Политическата криза, която започна от лятото на 2020 година, продължава

Политическата рецесия, която стартира от лятото на 2020 година, продължава да бушува и няма ясни прогнози по кое време и по какъв начин би могла да спре.

Фазите на рецесията

През нейната първа фаза всички остарели и нови звезди – Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ, „ Възраждане “, обединенията към Манолова и Отровното трио и други, заявиха анти-ГЕРБ позиции, настроения, стратегии. Всички се качиха върху протестната вълна след вдигнатия президентски пестник, с цел да желаят оставката на Бойко Борисов. Оставка нямаше, а се стигне до постоянни избори, които ГЕРБ завоюва. Но към нея бе обтегнат компактен хигиеничен кордон. Редовно държавно управление бе невероятно.

През втората фаза се търсеше новият Спасител, лидерът, който ще надвие Бойко. Надви го първо Слави Трифонов (11 юли 2021) и какво? Нищо! Редовно държавно управление нямаше отново.

В този стадий – стадия на търсенето, можем да сложим и появяването на „ Продължаваме промяната “. Път й проправи президентът Румен Радев, а с успеха й на парламентарните избори (14 ноември 2021) тази фаза завърши, като мнозина наивно повярваха/повярвахме, че рецесията потегля към своя край.
Нищо сходно! След седем месеца на власт „ ИТН “ - партията, която в първата фаза бе гневен съперник на ГЕРБ/Борисов/статуквото смъкна държавното управление на Кирил Петков и смяната потегли обратно.
Партията на Борисов – още веднъж напред.

Връщането на старите позиции на ГЕРБ е третият стадий от рецесията, през който водещата партия възстановяваше превъзходството си, само че одобри да свири втора цигулка (поне на обществено ниво) в кабинета „ Денков “ и да чака ротацията, която да постави на премиерския пост Мария Габриел.
Останалото си го спомняте добре – ротация нямаше, кабинетът падна, гласувахме и следва отново да гласуваме – за седми път през последните четири години.

Така наподобява рецесията, щрихирана в резюме, и мечтаната смяна я няма, само че има безпорядък. Това се отразява в положението на партиите, които се клонират, разпадат, скърцат.

В настоящия парламент, който към този момент потегли към историята, са сложени върхове. Такъв всеобщ и бърз разпад на парламентарни групи не се е случвал през последните три десетилетия.

Група на „ Величие “ към този момент няма. На идващите избори и самата партия няма да записва парламентарно наличие. Обратното би било знамение.
Очевидно е, че някой основава партии, водачи на секти, величия и ги задейства, когато му е нужно. После ги утилизира.

Движение за права и свободи бе втора политическа мощ, само че парламентарната й група в този момент е четвърта и не получи втория мандат за сформиране на държавно управление.

Българска социалистическа партия е единствено минус един (Калоян Методиев, невиждано изключен преди депутатите да са положили клетва), на партията към този момент е като протрито въже, което може да се скъса, до момента в който го дърпат гневно от двете страни.

ПП-ДБ получиха мандат и го върнаха, групата им още е цяла, само че напрежение сред двете съществени съставки на обединението има. Сигурен знак за това бе оставката на Христо Иванов незабавно след изборите.

Какво се случва в Движение за права и свободи?

В Движение за права и свободи се случи немислимото до неотдавна. Една от най-стабилните систематични партии се раздвои и към този момент наподобява, че две листи ще се състезават на идните избори.

За да стане „ Движение за права и свободи без Пеевски “, т.е. Делян Пеевски да бъде свален от (съ)председателския пост или изключен от Движението би трябвало да се свика първо Централен съвет, след това Национална конференция, а сходна стъпка никой не подхваща към този миг. Очевидно, борбата за систематизиране на въздействието не е завършила.

В двете крила би трябвало да си вършат сметки по какъв начин да се излезе от обстановката. Появи се информация за деклариран патент върху името „ Движение за права и свободи – Движение за права и свободи “, което съставлява Движение за права и свободи - Доган.
Има вид и за присъединяване в идните избори с коалиция, както направи преди време Национална движение „Симеон Втори", преди да се е учредила царската партия. Ще се употребява слоганът „ Свобода, Заедност, Единство “.

От сегмента на Пеевски и неговите хора подсказват, че другото Движение за права и свободи може да се споделя „ Движение за права и свободи – Ново начало “.

Клонирането на Движение за права и свободи на Ново начало и на „ Свобода, Заедност, Единство “, които да се конкурират във вота, е един от най-реалистичните сюжет. При това развиване в 51-ия парламент ще има две ДПС-та, а първата политическа мощ – евентуално ГЕРБ, ще може да избира с кого да сглобява структурата на властта.

Върви не война за марката Движение за права и свободи, а за по-добро позициониране към ръководството, като това включва въздействие измежду електората, лидерски престиж, бекграунд, идеология, геополитически ракурси, неофициална власт.

Българска социалистическа партия се разделя, до момента в който се сплотява

Българска социалистическа партия замязя на земеделците от 90-те. Те все се обединяваха (на думи), до момента в който действително се разделяха. И все се разделяха, до момента в който се обединяваха...

Разделителната линия и в Българска социалистическа партия пронизва структурите, парламентарната група, информацията. Както при Движение за права и свободи, по този начин и тук, вести към медиите се излъчват от две точки – от „ Позитано “ 20 и от център към Корнелия Нинова.
Нинова подаде оставка, само че твърди, че против нея е осъществен прелом и юридически към момента тя е ръководител на партията.

Актуален прочит на обстановката прави Георги Свиленски, който твърди, че лидерският въпрос в Българска социалистическа партия е явен, съдът споделя кой е ръководител, а в регистъра на Софийски градски съд написа, че това е Корнелия Нинова.
Оттук основният извод: „ Господин Зафиров извършва функционалностите на ръководител и в случай че сега би трябвало да се подават документи от името на Българска социалистическа партия в ЦИК, в РИК – би трябвало да бъдат подписани от госпожа Нинова. “

Според социалистите, останали до Нинова, Националният съвет на Българска социалистическа партия би трябвало да подреди листите, а Нинова да ги подпише.

Отсрещната страна (Атанас Зафиров, Борислав Гуцанов) приканва за разсъдък и вдишване на действителна отговорност за резултатите на партията, които са все надолу от 2020 година насам. Впрочем, тогава, когато политическата рецесия започва, Българска социалистическа партия с водач Нинова бе единствената опция на ГЕРБ, която се готвеше да поеме властта. Сега, в случай че политиката напук и разяснение на връзките продължи, партията се изправя до ръба на бариерата за влизане в Народното събрание.

Защото нали никой няма илюзии, че нови партии вид „ Величие “ няма да се пробват след краха на Марков/Михайлов?
Българска социалистическа партия ще има конкуренция. Популистите от всякаква квас и диаметър са във забележим напредък.

Пепетата и дебетата пропуснаха шанса за огромна смяна

ПП-ДБ пропуснаха шанса си да създадат огромната смяна в България и това не просто ерозира електоралното доверие към тях, само че поражда напрежение сред силите в обединението.

От времето на Иван Костов насам всички партии от градския сегмент – десен или демократичен, не могат да намерят нов водач, който да ги сплоти, да ги поведе, да тропне по масата. В този сегмент има доста водачи и доста мощно изявен либерален дух, само че това не оказва помощ да се задържи властта.

В ПП-ДБ от време на време взимат връх екстравагантни хрумвания и подходи, бият се разнообразни ползи, а високото самочувствие им прави неприятна услуга. То ги подведе, че президентът (при кабинета „ Петков “) ще ги слуша, че ротацията ще се състои, че конституционните промени ще са безконечни и тъкмо такива, каквито те си ги показват.

Покрай драмата с хипотетичния скрит план за събаряне на Рая Назарян отново се обрисуваха разлики. Очевидно е, че има съперници на концепцията обединението да влиза в ситуационни връзки, с цел да реализира една или друга цел.
Същото важи и за съюз с ДПС-Доган, както предлага отдръпналият се водач на „ Да, България “ Христо Иванов.

Политическа партия и Демократична България евентуално още веднъж ще се явят дружно на идните избори, само че дали обединението посред им към този момент е бонус, дали им носи гласове или им лишава?

Политическата история – освен нашата, сочи, че партии се раздвояват, разпадат, изчезват или поради разлики в идеологията, или по лидерски аргументи.

Общият знаменател на пресните български образци е, че ако  един мощен водач стартира да залязва, крамолите в партията са неизбежни.
Ако една лидерска партия остане без мощен лидер, трендът е единствено надолу.
Разбира се, аргументите за вътрешните рецесии в Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия, ПП-ДБ се коренят и в друго: олигархичният модел, неконсолидираната народна власт, паралелната (по Нинова) страна. Извеждаме водачеството обаче, тъй като и трите сили в настоящия парламент, които към момента са единни и консолидирани са лидерски партии. Какво са ГЕРБ, „ Възраждане “, Има Такъв Народ без Бойко Борисов, Костадин Костадинов, Слави Трифонов...

Ако разделянето болести и тях, ще се сбъдне пророчеството, че партийният разпад (като разследване от политическата криза) ще се трансформира в рецесия на демокрацията и управническия модел.  
За да изиска обществото един единствен мощен водач?