Предсрочният вот изглежда неизбежен: Обсъждат се дати през март и април
Политическата конюнктура в страната остава напрегната, като партиите не показват нужната воля за реализиране на устойчиво ръководство. Веднага след 5 януари процедурата по връчване на мандатите ще навлезе в дейна фаза, поставяйки началото на нови политически разтърсвания след Нова година.
България се приготвя за следващите предварителни парламентарни избори след година, белязана от неустойчивост и несполучливи опити за образуване на постоянен кабинет. Конституционната процедура планува връчването на три проучвателни мандата. Ако първите два бъдат върнати неизпълнени, президентът има правото да избере на коя политическа мощ да връчи третия. Анализаторите и публичните настройки обаче сочат, че възможностите за сформиране на стабилно държавно управление в границите на този парламент са оскъдни.
На този декор погледите са ориентирани към вероятните дати за осъществяване на нов избор. Според информация от източници в ЦИК и президентството, като най-вероятни се обрисуват 22 март, 29 март или 5 април. Вариантът за 5 април съответствува с празника Цветница, което основава избрани логистични неудобства. Очакванията са конституционната процедура с мандатите да завърши до края на месец януари, което би разрешило на служебно държавно управление да поеме властта при започване на февруари.
Успоредно с процедурните въпроси, напрежението в Народното събрание ескалира. Опозицията разисква инициирането на изключително съвещание за разглеждане на законопроект, касаещ свалянето на защитата на Делян Пеевски и Бойко Борисов. Този ход е част от по-широкия спор по отношение на работата на НСО, прозрачността на институциите и използването на държавен запас. Казусът с защитата се обрисува като символна борба сред опозиционните сили, представящи се за „ реформатори “, и така наречен „ статукво “.
Евентуалното разформироване на Народното събрание през февруари основава риск за спиране на основни законодателни начинания. Наблюдатели и представители на неправителствения бранш показват опасения по отношение на бъдещето на промените в службите и правосъдната система. Така за по-малко от 3 години гласоподавателите ще бъдат изправени пред шестото си национално гласоподаване, което е явен знак за неналичието на политически консенсус и дълбочината на институционалната рецесия.
България се приготвя за следващите предварителни парламентарни избори след година, белязана от неустойчивост и несполучливи опити за образуване на постоянен кабинет. Конституционната процедура планува връчването на три проучвателни мандата. Ако първите два бъдат върнати неизпълнени, президентът има правото да избере на коя политическа мощ да връчи третия. Анализаторите и публичните настройки обаче сочат, че възможностите за сформиране на стабилно държавно управление в границите на този парламент са оскъдни.
На този декор погледите са ориентирани към вероятните дати за осъществяване на нов избор. Според информация от източници в ЦИК и президентството, като най-вероятни се обрисуват 22 март, 29 март или 5 април. Вариантът за 5 април съответствува с празника Цветница, което основава избрани логистични неудобства. Очакванията са конституционната процедура с мандатите да завърши до края на месец януари, което би разрешило на служебно държавно управление да поеме властта при започване на февруари.
Успоредно с процедурните въпроси, напрежението в Народното събрание ескалира. Опозицията разисква инициирането на изключително съвещание за разглеждане на законопроект, касаещ свалянето на защитата на Делян Пеевски и Бойко Борисов. Този ход е част от по-широкия спор по отношение на работата на НСО, прозрачността на институциите и използването на държавен запас. Казусът с защитата се обрисува като символна борба сред опозиционните сили, представящи се за „ реформатори “, и така наречен „ статукво “.
Евентуалното разформироване на Народното събрание през февруари основава риск за спиране на основни законодателни начинания. Наблюдатели и представители на неправителствения бранш показват опасения по отношение на бъдещето на промените в службите и правосъдната система. Така за по-малко от 3 години гласоподавателите ще бъдат изправени пред шестото си национално гласоподаване, което е явен знак за неналичието на политически консенсус и дълбочината на институционалната рецесия.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ