На 17 юли 2026 година, политическите формации ГЕРБ и „Синя България“ внесоха в Народното събрание предложение за изменение на Конституцията на Република България. Инициативата предвижда въвеждането на таван на държавния дълг, известен като „дългова котва“, с цел установяване на строга фискална дисциплина и ограничаване на публичните задължения.
Подробности по предложението
Предложението на ГЕРБ и „Синя България“ конкретизира въвеждането на „дългова котва от 0,5% от БВП“. Тази мярка е насочена към ограничаване на годишния бюджетен дефицит или на темпа на нарастване на държавния дълг като процент от брутния вътрешен продукт. Според вносителите, подобен механизъм би гарантирал по-отговорно управление на публичните финанси в дългосрочен план. Петър Москов от „Синя България“ подчерта, че ако такава дългова котва е била въведена още през 2022 година, към днешна дата всеки работещ българин е щял да дължи два пъти по-малко средства, което илюстрира потенциалния ефект от предложението върху индивидуалната задлъжнялост.Аргументи за фискална дисциплина
Основният мотив зад предложението е необходимостта от засилване на фискалната дисциплина и предотвратяване на прекомерно задлъжняване на държавата. Вносителите аргументират, че конституционен таван на дълга ще осигури предвидимост и стабилност на публичните финанси, намалявайки риска от фискални кризи. Целта е да се ограничи нарастването на държавния дълг, което води до увеличаване на разходите за обслужването му (лихвени плащания) и намалява възможностите за инвестиции в ключови сектори като образование, здравеопазване и инфраструктура. Подобна мярка се представя като защита на бъдещите поколения от тежестта на натрупани задължения, осигурявайки по-устойчиво икономическо развитие.Конституционни механизми за ограничаване на дълга
Въвеждането на таван на дълга в Конституцията представлява по-строг и траен механизъм за контрол в сравнение с обикновени законодателни актове. Конституционните разпоредби са по-трудни за изменение, което осигурява по-голяма стабилност и предвидимост на фискалната политика, независимо от промените в правителствата. Практиката на конституционни ограничения на дълга или дефицита не е нова и е прилагана в редица държави. Например, Германия въведе т.нар. „дългова спирачка“ (Schuldenbremse) в основния си закон, която ограничава структурния дефицит на федералното правителство. Швейцария също разполага с подобно „правило за дълговата спирачка“, което цели балансиране на бюджета в средносрочен план. Тези примери показват международната тенденция към институционализиране на фискалната отговорност.Потенциални последици и очаквани дебати
Предложението за конституционен таван на дълга се очаква да предизвика широк дебат сред политическите сили, икономистите и гражданското общество. Сред потенциалните предимства са дългосрочната макроикономическа стабилност, повишеното доверие на международните инвеститори и намаляването на инфлационния натиск. От друга страна, критиците могат да изтъкнат, че подобна мярка би ограничила гъвкавостта на правителството да реагира адекватно в периоди на икономически кризи, пандемии или природни бедствия, когато може да се наложи увеличаване на публичните разходи и съответно на дълга за стимулиране на икономиката или подпомагане на населението. Необходимостта от постигане на широк политически консенсус за конституционни промени ще бъде ключова за успеха на инициативата.Процедура за конституционни промени
Съгласно Конституцията на Република България, измененията в основния закон изискват сложна процедура. За приемането на подобно предложение е необходимо квалифицирано мнозинство от две трети от всички народни представители в три гласувания в рамките на различни сесии на Народното събрание. В определени случаи, за по-съществени промени, може да се наложи свикването на Велико Народно събрание, което изисква още по-широка подкрепа. Предложението на ГЕРБ и „Синя България“ ще премине през обсъждане в парламентарните комисии, преди да бъде подложено на гласуване в пленарна зала.Източник: novini247.com
КОМЕНТАРИ