Днес спирам коронавируса. Как работи лъжата в интернет, способна да създаде президент
Политическата машинация за малко да събори Румъния, само че рискът важи и за България. Наскоро доста румънци желаеха за президент един незнаен мъж, а той се оказа промотиран от съветски рекламни мрежи. Станало е по този начин: измамниците първо са открили хората, податливи на измами, а след това са ги залели с неистини.
Влезете ли в интернет, вие оставяте в мрежата данни за себе си. Специалистите споделят, че това са вашите " цифрови следи ". По тях се схваща от какво се интересувате, къде живеете, на какви вести вярвате.
Случаят в Румъния демонстрира, че всичко това може да бъде употребявано освен против вас персонално, само че и против цяла страна.
Дигиталните следи са разрешили на злонамерени хора да " профилират " румънските консуматори, като открият кои от тях биха се доверили на измамата. После са ги предизвикали към съответни дейности в действителния живот.
И по този начин досега, в който Румъния анулира президентски избори, тъй като управляващите разкриха интервенция на непозната страна, осъществена онлайн тъкмо след такова " профилиране ". Целта на измамата са били не всички хора, а единствено тези, които са податливи на дезинформация.
Румънското проверяващо издание разгласява данни, че това се е случило посредством платформа за онлайн реклама, наречена AdNow . Платформата е плащала на румънски инфлуенсъри и медии, които са разпространявали крайнодесния проруски претендент за президент Калин Джорджеску .
Парите са идвали от Русия, само че в схемата има и българска връзка.
В " Студио България " на Свободна Европа Генка Шикерова беседва с двама души, които от години наблюдават сходни процеси – Тодор Галев от Центъра за проучване на демокрацията и Петко Петков от неофициалната организация " Българските елфи ", която се занимава с разбор на данни за това по какъв начин се профилират хора в интернет и по какъв начин това води до съответни техни дейности в действителния живот.
Най-важното от интервютоТодор Галев: " В България, от може би от към 10 години, следим 70-80 уеб страницата, които съдържат 90 на 100 непозната дезинформация ".Тодор Галев: " В България над 60 на 100 от потребителите имат вяра на тайни теории ".Тодор Галев: " Имаме доста неприятна процедура в България: даже национални публични медии оповестяват дадена вест с аргумента, че нещо е станало доста известно във Facebook ".Тодор Галев: " Страни като България и Румъния имат извънредно ниска цифрова и медийна просветеност ".Петко Петков: " AdNow, [платформата, рекламирала проруския претендент за президент на Румъния] вършат 70 млн. импресии. Т.е. 70 млн. пъти техните реклами биват виждани. Не е нужно всички да се заловен на измамата им. Достатъчно е 5-10 хиляди души да се вържат ".Тодор Галев: " Целта [на хората, които желаят да продадат лъжлива реклама] е да закарат потребителите до избран уебсайт, където се подкрепя профилирането им или им се сервират избрани вести ".Тодор Галев: " Този механизъм се употребява за таргетиране на хора за събиране на информация ".Петко Петков: " Много постоянно [първоначалните лъжливи реклами] са свързани с разнообразни заболявания. Когато отвред ви бомбардират с друг вид информация за това по какъв начин всички са заболели, че има ваксини, гадости, " най-сетне " се появява по малкия екран един човек [във подправената роля на спасителя] и споделя: " аз през днешния ден спирам ковид ". Горе-долу по този начин работи ".Петко Петков: " Чрез този вид реклами, както и други платформи, които не са свързани директно с AdNow, само че те са координирани, се промотира избран тип наличие, което в потребителя основава чувство за неустановеност ".Петко Петков: " Централата е в Новосибирск. Там се взимат решенията ".Тодор Галев: " Имаме прекомерно доста сходни случаи, което демонстрира, че [целенасоченото основаване на лъжлива реклама] е всеобщо събитие ".Петко Петков: " [Продавачите на такива реклами] най-общо си играят с възприятията и страстите на хората, тъй че да предизвикат несъмнено държание у тях ".
Провокативните реклами
" Целта на този вид реклами е да привлекат онази част от потребителите, които ще кликнат върху тях “, сподели Тодор Галев. След това рекламата ги „ води “ до избран уебсайт. Там главните цели са или да се „ измъкне спомагателна информация (примерно телефонен номер и имейл), която да подкрепи профилирането “, или на този уебсайт те да прочетат „ избрани вести “.
По думите на Галев по този начин един път „ се взема информацията за в допълнение профилиране [на потребителите] “, а повторно се подсигурява, че те ще видят тъкмо известия, които дават отговор на настройките им. Например, в случай че е открито, че потребителят се интересува от здраве, а по едно и също време с това е избран като лековерен, " ще му се сервира дезинформация от вида на: “COVID-19 е създаден в американските биолаборатории в Украйна “.
Петко Петков счита, че наличието на тези реклами е координирано. По думите му се " промотира избран тип наличие, което в потребителя основава чувство за неустановеност ".
Той сподели, че такива реклами постоянно са свързани с разнообразни заболявания. " Когато отвред ви бомбардират с друг вид информация за това по какъв начин всички са заболели, че има ваксини, гадости, " най-сетне " се появява по малкия екран един човек [във подправената роля на спасителя] и споделя: " аз през днешния ден спирам ковид ". Горе-долу по този начин работи ".
Тодор Галев даде образец със уеб страницата bradva.net. Там " рекламите са тъкмо от този жанр – груби, привличащи вниманието ", сподели Галев.
По думите му " тези уеб сайтове нямат огромен брой консуматори, само че все пак се споделят много в обществените мрежи. Това е един от механизмите на действие на този вид мрежи на въздействие. Те разчитат на тези реклами, с цел да привлекат вниманието на онази част от популацията, които са податливи на подобен вид наличие ".
Сайтовете гъби
Според двамата сериозен проблем е и разпространението на неистини, дезинформация и агитация през така наречен уеб сайтове гъби, зад които е платформата share4pay.com .
Голяма част от тези уеб сайтове, имат доста малко достоверни консуматори. „ Това, което се случва обаче е, че [новините на тези сайтове] биват споделяни в обществените мрежи и биват препубликувани от една друга група уеб сайтове “, сподели Тодор Галев. Това са така наречен уеб сайтове гъби.
По думите на Галев „ това се прави, с цел да се излъгват логаритмите на обществените мрежи, тъй като в случай че една вест стане прекомерно бързо споделяна, логаритмите стартират да внимават и тази публикация бива подадена за повторна оценка от различен логаритъм – дали не е дезинформация, дали не е обвързвана с рискови сметки “.
За да се избегнат тези инспекции, уеб страниците гъби вършат новината известна, тя се завърта по неестествен метод и по-късно в действителност става известна. „ Имаме доста неприятната процедура в България, даже национални публични медии, да оповестяват дадена вест с аргумента: стана доста известно във Facebook “, сподели Галев.
Влезете ли в интернет, вие оставяте в мрежата данни за себе си. Специалистите споделят, че това са вашите " цифрови следи ". По тях се схваща от какво се интересувате, къде живеете, на какви вести вярвате.
Случаят в Румъния демонстрира, че всичко това може да бъде употребявано освен против вас персонално, само че и против цяла страна.
Дигиталните следи са разрешили на злонамерени хора да " профилират " румънските консуматори, като открият кои от тях биха се доверили на измамата. После са ги предизвикали към съответни дейности в действителния живот.
И по този начин досега, в който Румъния анулира президентски избори, тъй като управляващите разкриха интервенция на непозната страна, осъществена онлайн тъкмо след такова " профилиране ". Целта на измамата са били не всички хора, а единствено тези, които са податливи на дезинформация.
Румънското проверяващо издание разгласява данни, че това се е случило посредством платформа за онлайн реклама, наречена AdNow . Платформата е плащала на румънски инфлуенсъри и медии, които са разпространявали крайнодесния проруски претендент за президент Калин Джорджеску .
Парите са идвали от Русия, само че в схемата има и българска връзка.
В " Студио България " на Свободна Европа Генка Шикерова беседва с двама души, които от години наблюдават сходни процеси – Тодор Галев от Центъра за проучване на демокрацията и Петко Петков от неофициалната организация " Българските елфи ", която се занимава с разбор на данни за това по какъв начин се профилират хора в интернет и по какъв начин това води до съответни техни дейности в действителния живот.
Най-важното от интервютоТодор Галев: " В България, от може би от към 10 години, следим 70-80 уеб страницата, които съдържат 90 на 100 непозната дезинформация ".Тодор Галев: " В България над 60 на 100 от потребителите имат вяра на тайни теории ".Тодор Галев: " Имаме доста неприятна процедура в България: даже национални публични медии оповестяват дадена вест с аргумента, че нещо е станало доста известно във Facebook ".Тодор Галев: " Страни като България и Румъния имат извънредно ниска цифрова и медийна просветеност ".Петко Петков: " AdNow, [платформата, рекламирала проруския претендент за президент на Румъния] вършат 70 млн. импресии. Т.е. 70 млн. пъти техните реклами биват виждани. Не е нужно всички да се заловен на измамата им. Достатъчно е 5-10 хиляди души да се вържат ".Тодор Галев: " Целта [на хората, които желаят да продадат лъжлива реклама] е да закарат потребителите до избран уебсайт, където се подкрепя профилирането им или им се сервират избрани вести ".Тодор Галев: " Този механизъм се употребява за таргетиране на хора за събиране на информация ".Петко Петков: " Много постоянно [първоначалните лъжливи реклами] са свързани с разнообразни заболявания. Когато отвред ви бомбардират с друг вид информация за това по какъв начин всички са заболели, че има ваксини, гадости, " най-сетне " се появява по малкия екран един човек [във подправената роля на спасителя] и споделя: " аз през днешния ден спирам ковид ". Горе-долу по този начин работи ".Петко Петков: " Чрез този вид реклами, както и други платформи, които не са свързани директно с AdNow, само че те са координирани, се промотира избран тип наличие, което в потребителя основава чувство за неустановеност ".Петко Петков: " Централата е в Новосибирск. Там се взимат решенията ".Тодор Галев: " Имаме прекомерно доста сходни случаи, което демонстрира, че [целенасоченото основаване на лъжлива реклама] е всеобщо събитие ".Петко Петков: " [Продавачите на такива реклами] най-общо си играят с възприятията и страстите на хората, тъй че да предизвикат несъмнено държание у тях ".
Провокативните реклами
" Целта на този вид реклами е да привлекат онази част от потребителите, които ще кликнат върху тях “, сподели Тодор Галев. След това рекламата ги „ води “ до избран уебсайт. Там главните цели са или да се „ измъкне спомагателна информация (примерно телефонен номер и имейл), която да подкрепи профилирането “, или на този уебсайт те да прочетат „ избрани вести “.
По думите на Галев по този начин един път „ се взема информацията за в допълнение профилиране [на потребителите] “, а повторно се подсигурява, че те ще видят тъкмо известия, които дават отговор на настройките им. Например, в случай че е открито, че потребителят се интересува от здраве, а по едно и също време с това е избран като лековерен, " ще му се сервира дезинформация от вида на: “COVID-19 е създаден в американските биолаборатории в Украйна “.
Петко Петков счита, че наличието на тези реклами е координирано. По думите му се " промотира избран тип наличие, което в потребителя основава чувство за неустановеност ".
Той сподели, че такива реклами постоянно са свързани с разнообразни заболявания. " Когато отвред ви бомбардират с друг вид информация за това по какъв начин всички са заболели, че има ваксини, гадости, " най-сетне " се появява по малкия екран един човек [във подправената роля на спасителя] и споделя: " аз през днешния ден спирам ковид ". Горе-долу по този начин работи ".
Тодор Галев даде образец със уеб страницата bradva.net. Там " рекламите са тъкмо от този жанр – груби, привличащи вниманието ", сподели Галев.
По думите му " тези уеб сайтове нямат огромен брой консуматори, само че все пак се споделят много в обществените мрежи. Това е един от механизмите на действие на този вид мрежи на въздействие. Те разчитат на тези реклами, с цел да привлекат вниманието на онази част от популацията, които са податливи на подобен вид наличие ".
Сайтовете гъби
Според двамата сериозен проблем е и разпространението на неистини, дезинформация и агитация през така наречен уеб сайтове гъби, зад които е платформата share4pay.com .
Голяма част от тези уеб сайтове, имат доста малко достоверни консуматори. „ Това, което се случва обаче е, че [новините на тези сайтове] биват споделяни в обществените мрежи и биват препубликувани от една друга група уеб сайтове “, сподели Тодор Галев. Това са така наречен уеб сайтове гъби.
По думите на Галев „ това се прави, с цел да се излъгват логаритмите на обществените мрежи, тъй като в случай че една вест стане прекомерно бързо споделяна, логаритмите стартират да внимават и тази публикация бива подадена за повторна оценка от различен логаритъм – дали не е дезинформация, дали не е обвързвана с рискови сметки “.
За да се избегнат тези инспекции, уеб страниците гъби вършат новината известна, тя се завърта по неестествен метод и по-късно в действителност става известна. „ Имаме доста неприятната процедура в България, даже национални публични медии, да оповестяват дадена вест с аргумента: стана доста известно във Facebook “, сподели Галев.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ