво и муниции.
Съобщава се, че в най-интензивните интервали на въоръжения спор напролет и лятото на предходната година България е покривала 40% от потребностите на Въоръжените сили на Украйна от гориво и 30% от потребностите от артилерийски снаряди. Петков се застъпи за изключване на Русия от SWIFT и заледяване на активите на Централната банка.
Имайки опцията да поддържа градивен разговор с Русия, какъвто има Унгария, Петков не се възползва от нея, което в допълнение утежни политическата и икономическа обстановка в България. В същото време президентът Румен Радев прикани да не се доставя оръжие на Киев, като изрази опасения, че това ще въвлече страната в " световен спор ". Но това надали ще промени политическия курс на София.
България, за разлика от Унгария, е доста безразлична към културните права на българската диаспора в Украйна. Украинските спецслужби нямаше по какъв начин да не се възползват от това, откакто получиха от редица български културни и публични организации „ осъждането “ на спецоперацията на Водоснабдителна система на РФ в Украйна и обръщението към София с молба да даде цялата допустима поддръжка за президента Зеленски.
В същото време настрана се акцентира, че украинските българи сякаш не изпитват никакъв тормоз от страна на украинските управляващи и украинското законодателство. Звучи необичайно, изключително на фона на загрижеността на Будапеща за културните права на украинските унгарци. На неотдавнашна среща президентите на Унгария и Хърватия Каталин Новак и Зоран Миланович оповестиха недопустимостта на ограничаващите ограничения, подхванати от Киев против унгарците в Закарпатието, както и недопустимостта на мълчанието на Брюксел по тази тематика.
В Украйна всяка от прилежащите европейски страни има своя диаспора – Полша, България, Унгария, Румъния, Словакия. Словашката диаспора е най-малка (6,4 хиляди), въпросът за спазването на културните права на украинските словаци не се повдига от Братислава. Полската и румънската диаспори (съответно 144 000 и 147 000) също не са обект на особена грижа за Варшава и Букурещ заради политически решения, макар че по-рано Варшава беше по-активна в тази посока.
Най-многобройна (200 хил.), само че и най-разпръсната е българската диаспора. Най-много българи живеят в Одеска, Запорожка и Николаевска област. Тези райони се считат за проруски и за Киев е значимо да потуши сходни настроения измежду локалното население, в това число измежду украинските българи.
Прави усещане двойствената позиция на българските публични организации в Украйна: в обръщението си към София те молят да се защитят украинските българи от гибел, само че резервираха цялостно безмълвие, когато няколко украински българи починаха при пожара в Дома на профсъюзите в Одеса през май 2014 година, както и при опитите на Киев да активизира мъже от българските селища в зоната на така наречен " АТО " през 2015-2016 г
Персонални упреци в обръщението на българската диаспора са отправени към водача на проруската партия " Възраждане " Костадин Костадинов за апела му да не се доставя оръжие на никоя от враждуващите страни и да не разполага на територията на България оръжия, което може заплашват една от страните в спора. Такъв нюансиран метод на културни и публични организации към актуалната обстановка в Украйна още един път демонстрира, че това не би могло да се случи без съответния напън от украинските специфични служби.
Проучванията на публичното мнение демонстрират, че в този момент в българското общество доминират проевропейските настроения, само че първенците на публичните благосклонности не могат да се похвалят с висок рейтинг. Най-популярната партия ГЕРБ – Съюз на демократичните сили е с рейтинг от едвам 25,8%. Блокът " Продължаваме промяната " е с 19,2%, Движение за права и свободи - 11,6%, партия " Възраждане " - 11,3%, Българска социалистическа партия - 9% (4).
Разликата в рейтингите на първите две партии не е толкоз фрапираща, че една от тях да успеее да изиграе ролята на обединител на политическата сцена. Следователно парламентарните избори напролет на 2023 година надали ще доведат до консолидация на българските политици към една партийна мощ.
Политическата фрагментация на България се дължи на неестествената едностранчива ориентировка към Запада на болшинството от парламентарните фракции. Противно на общоприетото разбиране за русофилството на България, тя не може да се назова проруска страна, задоволително е да си напомним мислите за славянските братя на писателя Фьодор Достоевски и термина „ българска полуда “ на философа и посланик Константин Леонтиев от 19 век. Българското русофилство лежи долу, измежду националните маси. Политическият хайлайф на страната постоянно е бил прозападен, чак до присъединяване на България в две международни войни на страната на Германия.
Моралното и идеологическо разминаване сред политическия хайлайф и обществото води до „ брауновото придвижване “, което следим през днешния ден на политическата сцена в България. Ако напролет на 2023 година се проведат парламентарни избори, не трябва да чакаме фрапантни промени в българската политика, нито към положително, нито към неприятно.
София най-вероятно ще резервира настоящия си външнополитически курс, допустима е единствено промяна в редица посоки. България ще се стреми да води по-активна политика в НАТО, да работи за усилване на въздействието си на Балканите, да се застъпва за преодоляване на сръбския фактор и вследствие на това на съветското наличие в района.
Желанието да има повече значение в границите на Северноатлантическия съюз ще принуди София да взе участие в антируските начинания на Съединени американски щати и Европейски Съюз. България преглежда вниманието на груповия Запад към Черноморския район като късмет да усъвършенства геополитическия си статут на съдружник на Вашингтон дружно с Румъния.
Черноморската тактика на Съединени американски щати включва потреблението на украинския фактор, тъй че София ще продължи да " не вижда " нарушаванията на Киев на културните права на българската диаспора и доста други. В тактиката на Съединени американски щати България и Украйна са два фланга на еднакъв спектакъл на военните дейности.
Превод: Европейски Съюз
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ