Протуберансите на политическата 2025-а
Политическата 2025 година стартира с нежната вяра, че страната и хората ги чака по-добро бъдеще, сигурност и непоклатимост и че най-сетне е спряна порочната серпантина от избори и безвремие. Но...очакванията се оказаха мираж, а цифрата 11 се оказа кармична на страната и политиците ни. 11 месеца откакто отпред на държавното кормила застана 105-то постоянно държавно управление, на 11 декември, притиснато от недоволството на улицата, то подаде оставка.
На 11 ноември 2024 година 51-ото Народно събрание постави клетва. Първото му съвещание беше намерено с тържествена гала на фона на седем митинга, блокирали центъра на София. В пленарната зала се събраха 234 депутати. Заседанието беше намерено от най-възрастният народен представител доцент Силви Кирилов от Има Такъв Народ. Осем партии получиха доверието на гласоподавателите да ги съставляват в НС-ГЕРБ-СДС с 66 депутати, ПП-ДБ–с 36, Възраждане “–с 33, „ ДПС-с 29, „ Българска социалистическа партия – Обединена левица „ - с 20, " ДПС-Алианс за права и свободи " -с 15. Има Такъв Народ имаше 17, МЕЧ- 1, а " Величие “ остана отвън Народното събрание с резултат 3,99%. Междувременно на 12 декември
България стана пълновръстен член на Шенген.
Общо пет от партиите предложиха свои претенденти, само че нито един от тях не събра нужния брой гласове. След 11 гласувания доцент Наталия Киселова от ПГ " БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА " съумя да консолидира болшинството. Тя стана началник на Народното събрание с поддръжката на 140 народни представители. 93-ма бяха " срещу ".
Десет месеца по-късно Съветът за взаимно ръководство подписа анекс към съглашението и доцент Киселова беше заменена. Участниците в ръководещата коалиция решиха невижданата ротация на парламентарните шефове да е на 10 месеца. На 29 октомври 2025 година доцент Киселова подаде оставка и на мястото й седна Рая Назарян от ГЕРБ.
През март парламентарните група в 51-ото Народно събрание набъбнаха от 8 на 9, след решение на Конституционен съд за законността на изборите през октомври предходната година. Магистратите взеха решение, че " Величие " прескача 4-процентната преграда. Партията получи 10 депутати. С влизането й се наложи прегрупиране на броя на мандатите на останалите партии. ГЕРБ-СДС изгубиха 3 депутати, Има Такъв Народ, " БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА " и Движение за права и свободи Ново начало, ПП-ДБ и МЕЧ се разделиха с по един, а " Възраждане “ - с двама народни представители.
Годината стартира с
избор на постоянно държавно управление.
След близо месец политически блокаж и несполучливи договаряния за сформиране на ръководещо болшинство, на 16 януари кабинетът с министър председател Росен Желязков беше утвърден от депутатите със 125 гласа „ за “, 114 „ срещу “ и без въздържали се. Кабинетът получи поддръжка от ГЕРБ-СДС, " БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА ", " ДПС– Движение за права и свободи ( преди да бъде преименувана в " Алианс за права свободи " ) и Има Такъв Народ. Със същите гласове беше утвърдена и структурата на Министерски съвет. Премиерът и министрите поставиха клетва пред Народно събрание и встъпиха в служба. Председателят на Народно събрание на Българска социалистическа партия Атанас Зафиров стана вицепремиер, Иван Иванов-министър на районното министерство, Манол Генов-на Министерство на околната среда и водите, а Борислав Гуцанов оглави МТСП.
В края на март депутатите одобриха на второ четене държавния бюджет за 2025 година след траяло близо 22 часа пленарно съвещание. Парламентът попълни и съставите на някои от регулаторите с изтекли мандати и отвори полемика дали да бъде закрита Комисията за битка с корупцията.
Избран беше и народен омбудсман
- Велислава Делчева.
Само няколко месеца откакто ПГ на ДПС-ДПС с ръководител Джевдет Чакъров стана част от ръководещото болшинство, излезе от обединението. Двете обединения, ползващи една и съща абревиатура, оспорваха взаимно марката Движение за права и свободи. Сагата сред тях завърши след гласувани промени в правилника в Народно събрание, с които хората на Ахмед Доган изгубиха правото да употребява същото редуциране като групата на Делян Пеевски. В края на юни ДПС-ДПС служебно бе преименувана на АСП. Чакъров и още трима депутати напуснаха партията, а Ахмед Доган основа нова партия със същото наменовение.
След разкрития за корупционни схеми в Столичната община и ареста на зам.-кмета Никола Барбутов, водачът на Политическа партия Кирил Петков подаде оставка от всички постове. Негово място беше заето от Асен Василев. По-късно кметовете на столичните региони " Младост " и " Люлин " Политическа партия Ивайло Кукурин и Георги Тодоров и двама общински съветници напуснаха Политическа партия и станаха самостоятелни. " Да, България " пък си избра двама съпредседатели-Божидар Божанов и Ивайло Мирчев, откакто водачът Христо Иванов през юни предходната година подаде оставка поради незадоволителния резултат от предварителните избори.
Ябълката на раздора се оказа Бюджет 2026.
Първият му вид се оказа недопустим за синдикатите и работодателите, които отхвърлиха да вземат участие в Националния съвет за тристранно съдействие. Независимо от това държавното управление го внесе в Народното събрание и на 20 ноември план-сметката на страната беше призната на първо четене. Последва многохиляден митинг, проведен от ПП-ДБ, който докара до отдръпването й от Народното събрание й. Бюджетът беше ремонтиран, като в него бяха отразени част настояванията на обществените сътрудници. Диалогът беше възобновен. По време на съвещание на Тристранката бяха признати единомислещо бюджетите на ДОО и " огромния " финансов проект на страната. Парите за НЗОК не получиха поддръжката на част от работодателските организации, а КНСБ и КТ " Подкрепа " се въздържаха. План-сметката беше импортиран още веднъж в Народното събрание и още веднъж гласуван на първо четене. Заради следващото неодобрение, в навечерието на коледните празници,
кабинетът " Желязков " подаде оставка.
През 11-те си месеца работа кабинетът оцеля при 5 вота на недоверие-за външната политика, за неуспех в битката с корупцията, за неуспех във финансовата политика, за противозаконните сметища. Шестият-за неуспех в икономическата политика, беше единствено дискутиран в пленарната зала и беше гласуван официално след подадената оставка на кабинета. В него участваха единствено депутатите от опозицията и вотът на съмнение не беше признат.
На първото си съвещание след оставката държавното управление гласоподава законопроект, с който удължи действието на бюджета за 2025 година до приемането на план-сметката за 2026 година „ Целта е да се откри нужната правна и финансова рамка за безпроблемното действие на страната и общините и най-много за приоритизиране на разноските, които са свързани с хонорари, пенсии и обществени заплащания “, изясни министър председателят в ставка Росен Желязков. КНСБ и КТ " Подкрепа " обаче показаха противоречие да се работи със остарелия бюджет, тъй като с него се заледяване на приходите на работещи, чийто шеф е страната. " Това ще рефлектира върху 470 000 учители, лекари, медицински сестри, преподаватели, културния дейци и ще се отрази отрицателно и върху 130 000, заети в държавни и общински сдружения и предприятия ", предизвестиха от профсъюзите. От " БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА " също настояха да бъде признат поправения бюджет за следващата година.
Десните депутати обаче
избраха удължителната план-сметка
и тя беше призната на две гласувания в един ден.
В същото време президентът Румен Радев стартира мълниеносни съвещания за съставянето на държавно управление в границите на 51-ото Народно заседание. Той беседва с представители на парламентарно показаните партии, които единомислещо отхвърлиха да вземат участие в кабинет в границите на този парламент и се оповестиха за промени в Изборния кодекс, с които да се вкара 100% машинно гласоподаване. След Нова година следва връчването на мандатите за сформиране на кабинет. Ако те са несполучливи, Радев би трябвало да назначи длъжностен кабинет. А след това...отново влизаме в спиралата от избори. Депутатите излязоха в триседмична почивка. След 1 януари ориста на България, която ще стане член на еврозоната още веднъж ще бъде сложена на карта, а бъдещето и сигурността на хората остават неразбираеми и незнайни без държавно управление, без бюджет, без парламент...
На 11 ноември 2024 година 51-ото Народно събрание постави клетва. Първото му съвещание беше намерено с тържествена гала на фона на седем митинга, блокирали центъра на София. В пленарната зала се събраха 234 депутати. Заседанието беше намерено от най-възрастният народен представител доцент Силви Кирилов от Има Такъв Народ. Осем партии получиха доверието на гласоподавателите да ги съставляват в НС-ГЕРБ-СДС с 66 депутати, ПП-ДБ–с 36, Възраждане “–с 33, „ ДПС-с 29, „ Българска социалистическа партия – Обединена левица „ - с 20, " ДПС-Алианс за права и свободи " -с 15. Има Такъв Народ имаше 17, МЕЧ- 1, а " Величие “ остана отвън Народното събрание с резултат 3,99%. Междувременно на 12 декември
България стана пълновръстен член на Шенген.
Общо пет от партиите предложиха свои претенденти, само че нито един от тях не събра нужния брой гласове. След 11 гласувания доцент Наталия Киселова от ПГ " БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА " съумя да консолидира болшинството. Тя стана началник на Народното събрание с поддръжката на 140 народни представители. 93-ма бяха " срещу ".
Десет месеца по-късно Съветът за взаимно ръководство подписа анекс към съглашението и доцент Киселова беше заменена. Участниците в ръководещата коалиция решиха невижданата ротация на парламентарните шефове да е на 10 месеца. На 29 октомври 2025 година доцент Киселова подаде оставка и на мястото й седна Рая Назарян от ГЕРБ.
През март парламентарните група в 51-ото Народно събрание набъбнаха от 8 на 9, след решение на Конституционен съд за законността на изборите през октомври предходната година. Магистратите взеха решение, че " Величие " прескача 4-процентната преграда. Партията получи 10 депутати. С влизането й се наложи прегрупиране на броя на мандатите на останалите партии. ГЕРБ-СДС изгубиха 3 депутати, Има Такъв Народ, " БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА " и Движение за права и свободи Ново начало, ПП-ДБ и МЕЧ се разделиха с по един, а " Възраждане “ - с двама народни представители.
Годината стартира с
избор на постоянно държавно управление.
След близо месец политически блокаж и несполучливи договаряния за сформиране на ръководещо болшинство, на 16 януари кабинетът с министър председател Росен Желязков беше утвърден от депутатите със 125 гласа „ за “, 114 „ срещу “ и без въздържали се. Кабинетът получи поддръжка от ГЕРБ-СДС, " БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА ", " ДПС– Движение за права и свободи ( преди да бъде преименувана в " Алианс за права свободи " ) и Има Такъв Народ. Със същите гласове беше утвърдена и структурата на Министерски съвет. Премиерът и министрите поставиха клетва пред Народно събрание и встъпиха в служба. Председателят на Народно събрание на Българска социалистическа партия Атанас Зафиров стана вицепремиер, Иван Иванов-министър на районното министерство, Манол Генов-на Министерство на околната среда и водите, а Борислав Гуцанов оглави МТСП.
В края на март депутатите одобриха на второ четене държавния бюджет за 2025 година след траяло близо 22 часа пленарно съвещание. Парламентът попълни и съставите на някои от регулаторите с изтекли мандати и отвори полемика дали да бъде закрита Комисията за битка с корупцията.
Избран беше и народен омбудсман
- Велислава Делчева.
Само няколко месеца откакто ПГ на ДПС-ДПС с ръководител Джевдет Чакъров стана част от ръководещото болшинство, излезе от обединението. Двете обединения, ползващи една и съща абревиатура, оспорваха взаимно марката Движение за права и свободи. Сагата сред тях завърши след гласувани промени в правилника в Народно събрание, с които хората на Ахмед Доган изгубиха правото да употребява същото редуциране като групата на Делян Пеевски. В края на юни ДПС-ДПС служебно бе преименувана на АСП. Чакъров и още трима депутати напуснаха партията, а Ахмед Доган основа нова партия със същото наменовение.
След разкрития за корупционни схеми в Столичната община и ареста на зам.-кмета Никола Барбутов, водачът на Политическа партия Кирил Петков подаде оставка от всички постове. Негово място беше заето от Асен Василев. По-късно кметовете на столичните региони " Младост " и " Люлин " Политическа партия Ивайло Кукурин и Георги Тодоров и двама общински съветници напуснаха Политическа партия и станаха самостоятелни. " Да, България " пък си избра двама съпредседатели-Божидар Божанов и Ивайло Мирчев, откакто водачът Христо Иванов през юни предходната година подаде оставка поради незадоволителния резултат от предварителните избори.
Ябълката на раздора се оказа Бюджет 2026.
Първият му вид се оказа недопустим за синдикатите и работодателите, които отхвърлиха да вземат участие в Националния съвет за тристранно съдействие. Независимо от това държавното управление го внесе в Народното събрание и на 20 ноември план-сметката на страната беше призната на първо четене. Последва многохиляден митинг, проведен от ПП-ДБ, който докара до отдръпването й от Народното събрание й. Бюджетът беше ремонтиран, като в него бяха отразени част настояванията на обществените сътрудници. Диалогът беше възобновен. По време на съвещание на Тристранката бяха признати единомислещо бюджетите на ДОО и " огромния " финансов проект на страната. Парите за НЗОК не получиха поддръжката на част от работодателските организации, а КНСБ и КТ " Подкрепа " се въздържаха. План-сметката беше импортиран още веднъж в Народното събрание и още веднъж гласуван на първо четене. Заради следващото неодобрение, в навечерието на коледните празници,
кабинетът " Желязков " подаде оставка.
През 11-те си месеца работа кабинетът оцеля при 5 вота на недоверие-за външната политика, за неуспех в битката с корупцията, за неуспех във финансовата политика, за противозаконните сметища. Шестият-за неуспех в икономическата политика, беше единствено дискутиран в пленарната зала и беше гласуван официално след подадената оставка на кабинета. В него участваха единствено депутатите от опозицията и вотът на съмнение не беше признат.
На първото си съвещание след оставката държавното управление гласоподава законопроект, с който удължи действието на бюджета за 2025 година до приемането на план-сметката за 2026 година „ Целта е да се откри нужната правна и финансова рамка за безпроблемното действие на страната и общините и най-много за приоритизиране на разноските, които са свързани с хонорари, пенсии и обществени заплащания “, изясни министър председателят в ставка Росен Желязков. КНСБ и КТ " Подкрепа " обаче показаха противоречие да се работи със остарелия бюджет, тъй като с него се заледяване на приходите на работещи, чийто шеф е страната. " Това ще рефлектира върху 470 000 учители, лекари, медицински сестри, преподаватели, културния дейци и ще се отрази отрицателно и върху 130 000, заети в държавни и общински сдружения и предприятия ", предизвестиха от профсъюзите. От " БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА " също настояха да бъде признат поправения бюджет за следващата година.
Десните депутати обаче
избраха удължителната план-сметка
и тя беше призната на две гласувания в един ден.
В същото време президентът Румен Радев стартира мълниеносни съвещания за съставянето на държавно управление в границите на 51-ото Народно заседание. Той беседва с представители на парламентарно показаните партии, които единомислещо отхвърлиха да вземат участие в кабинет в границите на този парламент и се оповестиха за промени в Изборния кодекс, с които да се вкара 100% машинно гласоподаване. След Нова година следва връчването на мандатите за сформиране на кабинет. Ако те са несполучливи, Радев би трябвало да назначи длъжностен кабинет. А след това...отново влизаме в спиралата от избори. Депутатите излязоха в триседмична почивка. След 1 януари ориста на България, която ще стане член на еврозоната още веднъж ще бъде сложена на карта, а бъдещето и сигурността на хората остават неразбираеми и незнайни без държавно управление, без бюджет, без парламент...
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ