Мозъкът в капана на микропластмасата: как невидимите частици проникват в светая светих
Полистиренът е намерил метод да заблуди имунната ни система.
Пластмасата е дотолкоз навлязла в всекидневието ни, че сме спрели да я виждаме. Всяка заран всекидневно варим кафе в пластмасова кафеварка или хвърляме капсула в кафемашината, мием се с шампоан от пластмасова бутилка, наливаме сок и мляко от пластмасови бутилки, затопляме храна в пластмасови съдове. Вече не можем да си представим актуалния живот без този материал.
Замърсяването на водните басейни и океаните съставлява сериозна опасност. Пластмасата последователно се разпада на дребни частици, които се гълтам от морските жители. Малките токсични фрагменти с размер на сусамово семе се гълтам от планктона, с който се хранят по-големите морски животни. Така замърсяването се придвижва нагоре по хранителната верига във водната екосистема и в последна сметка пластмасата се оказва на трапезата на феновете на морска храна по целия свят. Заедно с другите източници на микропластмаса, ние вдишваме и гълтаме тези частици доста по-често, в сравнение с може да си представим.
Учените за първи път съумяха да проследят в действително време по какъв начин дребните пластмасови частици проникват през кръвно-мозъчната преграда и се натрупват в имунните кафези в мозъка. За задачата те са употребявали двуфотонна микроскопия, която дава опция да се следят измененията в органичните структури с висока разграничителна дарба.
По време на опита мишките пиели вода със светещи частици полистирен – тази пластмаса необятно се употребява за производството на играчки, домашен уреди и опаковки. Само след два часа и половина частиците се носели по кръвоносните съдове на мозъка, наподобявайки дребни комети с опашки. Противно на упованията на учените, микропластмасата не се разпръснала из целия мозък, а се събрала в избрани кафези.
Когато откривателите проучили по-подробно тези кафези, се оказало, че те са част от имунната система. Обикновено тези кафези сполучливо гълтам и усвояват непознатите субстанции – бактерии и вируси. Но при микропластмасата всичко се обърквало: клетките, които я всмукват, набъбват и се деформират, трансформирайки се в продълговати формирания.
Променените кафези стартират да се натрупват в кръвоносните съдове и да основават блокажи. Особено рискови се оказват скупчванията сред дълбоките елементи на мозъка и кората – тази автомагистрала дава отговор за придвижването, ученето и паметта. Мишките, получили доза микропластмаса, изпитвали усложнения да тичат из тестовата площадка и не можели да се задържат върху специфичните лостопве. Те също по този начин не запомнят добре местоположението на предметите.
Обнадеждаващо е, че след един месец множеството от когнитивните нарушавания изчезват. Въпреки това учените към момента не схващат по какъв метод тъкмо мозъкът се освобождава от микропластмасата. Остава мистерия и дали краткотрайното запушване може да докара до дълготрайни здравословни проблеми.
Неотдавнашни изследвания откриха тревожна връзка сред микропластмасата и нарушаванията на репродуктивната система. Оказа се, че частиците са извънредно рискови за кръвоносните съдове. През 2024 година учени изследват пациенти със съдови болести и откриват, че запушванията им се състоят от микропластмасови частици, смесени с мъртви кафези. Замърсените с микропластмаса кафези се натрупват в мастните тъкани, предизвиквайки инфектиране и увеличавайки вероятността от инфаркт и инсулт.
Дори мозъкът, който е предпазен от кръвно-мозъчната преграда, не може да устои на токсините. Тъй като микропластмасовите частици проникват в мозъчната тъкан и провокират срастване на избрани протеини, това може да провокира или утежни невродегенеративни болести като Паркинсон. Микропластмасата се свързва и с тревогата и депресията, макар че механизмът на тази връзка към момента не е обяснен.
Микропластмасата може да се открие на всички места: тя витае във въздуха, плува във водата и се приема с храната. Част от нея е открита даже в девствения лед на Антарктида – континент, на който съвсем няма хора. При хората микропластмасата се открива в черния дроб, бъбреците, кръвта и репродуктивните кафези. Тя нарушава естествената функционалност на клетките, предизвиквайки възпаления и хормонални разстройства. При някои хора съществуването ѝ усилва риска от сърдечен удар, неврологични проблеми и инсулт.
Неотдавна учени изследваха проби от мозъчна тъкан на умряли хора и откриха там огромни количества микропластмаса, изключително към кръвоносните съдове. Какъв различен проблем може да възникне? Най към този момент в медицинските произведения, направени от пластмаса – когато се износят, те могат непосредствено да отделят частици в кръвообращението на пациентите. Въпреки че резултатите от опитите върху мишки не могат да бъдат автоматизирано пренесени върху хора заради разликата в размера на съдовете, те ясно демонстрират, че казусът би трябвало да бъде изследван в допълнение.
Пластмасата стартира да се създава всеобщо едвам през 50-те години на ХХ век, след Втората международна война. По време на войната материалът е употребен за основаване на леки и издръжливи радари, радиоустройства, муниции и медицински принадлежности за еднократна приложимост. След това той последователно навлиза в всекидневието.
До 2015 година човечеството е произвело към 6,3 милиарда метрични тона пластмасови боклуци, от които единствено девет % са били рециклирани. Прогнозите са, че до 2050 година количеството на отпадъците ще се удвои. Пластмасите се създават от синтетични молекули, които най-често се получават от изкопаеми горива, тъй че съвсем не се разграждат в природата. Независимо какъв брой интензивно човечеството се пробва да вкара преработване и да сътвори биоразградими други възможности, множеството пластмасови артикули към момента се озовават на сметищата или в околната среда.
Преди към 10 години доста страни не разрешиха потреблението на пластмасови микрогранули в ексфолиантите за лице, пастите за зъби и почистващите препарати за ръце. Тогава учените започнаха интензивно да изследват по какъв начин микропластмасата въздейства на човешкото здраве. Следва да се изследва и по какъв начин тя въздейства на мозъка, с цел да се подобрят медицинските произведения – да вземем за пример да се заменят пластмасовите корпуси с други биосъвместими материали.
Спешно е належащо да се влага в проучвания, с цел да се схванат изцяло рисковете от микропластмасите в човешката кръв. Ако медицинските произведения не бъдат усъвършенствани освен това бързо и задълбочено, те трайно ще застрашат здравето на пациентите. Междувременно лекарите предлагат да се ограничи контактът с пластмаса, когато това е допустимо, и да се внимава повече за опаковките на питателните артикули и предметите от бита.
