Полезна или вредна е солта за щитовидната жлеза?
Полезна или нездравословна е солта за щитовидната жлеза? Какви са допустимите количества на ден? Хималайска или готварска сол да изберем, с цел да сме здрави ? – отговор на тези въпроси дава – ендокринолог в
Щитовидната жлеза е значима част от нашата ендокринната система. Тя отговоря за производството на значими за метаболитното здраве хормони, за растежа и за развиването на човешкото тяло. Йодът е един от незаменимите микроелементи, които вземат участие в синтеза на хормоните на щитовидната жлеза и контролират обменните процеси в тялото.
Йодът обаче не се синтезира от нашия организъм и по тази причина би трябвало да бъде добавян към менюто ни в допълнение. Ако йодът в храната ни липсва, може да развием съществени нарушавания във функционалността на щитовидната жлеза.
Районите с ниско наличие на йод в почвата са високопланинските и крайморските територии, както и там, където почвите са ерозирали. В света районите с най-тежък дефицит на йод са Хималаите, Памир, Андите и Алпите. В България това са високопланинските места в югозападната част на страната. В предишното в тези региони на страната постоянно са установявани йоддефицитни болести, от които най-честото е ендемична гуша, а с най-голямо клинично значение - хипотиреоидизмът (намалената функционалност на щитовидната жлеза). Той може да бъде причина за ментални нарушавания, дислипидемия, сърдечно-съдови проблеми, стерилитет, спонтанни аборти или нараснал риск от влошено нервно-психическо и/или физическо развиване на плода.
България е един от регионите в света с открит йоден недостиг. С въвеждането на йодната профилактика посредством йодиране на готварската сол, която стартира при започване на 20-ти век за първи път в Швейцария, а по-късно през 50-те години и в България, се стига до доста понижаване на йоддефицитните болести.
В момента у нас се вижда всеобщо въодушевление да се употребяват модерните други възможности като хималайска сол, розова, черна и какви ли не още, изключително от хора, които имат претенцията да се хранят и живеят здравословно. Добре е обаче да се знае, че необятно рекламираната и всеобщо употребена през днешния ден хималайска сол е с доста ниско наличие на йод.
Хамалаите са един от регионите в света с най-тежък йоден недостиг. За съпоставяне - в 10 гр хималайска сол има 14,5 мкг йод, а в 10 гр йодирана готварска сол - 250 мкг. Това значи, че в хималайската сол йодът е 15-20 ПЪТИ ПО-МАЛКО , в сравнение с в естествената сол. Употребата на тази доста разпространявана като потребна и натурална опция на добре познатата ни йодирана трапезна сол няма НИКАКВИ преимущества и използването й не следва да измества йодираната сол от трапезата ни, поучават специалистите ендокринолози.
Йодният недостиг е голям рисков фактор за развиване на болести на щитовидната жлеза при възрастни и деца, а използването на хималайска сол може да има доста неприятни последици за здравето на бременните дами и за техните бебета. Щитовидните хормони са нужни за естественото развиване на мозъка и нервната система на плода по време на бременност, заради което обезпечаването на задоволително количество йод в този интервал на дамата е извънредно значимо.
Нуждата на човешкия организъм от йод след 14-годишна възраст е идентична и за мъжете, и за дамите. Потребностите от йод обаче нарастват доста по време на бременност и в интервала на кърмене. По време на вътреутробното развиване плодът получава йод за сметка на майчиния банкет, заради което ниското количество на йод в диетата на бременната жена е сериозно значимо за развиването на плода. Дневните потребности за юноши и лица над 14 години следва да са 150 мкг, а за бременни и кърмещи жени те би трябвало да се около 200-250 мкг.
Солта има построена неприятна известност в средите на хората, които желаят да водят природосъобразен живот, само че е значимо да разберем, че не в солта е казусът! Грешката е в изборът, който хората вършат при използването на много повече от препоръчваното количество сол. Ако вземате здравословни решения и поемате с храната си не повече от нужното количество натрий, няма да имате проблеми със здравето.
Всичко е обвързвано с персоналната отговорност и с положителната осведоменост. Лошите търговски практики в устрема на търговците за високи облаги могат да изиграят неприятна смешка на здравето на хората и изключително на бременните и децата.
Препоръките на учените за цяла Европа и за света през днешния ден дефинират потреблението на сол за цялото население в йоддефицитните региони, какъвто е и България, да е САМО И ЕДИНСТВЕНО от йодирана сол.
Ние,, призоваваме да се употребява около 5-6 грама сол на ден, не повече. В България готварската сол се йодира с калиев йодат, като междинното количество е 25 мг/кг сол.
Затова приканвам, бъдете виновни и осведомени!
Щитовидната жлеза е значима част от нашата ендокринната система. Тя отговоря за производството на значими за метаболитното здраве хормони, за растежа и за развиването на човешкото тяло. Йодът е един от незаменимите микроелементи, които вземат участие в синтеза на хормоните на щитовидната жлеза и контролират обменните процеси в тялото.
Йодът обаче не се синтезира от нашия организъм и по тази причина би трябвало да бъде добавян към менюто ни в допълнение. Ако йодът в храната ни липсва, може да развием съществени нарушавания във функционалността на щитовидната жлеза.
Районите с ниско наличие на йод в почвата са високопланинските и крайморските територии, както и там, където почвите са ерозирали. В света районите с най-тежък дефицит на йод са Хималаите, Памир, Андите и Алпите. В България това са високопланинските места в югозападната част на страната. В предишното в тези региони на страната постоянно са установявани йоддефицитни болести, от които най-честото е ендемична гуша, а с най-голямо клинично значение - хипотиреоидизмът (намалената функционалност на щитовидната жлеза). Той може да бъде причина за ментални нарушавания, дислипидемия, сърдечно-съдови проблеми, стерилитет, спонтанни аборти или нараснал риск от влошено нервно-психическо и/или физическо развиване на плода.
България е един от регионите в света с открит йоден недостиг. С въвеждането на йодната профилактика посредством йодиране на готварската сол, която стартира при започване на 20-ти век за първи път в Швейцария, а по-късно през 50-те години и в България, се стига до доста понижаване на йоддефицитните болести.
В момента у нас се вижда всеобщо въодушевление да се употребяват модерните други възможности като хималайска сол, розова, черна и какви ли не още, изключително от хора, които имат претенцията да се хранят и живеят здравословно. Добре е обаче да се знае, че необятно рекламираната и всеобщо употребена през днешния ден хималайска сол е с доста ниско наличие на йод.
Хамалаите са един от регионите в света с най-тежък йоден недостиг. За съпоставяне - в 10 гр хималайска сол има 14,5 мкг йод, а в 10 гр йодирана готварска сол - 250 мкг. Това значи, че в хималайската сол йодът е 15-20 ПЪТИ ПО-МАЛКО , в сравнение с в естествената сол. Употребата на тази доста разпространявана като потребна и натурална опция на добре познатата ни йодирана трапезна сол няма НИКАКВИ преимущества и използването й не следва да измества йодираната сол от трапезата ни, поучават специалистите ендокринолози.
Йодният недостиг е голям рисков фактор за развиване на болести на щитовидната жлеза при възрастни и деца, а използването на хималайска сол може да има доста неприятни последици за здравето на бременните дами и за техните бебета. Щитовидните хормони са нужни за естественото развиване на мозъка и нервната система на плода по време на бременност, заради което обезпечаването на задоволително количество йод в този интервал на дамата е извънредно значимо.
Нуждата на човешкия организъм от йод след 14-годишна възраст е идентична и за мъжете, и за дамите. Потребностите от йод обаче нарастват доста по време на бременност и в интервала на кърмене. По време на вътреутробното развиване плодът получава йод за сметка на майчиния банкет, заради което ниското количество на йод в диетата на бременната жена е сериозно значимо за развиването на плода. Дневните потребности за юноши и лица над 14 години следва да са 150 мкг, а за бременни и кърмещи жени те би трябвало да се около 200-250 мкг.
Солта има построена неприятна известност в средите на хората, които желаят да водят природосъобразен живот, само че е значимо да разберем, че не в солта е казусът! Грешката е в изборът, който хората вършат при използването на много повече от препоръчваното количество сол. Ако вземате здравословни решения и поемате с храната си не повече от нужното количество натрий, няма да имате проблеми със здравето.
Всичко е обвързвано с персоналната отговорност и с положителната осведоменост. Лошите търговски практики в устрема на търговците за високи облаги могат да изиграят неприятна смешка на здравето на хората и изключително на бременните и децата.
Препоръките на учените за цяла Европа и за света през днешния ден дефинират потреблението на сол за цялото население в йоддефицитните региони, какъвто е и България, да е САМО И ЕДИНСТВЕНО от йодирана сол.
Ние,, призоваваме да се употребява около 5-6 грама сол на ден, не повече. В България готварската сол се йодира с калиев йодат, като междинното количество е 25 мг/кг сол.
Затова приканвам, бъдете виновни и осведомени!
Източник: rozali.com
КОМЕНТАРИ