Професор по право защити антикорупционния шеф и посочи проблеми със Златен век
Покривът е обща част на постройката. Покривът не може да предстои на подялба, има си тълкувателно решение. Това съобщи професорът по административно право Иван Тодоров по отношение на абсурда с тризонета на ръководителя на Антикорупционната комисия (КПКОНПИ) Пламен Георгиев.
На въпрос за какво в нотариалния акт терасата съществува, професорът го изясни с " неточност " и дефинира тази част в акта за оскъдна, непораждаща правни последици. Нямаше обаче въпрос и пояснения за какво парцелът първо обществено се продава на двойно по-висока цена с терасата. Той обаче сподели и, че единствено по избор на притежателите на етажната благосъстоятелност когато и да е може да има преустрояване на покрива.
Вече на въпрос на Нова телевизия какво става, в случай че върху обща част има градеж, специалистът отговори по-мъгляво, в смисъл, че би трябвало да има единодушие на етажната благосъстоятелност. Тодоров сподели и, че не е належащо КПКОНПИ да ревизира Пламен Георгиев – това може да го стори прокуратурата и няма никакъв проблем от процедурно естество.
Проектът " Златен век "
Въпросът има две страни. Така професорът по административно право разяснява огромния план " Златен век " на компания " Артекс " в столичния квартал " Лозенец ".
По думите на професора, първата е разрешението за градеж, като той го дефинира за настоящо поради измененията в Закона за устройство на територията (ЗУТ) от началото на 2017 година.
Втората страна е съдът да реши може ли навръх това място в " Лозенец " да се строи такава огромна постройка. Тодоров подсети, че имаше към този момент подобен проблем – на бул. " България ", при магазин " Мартинели ", за 77-метрова постройка следва да има разстояние от най-малко 107 метра от прилежащите здания, съгласно правосъдно решение. Какво е отстоянието тук, сложи той въпроса.
Поначало в София не би следвало да има небостъргачи, изключително в южната му част, с цел да закрива гледката към Витоша и би трябвало да има законодателство, което ясно го не разрешава, е позицията на професора. Представете си в един сектор на улицата да се изтърсят 1000 души – какво става с тази улица, попита риторично Тодоров. Той подсети и, че съдът би трябвало да реши дали в „ Златен век” ще има жилищни пространства, което би било нарушаване на изискванията на плана, както е обществено представян.
ДНСК когато и да е може да спре градежа, безапелационен беше Тодоров.
На въпрос за какво в нотариалния акт терасата съществува, професорът го изясни с " неточност " и дефинира тази част в акта за оскъдна, непораждаща правни последици. Нямаше обаче въпрос и пояснения за какво парцелът първо обществено се продава на двойно по-висока цена с терасата. Той обаче сподели и, че единствено по избор на притежателите на етажната благосъстоятелност когато и да е може да има преустрояване на покрива.
Вече на въпрос на Нова телевизия какво става, в случай че върху обща част има градеж, специалистът отговори по-мъгляво, в смисъл, че би трябвало да има единодушие на етажната благосъстоятелност. Тодоров сподели и, че не е належащо КПКОНПИ да ревизира Пламен Георгиев – това може да го стори прокуратурата и няма никакъв проблем от процедурно естество.
Проектът " Златен век "
Въпросът има две страни. Така професорът по административно право разяснява огромния план " Златен век " на компания " Артекс " в столичния квартал " Лозенец ".
По думите на професора, първата е разрешението за градеж, като той го дефинира за настоящо поради измененията в Закона за устройство на територията (ЗУТ) от началото на 2017 година.
Втората страна е съдът да реши може ли навръх това място в " Лозенец " да се строи такава огромна постройка. Тодоров подсети, че имаше към този момент подобен проблем – на бул. " България ", при магазин " Мартинели ", за 77-метрова постройка следва да има разстояние от най-малко 107 метра от прилежащите здания, съгласно правосъдно решение. Какво е отстоянието тук, сложи той въпроса.
Поначало в София не би следвало да има небостъргачи, изключително в южната му част, с цел да закрива гледката към Витоша и би трябвало да има законодателство, което ясно го не разрешава, е позицията на професора. Представете си в един сектор на улицата да се изтърсят 1000 души – какво става с тази улица, попита риторично Тодоров. Той подсети и, че съдът би трябвало да реши дали в „ Златен век” ще има жилищни пространства, което би било нарушаване на изискванията на плана, както е обществено представян.
ДНСК когато и да е може да спре градежа, безапелационен беше Тодоров.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ