Дали националният празник на България трябва да е 24 май?
Полемиката по тематиката не стопира, за някои е излишно говорене (или най-малко се преструват, че е така), за други сякаш било от дълго време решен въпрос и не можело да се пипа, на трети пък им е все тая и се чудят за какво изобщо има хора, които се занимават с тематиката.
Факт е, че националният (не просто народен, ами националниЯТ) празник на България доста елементарно може да се употребява за агитация. Защо ли? поради символиката, скрита зад събитията на въпросната дата. Например концепцията, че Русия ни е „ освободила “ е директно обвързвана с датата 3 март. Логично, работещите за Русия ще си държат на датата. Също по този начин и цялостен рой от хора, които милеят за Русия по простата причина, че ги е боязън да си трансформират възгледите и да прозрат истината, че Русия просто си е следвала ползите, също се застъпват. За тях подправената история е единствената история, тъй като ги е боязън, че одобряват ли, че това им познание е неверно, цялата им визия за света ще се разклати; ще се съмняват във всичко. Затова избират да продължат да имат вяра на една неистина, тъй като тя им дава подправената сигурност, че познават света.
А ето какво е споделил Вени Марковски на стената си във Facebook по тематиката:
„ Дали националният празник на България би трябвало да е 24-и май или да остане сегашната дата?
Този въпрос, несъмнено, е неестествен. Изкуствен е, тъй като в действителност дава опция на петата колона да роптае, да крещи, да недоволства и т.н.
Разбира се, че трети март не трябва да бъде НАЦИОНАЛЕН празник.
Това е измислена от известния с антибългарската си политика граф Игнатиев дата, на която е предиздвикал представители на отоманската империя да подпишат документ без никакво правно значение за българите, които не са били и поканени да участват на подписването му. Защо ли? Защото в действителност това е прелиминарен контракт за преустановяване на войната на Русия против Турция.
Ето, това е нещото, което малко на брой споделят. Санстефанският договор е ПРЕДВАРИТЕЛЕН, т.е., той НИКОГА не е можел да породи каквито и да е правни последствия за България, която не е съществувала към датата на подписването му. Създаването на страните по това време не е било по волност на една или друга страна и по този начин стигаме и до другата малко известна информация за политиката на Русия на Балканите...
Русия освен не е желала да има огромна българска страна, само че още през 1876 година се е съгласила на това — с Райхщатското скрито съглашение (който не го е чел - тук: ; вижте и обвързваните с него Будапещенската загадка спогодба сред Русия и Австро-Унгария, както и Лондонското съглашение сред Русия и Великобритания). Всички тези съглашения и конвенции са контрактувани и подписани освен без присъединяване на България (която не е съществувала като страна по това време), освен без присъединяване на българи, само че и без да се имат поради ползите на българския народ. Защото - отново да кажа - те са подбудени единствено и само от ползите на Русия.
Именно поради това трети март е най-обикновена дата, която няма никакво значение за историята на България.
Следователно всеки, който пази позицията тази дата да бъде народен празник, го прави по една от две аргументи:
— знае истината, само че лъже, тъй като е проводник на съветските интереси; или
— не знае истината, само че не е поискал да я научи.
На вторите може да се помогне, само че първите са седнали в националните публични и частни медии, откъдето гладко популяризират антибългарска и проруска агитация.
Допълнителна литература - цитати от записките на " рубрика " за българите.
По отношение на ориста им след Руско-турската война, графът се е отнасял към тях като към васални жители:
" За да бъде властта ни здрава и да не изисква непрекъснато изключително напрежение от наша страна, е належащо непрекъснато нравствено послушание на прилежащите области и да превърнем българското и гръцкото население, от една страна, и арменското, от друга, в чинно оръдие на съветската политика и в непрекъснати съдружници, като унищожим всякаква опция за прекосяването им във неприятелски лагер. ”
Или:
“Живеейки в дружба със султана и разпореждайки се с министрите му, бихме могли да подготвим автономията на едноверците и задължените нам християни, да обезвредим Турция и придобивайки правото да се разпореждаме на Проливите да оставим султаните в Цариград да доизживяват дните си, до момента в който може да се мине без тях, като намерим такова решение на Източния въпрос, което да остави в наше несъмнено притежание Проливите и надлежно – въздействието ни върху българите, гърците, сърбите и арменците. ”
И, несъмнено, около речта на омразата, употребена от една днешна българска политическа партия, за която би гласувала съветската посланичка (както самата тя си призна в един YouTube чат), би трябвало да отбележим и различен " принос " на граф Игнатиев: " На 3 май 1882 година по самодейност на граф Игнатиев биват оповестени Майските правила, с които се постановат големи ограничавания на правата на евреите и всъщност стават преломен пункт в политиката във връзка с евреите след промените на цар Александър II. " Още от и за рубрика: “.
Факт е, че националният (не просто народен, ами националниЯТ) празник на България доста елементарно може да се употребява за агитация. Защо ли? поради символиката, скрита зад събитията на въпросната дата. Например концепцията, че Русия ни е „ освободила “ е директно обвързвана с датата 3 март. Логично, работещите за Русия ще си държат на датата. Също по този начин и цялостен рой от хора, които милеят за Русия по простата причина, че ги е боязън да си трансформират възгледите и да прозрат истината, че Русия просто си е следвала ползите, също се застъпват. За тях подправената история е единствената история, тъй като ги е боязън, че одобряват ли, че това им познание е неверно, цялата им визия за света ще се разклати; ще се съмняват във всичко. Затова избират да продължат да имат вяра на една неистина, тъй като тя им дава подправената сигурност, че познават света.
А ето какво е споделил Вени Марковски на стената си във Facebook по тематиката:
„ Дали националният празник на България би трябвало да е 24-и май или да остане сегашната дата?
Този въпрос, несъмнено, е неестествен. Изкуствен е, тъй като в действителност дава опция на петата колона да роптае, да крещи, да недоволства и т.н.
Разбира се, че трети март не трябва да бъде НАЦИОНАЛЕН празник.
Това е измислена от известния с антибългарската си политика граф Игнатиев дата, на която е предиздвикал представители на отоманската империя да подпишат документ без никакво правно значение за българите, които не са били и поканени да участват на подписването му. Защо ли? Защото в действителност това е прелиминарен контракт за преустановяване на войната на Русия против Турция.
Ето, това е нещото, което малко на брой споделят. Санстефанският договор е ПРЕДВАРИТЕЛЕН, т.е., той НИКОГА не е можел да породи каквито и да е правни последствия за България, която не е съществувала към датата на подписването му. Създаването на страните по това време не е било по волност на една или друга страна и по този начин стигаме и до другата малко известна информация за политиката на Русия на Балканите...
Русия освен не е желала да има огромна българска страна, само че още през 1876 година се е съгласила на това — с Райхщатското скрито съглашение (който не го е чел - тук: ; вижте и обвързваните с него Будапещенската загадка спогодба сред Русия и Австро-Унгария, както и Лондонското съглашение сред Русия и Великобритания). Всички тези съглашения и конвенции са контрактувани и подписани освен без присъединяване на България (която не е съществувала като страна по това време), освен без присъединяване на българи, само че и без да се имат поради ползите на българския народ. Защото - отново да кажа - те са подбудени единствено и само от ползите на Русия.
Именно поради това трети март е най-обикновена дата, която няма никакво значение за историята на България.
Следователно всеки, който пази позицията тази дата да бъде народен празник, го прави по една от две аргументи:
— знае истината, само че лъже, тъй като е проводник на съветските интереси; или
— не знае истината, само че не е поискал да я научи.
На вторите може да се помогне, само че първите са седнали в националните публични и частни медии, откъдето гладко популяризират антибългарска и проруска агитация.
Допълнителна литература - цитати от записките на " рубрика " за българите.
По отношение на ориста им след Руско-турската война, графът се е отнасял към тях като към васални жители:
" За да бъде властта ни здрава и да не изисква непрекъснато изключително напрежение от наша страна, е належащо непрекъснато нравствено послушание на прилежащите области и да превърнем българското и гръцкото население, от една страна, и арменското, от друга, в чинно оръдие на съветската политика и в непрекъснати съдружници, като унищожим всякаква опция за прекосяването им във неприятелски лагер. ”
Или:
“Живеейки в дружба със султана и разпореждайки се с министрите му, бихме могли да подготвим автономията на едноверците и задължените нам християни, да обезвредим Турция и придобивайки правото да се разпореждаме на Проливите да оставим султаните в Цариград да доизживяват дните си, до момента в който може да се мине без тях, като намерим такова решение на Източния въпрос, което да остави в наше несъмнено притежание Проливите и надлежно – въздействието ни върху българите, гърците, сърбите и арменците. ”
И, несъмнено, около речта на омразата, употребена от една днешна българска политическа партия, за която би гласувала съветската посланичка (както самата тя си призна в един YouTube чат), би трябвало да отбележим и различен " принос " на граф Игнатиев: " На 3 май 1882 година по самодейност на граф Игнатиев биват оповестени Майските правила, с които се постановат големи ограничавания на правата на евреите и всъщност стават преломен пункт в политиката във връзка с евреите след промените на цар Александър II. " Още от и за рубрика: “.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ