Политическата криза продължава да държи бюджетната процедура в безпрецедентна ситуация.

Политическата рецесия продължава да държи бюджетната процедура в невиждана обстановка. Ден след ден се ускоряват аналогиите с интервала първоначално и средата на 1990-те – време на разпад на социалистическата конструкция в стопанската система, затворени банки, хиперинфлация и на практика банкрутирала страна под бремето на голям външен дълг. Да напомним единствено два случая: след изборите от декември 1994 година новосформираното социалистическо болшинство приема бюджета за 1995 година едвам на 5 май 1995 г.; след макроикономическия колапс на ръководството на Жан Виденов и последвалите предварителни избори през април, болшинството на ОДС утвърждава бюджета за 1997 година на държавното управление на Иван Костов едвам на 28 юни 1997 година Следват повече от 20 години дисциплинираност и като цяло съблюдаване на стъпките и периодите в бюджетния развой. Разбира се, икономическата картина в този момент е несравнима. Може би точно това подхрани дързостта да се опитва с бюджетната процедура – първо служебното държавно управление въобще не внесе пакета бюджетни закони в предишния парламент, по-късно пък новият даже не се захвана цялостен месец да гледа този път официално препоръчаната фискална рамка. Така неизбежно стигнахме до ръба – на 10 юни изтичат пълномощията на изпълнителната власт да се разпорежда даже с 1 лев обществени средства. Затова и народните представители се активизираха и тази седмица на бюджетна комисия утвърдиха както план за ново удължение на действието на бюджетния закон за 2022 година, по този начин и решение за одобрение на доходи, разноски и прехвърляния, както и подредбата по цели на заплащане. Последното в действителност е доста значимо – в случай че държавното управление може да харчи единствено до размера на приходите, то явно част от мечтаните разноски ще би трябвало да се отсрочат и точно законодателната власт би трябвало да каже в каква последователност да се извършват заплащанията. Както наподобява болшинство в пленарна зала за приемането на удължителен на удължителния закон и нарочното решение за разноските и прехвърлянията ще има, тъй че непосредственият риск от „ прекъсване на страната “, като към този момент известно се дефинира обстановката, ще бъде избегнат. С това обаче не се вземат решение значимите провокации пред обществените финанси. До края на май дефицитът на консолидирана база към този момент е 1,2 милиарда лв. – при остатък за същия интервал на 2022 година от 600 милиона. Разходите порастват с над 17%, като с изключение на пенсиите, чийто резултат леко се преекспонира, порастват дотациите, настоящата прехрана, а към този момент и финансовите разноски. Същевременно данъчните приходи порастват с 11,5%, като огромната разлика с предишни интервали е слабото осъществяване на приходите от Данък добавена стойност. Както се вижда от данните, факторите са няколко – спад на цените при импорт, повишен данъчен заем за експортьори, въведени преференциални ставки от средата на предходната година. Казано просто, министърът на финансите към този момент няма инфлационен бонус, няма ги и еднократните събития от предходната зима и пролет, когато увеличено търсене и високи цени дадоха и директен резултат допълнително импортиран налог върху добавената стойност. Извън това, най-малко до април, се следи положително осъществяване на останалите съществени приходоизточници. Приходите от обществени и здравни осигуровки порастват с близо 18% по отношение на същия интервал на 2022 година, от корпоративни налози – с над 19,4%, от налог върху приходите – с 14,4%, а неданъчните доходи се усилват със 17,4%. През юни се чакат и обилни приходи от корпоративен налог, а както към този момент стана известно от предварителни изявления, предприятията са отчели забележителен растеж в облагите. Отделно ще влязат и средства от еднократните налози от енергетиката. По всички проличава, че ще има благоприятни условия за разплащания през юни и юли, а евентуално и през август, още повече, че ще могат да се употребяват и насъбраните средства в единната сметка за краткотрайно покриване на касов недостиг.  Всичко това взема решение въпроси от процедурно естество и ръководство на ликвидността за дни и седмици, само че не преодолява същинските провокации пред фискалната позиция на България. Нито с удължителния закон, нито с нарочното решение на Народното събрание се фиксира тавана на бюджетния недостиг за 2023 година Ако нищо не се предприеме, подобен недостиг ще има и това изисква да се емитира нов дълг – само че и това няма по какъв начин да стане, без в постоянния закон за бюджета да се запише какъв брой тъкмо дълг може да издаде едно бъдещо държавно управление. Няма и стъпки към съответни ограничения за понижаване на недостига – било за ограничение на разноски, било за анулация на данъчни преференции (популистките опити със ставките по Данък добавена стойност например) или за спомагателен дял за сметка на свръхпечалбите в държавните предприятия. За всичко това би трябвало да се разиска и одобри постоянен бюджет – и това включва цялостния пакет закони за държавния бюджет и бюджетите на Национален осигурителен институт и НЗОК. А най-добре полемиките да се водят дружно с параметрите за бюджета за 2024 година. Ако вероятно ново държавно управление има същински ангажимент към напредване на приемането на еврото, то би трябвало да показа солидно обоснована средносрочна фискална рамка с ниски дефицити.