Как отборът на народа си присвои столична спортна реликва
Политически Семеен кодекс Левски е тимът, който е основателят и подбудителят на едно от актуалните престъпни спортни действия, а точно мистериозната история с купа " Улпия Сердика " през 1990 година. Тогава БФС побърза по безусловно противозаконен метод да " секвестира " Купата на Столична община и да я подари на ФК Левски, като скриха " плячката " на " Герена ".
Мимоходом тук-таме беше обявено, а понякога се повтаря и лъжата, че тази купа била несправедливо досега невръчена на " ощетените " левскари. Дори в формалните " сини библии ", наред с всичките други безбройни неистини.
Каква е истината в реалност?
През септември 1926 година столичният кмет Владимир Вазов, от името на Столична община, подарява на С.О.С.О сребърната купа " Улпия Сердика ", с което се поставя началото на годишно провеждан футболен шампионат сред софийските клубове от всички дивизии, постоянно проведени при Б.Н.С.Ф. и изправни към С.О.С.О. За негови учредители се смятат първият ръководител на С.О.С.О. Васил Алексиев и ръководителят на футболния комитет към С.О.С.О. Георги Урумов.
Утвърденият Правилник за провеждането на шампионата, публикуван през същата 1926, е записано: " Т. 10: Клубът-победител на финалното съревнование, получава регионалната Купа " Улпия Сердика " и купата " Столичен градски футболен отличник ".
Записано е още, че " Т.13: Клубът, който завоюва непрестанно по ред три пъти и пет пъти с спиране купата, става неин притежател вечно ".
Източник:
В първия извършен шампионат през октомври 1926 година Семеен кодекс Левски става първият победител. През 1927-1928 година шампионатът започва през септември, като продължава и през идната година. Финалът е плануван за 8 ноември 1928 година. До него доближават тимовете на Левски и Славия. Мачът не се е състоял заради митинг от страна на " сините " за неточен състезател в тима на " белите ". Турнирът се смята за недовършен и купата не е връчвана. През 1929 година шампионатът не е провеждан. На 12.06.1929 година на свое съвещание С.О.С.О. прави изменение в Правилника за осъществяване на шампионата, като в т. 12 категорично е записано към този момент, че " Клубът, който завоюва непрестанно по ред ПЕТ ПЪТИ и ДЕСЕТ ПЪТИ С ПРЕКЪСВАНЕ купата, става неин притежател вечно ". През 1930 и 1931 година Семеен кодекс Левски става още веднъж краен победител в шампионата. Тогава левскарите за първи път желаят настоятелно сребърната купа да им бъде връчена вечно. През 1932 година за четвърти път " Улпия Сердика " е извоювана от любимците на Княз Кирил.
Тяхната безочливост няма край и те за повторно желаят от С.О.С.О. купата да остане тяхна благосъстоятелност вечно.
Съвсем безпричинно , имайки поради Правилника от 1926 година и неговото изменение от 12 юни 1929 година. Промяната е направена надалеч преди Семеен кодекс Левски да завоюва наградата за повторно (1930) и така нататък
Източник:
Обидени и съкрушени, левскарите се отхвърлят вечно от присъединяване в шампионата за Купата " Улпия Сердика ". От тук насетне този клуб се концентрира към спечелването на държавното състезание, неосъществена фантазия за всичките 18 години от основаването на техния клуб през 1914 година.
Разбира се, те не удържат на своята " почтена мъжка дума " и се завръщат още веднъж в шампионата, гузни, гузни, след 7 години спиране през 1939 година. Изкушени да се докопат вечно, в действителност справедливо, до бленуваната " Улпия Сердика ". За страдание несполучливо! Един несбъднат левскарски идеал.
В идващите години сребърната купа, подарена от Столична община, ще бъде извоювана от Апелативен съд 23 (1933), Славия (1934), Семеен кодекс Ботев (Коньовица) (1935) и Семеен кодекс Шипка (1937). От 1938 година до 1941 година няма излъчени носители на купата. Последен неин собственик е Пощенски Семеен кодекс " Княз Кирил " през 1942 година.
На 1 септември 1943 година пощенският клуб отдава купата на СОСО, както повелява правилникът. Пострадала от американо-английските бомбардировки над София, тя потъва в умишлена давност по време на тоталитарният режим цели 46 години.
След промяната на политическата система на 10 ноември 1989 година, незабавно бяха декларирани най-нагло и безпардонно първите два мерака на ФК Левски - служебно да им се присъди шампионската купа от 1985 година и да им се връчи вечно Купа " Улпия Сердика ". За която " сините полицаи " са знаели къде е била скътана от хорските очи, с цел да не нервира комунистическата власт.
През март 1934 година С.О.С.О. прави последна корекция в регламента на този влиятелен шампионат като прибавя, че " Подарената от столична община купа на софийския регионален шампионат " Улпия Сердика " не може да бъде извоювана вечно от никой клуб, тя остава регионална благосъстоятелност за безконечни времена ".
Интересно по какъв начин и на какво съображение БФС през 1990 година подари безусловно нелегално Купата " Улпия Сердика " на по този начин наречения " тим на народа " ФК Левски.
Уважаеми левскари, в случай че към момента имате останал най-малко мъничко морал и съвест, върнете Купата където и е мястото!
ТЯ НЕ Е ВАША! Тя е на софийската футболна общност! Върнете Купа " Улпия Сердика " в Националния музей на спорта!
Източник:
И още, тъмносиният пролевскарски БФС да се извини публично пред българската спортна общност за незаконното действие, осъществено от неговите чиновници в зората на по този начин наречения либерален преход.
А какво ще натвори в идващите 25 години футболната централа и политически ФК Левски, просто всякакво човешко въображение бледнее пред безбройните неистини, измами, похищения и замяна на буквата и закона от безконечната " синя " номенклатура и недосегаемите от " тима на всички управляващи ".
А по отношение на направата на красиви значки по някакъв мотив, господата от " Герена " са безспорни водачи. И в този момент на тази, най-новата, с контурите на купа " Улпия Сердика ", да и се радват. На значката!!!
Автор на текста е Христо Христов-Чичо Граф
Източник:
Мимоходом тук-таме беше обявено, а понякога се повтаря и лъжата, че тази купа била несправедливо досега невръчена на " ощетените " левскари. Дори в формалните " сини библии ", наред с всичките други безбройни неистини.
Каква е истината в реалност?
През септември 1926 година столичният кмет Владимир Вазов, от името на Столична община, подарява на С.О.С.О сребърната купа " Улпия Сердика ", с което се поставя началото на годишно провеждан футболен шампионат сред софийските клубове от всички дивизии, постоянно проведени при Б.Н.С.Ф. и изправни към С.О.С.О. За негови учредители се смятат първият ръководител на С.О.С.О. Васил Алексиев и ръководителят на футболния комитет към С.О.С.О. Георги Урумов.
Утвърденият Правилник за провеждането на шампионата, публикуван през същата 1926, е записано: " Т. 10: Клубът-победител на финалното съревнование, получава регионалната Купа " Улпия Сердика " и купата " Столичен градски футболен отличник ".
Записано е още, че " Т.13: Клубът, който завоюва непрестанно по ред три пъти и пет пъти с спиране купата, става неин притежател вечно ".
Източник:
В първия извършен шампионат през октомври 1926 година Семеен кодекс Левски става първият победител. През 1927-1928 година шампионатът започва през септември, като продължава и през идната година. Финалът е плануван за 8 ноември 1928 година. До него доближават тимовете на Левски и Славия. Мачът не се е състоял заради митинг от страна на " сините " за неточен състезател в тима на " белите ". Турнирът се смята за недовършен и купата не е връчвана. През 1929 година шампионатът не е провеждан. На 12.06.1929 година на свое съвещание С.О.С.О. прави изменение в Правилника за осъществяване на шампионата, като в т. 12 категорично е записано към този момент, че " Клубът, който завоюва непрестанно по ред ПЕТ ПЪТИ и ДЕСЕТ ПЪТИ С ПРЕКЪСВАНЕ купата, става неин притежател вечно ". През 1930 и 1931 година Семеен кодекс Левски става още веднъж краен победител в шампионата. Тогава левскарите за първи път желаят настоятелно сребърната купа да им бъде връчена вечно. През 1932 година за четвърти път " Улпия Сердика " е извоювана от любимците на Княз Кирил.
Тяхната безочливост няма край и те за повторно желаят от С.О.С.О. купата да остане тяхна благосъстоятелност вечно.
Съвсем безпричинно , имайки поради Правилника от 1926 година и неговото изменение от 12 юни 1929 година. Промяната е направена надалеч преди Семеен кодекс Левски да завоюва наградата за повторно (1930) и така нататък
Източник:
Обидени и съкрушени, левскарите се отхвърлят вечно от присъединяване в шампионата за Купата " Улпия Сердика ". От тук насетне този клуб се концентрира към спечелването на държавното състезание, неосъществена фантазия за всичките 18 години от основаването на техния клуб през 1914 година.
Разбира се, те не удържат на своята " почтена мъжка дума " и се завръщат още веднъж в шампионата, гузни, гузни, след 7 години спиране през 1939 година. Изкушени да се докопат вечно, в действителност справедливо, до бленуваната " Улпия Сердика ". За страдание несполучливо! Един несбъднат левскарски идеал.
В идващите години сребърната купа, подарена от Столична община, ще бъде извоювана от Апелативен съд 23 (1933), Славия (1934), Семеен кодекс Ботев (Коньовица) (1935) и Семеен кодекс Шипка (1937). От 1938 година до 1941 година няма излъчени носители на купата. Последен неин собственик е Пощенски Семеен кодекс " Княз Кирил " през 1942 година.
На 1 септември 1943 година пощенският клуб отдава купата на СОСО, както повелява правилникът. Пострадала от американо-английските бомбардировки над София, тя потъва в умишлена давност по време на тоталитарният режим цели 46 години.
След промяната на политическата система на 10 ноември 1989 година, незабавно бяха декларирани най-нагло и безпардонно първите два мерака на ФК Левски - служебно да им се присъди шампионската купа от 1985 година и да им се връчи вечно Купа " Улпия Сердика ". За която " сините полицаи " са знаели къде е била скътана от хорските очи, с цел да не нервира комунистическата власт.
През март 1934 година С.О.С.О. прави последна корекция в регламента на този влиятелен шампионат като прибавя, че " Подарената от столична община купа на софийския регионален шампионат " Улпия Сердика " не може да бъде извоювана вечно от никой клуб, тя остава регионална благосъстоятелност за безконечни времена ".
Интересно по какъв начин и на какво съображение БФС през 1990 година подари безусловно нелегално Купата " Улпия Сердика " на по този начин наречения " тим на народа " ФК Левски.
Уважаеми левскари, в случай че към момента имате останал най-малко мъничко морал и съвест, върнете Купата където и е мястото!
ТЯ НЕ Е ВАША! Тя е на софийската футболна общност! Върнете Купа " Улпия Сердика " в Националния музей на спорта!
Източник:
И още, тъмносиният пролевскарски БФС да се извини публично пред българската спортна общност за незаконното действие, осъществено от неговите чиновници в зората на по този начин наречения либерален преход.
А какво ще натвори в идващите 25 години футболната централа и политически ФК Левски, просто всякакво човешко въображение бледнее пред безбройните неистини, измами, похищения и замяна на буквата и закона от безконечната " синя " номенклатура и недосегаемите от " тима на всички управляващи ".
А по отношение на направата на красиви значки по някакъв мотив, господата от " Герена " са безспорни водачи. И в този момент на тази, най-новата, с контурите на купа " Улпия Сердика ", да и се радват. На значката!!!
Автор на текста е Христо Христов-Чичо Граф
Източник:
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ