Покрай Великден във Фейсбук припламнаха спорове как и дали са

Покрай Великден във Facebook припламнаха разногласия по какъв начин и дали са преследвали вярващите по време на комунизма. Едни споделят, че никой не е забранявал козунаците, дори в противен случай, произвеждали са и продавали повече за празника, всички са боядисвали яйца, чествали са Великден и т. н. Други се възмущават от носталгията по комунизма, по какъв начин преследвали хората, че вървят на черква, стартира описа си Иван Бакалов в e-vestnik.bg.

В конфликта има огромна доза недоумение.

Пишещият тези редове се осмели да каже, че никакво гонене на вярващи на Великден не е имало, най-малко през 70-те и 80-те години. Имало е боязън по инерция от 50-те години или боязън, тъй като някой просто си е бил нерешителен. " Не върви там, може да си имаш неприятности “… Но вследствие на това избухна изострен спор.

И изобщо в разногласията за комунизма има едно разбъркване на времената. Поставят знак за тъждество сред 50-те, 60-те, 70-те и 80-те години.

В последните 15-ина години на комунизма в софийски църкви не е имало никакво гонене и забрани хората да вървят, споделят множеството очевидци от това време, персонално съм очевидец и аз. За преди този момент не мога да настоявам, само че има хора, които свидетелстват, че са били кръстени и са ходили на черква и през 60-те.

От любознание, още като възпитаник в началното учебно заведение, обикалях по църквите в София на Великден. Беше тълпа, нямаше места, колкото да се вреждаш да влезеш. След работа хората се прибираха по улиците със запалени свещи в ръце. Обикалял съм и по три църкви на нощ – Св. Седмочисленици, Св. Неделя, Руската черква, Св. Петка и други Проблем бяха гамени, които подвигаха звук в църквите по време на работа. На една от последните служби преди да падне режимът, си припомням, че най-после свещеникът в " Св. Неделя “ произнесе ядосано слово – " Какво да кажем за младежите, които подвигаха звук и се подиграваха по време на службата… “

В храма " Св. Ал. Невски “ не пускаха, единствено с пропуски от Светия Синод за определени. Храмът беше ограден отдалеко, само че не да попречат на вярващите, а тъй като там имаше дипломати и туристи от Гърция, за тях осигуряваха места. На Великден в София се изсипваха рейсове с гръцки туристи. Гранд хотел " София “ (сега " Радисън “) се напълваше. Затова след 10 ноември 1989 година максимален напор на Великден беше в храма " Св. Ал. Невски “. После обаче поспадна, няма подобен интерес, като при започване на 90-те.

Сега има драматизации какъв брой било ужасно при комунизма, само че то в този момент има и купища закъснели антикомунисти, които се борят с комунизма след дъжд качулка.

Когато се опиташ да кажеш нещо такова – нямаше гонене, незабавно те афишират за носталгик, болшевик, доказваш, че било хубаво тогава. Не. Просто някой би трябвало да реагира на толкоз доста драматизации какъв брой е било ужасно.

Преди време чух с шок в новините по малкия екран за първия концерт на " Дийп пърпъл “ у нас, по какъв начин идвали тези, които били неразрешени и учениците ги слушали скрито по изби. Нямаше такова нещо.

Това не е идеализация на Тошово време, а действителност. От това Тошовото време няма да стане по-красиво или по-хубаво от настоящето. А като го нарисуваш, че са били страшни репресии на Великден и " Дийп пърпъл “ са били неразрешени, какво?

Всеки може да има някаква преживелица, някои привеждат удостоверение, че през седемдесет и някоя си година в Казанлък или някъде си преподавател бил уволнен, че ходил на черква по Великден, на различен му взели пионерската връзка за същото, на трети му чели конско и т. н. Но това са по-скоро изключения, постоянно е имало натегачи партийци, партийни секретари, полицаи, които си позволяваха да издевателстват по нищожен мотив.

Режимът имаше друга политика - да отклонява хората от църквата на Великден. Същата вечер пускаха по малкия екран американски филми или концерти на западни групи – процедура в последните 20-ина години на комунизма.

Като цяло у множеството хора нямаше боязън да вървят на черква. Който е желал – ходил е. По " Оборище “ и " Шипка “ чак до канала хората се прибираха със запалени свещи, имаше един случай полицай да каже на едно момче от махалата да загаси свещта, но той не я загаси (случка от края на 70-те).

Страхът у някои е вътрешно положение, за някого може да са били страшни репресии, тъй като е разправял вицове за Тато на жена си на ухо в кухнята. Някои си ги разправяха намерено измежду другари.

Всеки има някакви персонални усещания, от време на време откъслечни, само че ги екстраполира върху цялата страна, споделя – аз съм очевидец, ужасно беше. Но от полемиката из интернет си проличава, че доминират тези, които са ходили безпроблемно на черква, че всеобщо са боядисвани яйца и са разменяни козунаци.

Покрай разногласията за църквата, се намесват и тези за рестриктивните мерки на западната музика по това време. Не можело да слушаш това и това. Всичко се слушаше, всеки си намираше плочи, записи. Вървяха на черно по 20 лв. плоча на " Пърпъл “, " Ролинг Стоунс “ и т. н. Предприемчиви музикални фанатици през 80-те въртяха бизнес – продаваха записани касети с хай-фи тон на каквото си пожелаеш.

В разногласията някой напомня, че бил неразрешен да вземем за пример " Пинк Флойд “, тъй като във " Файнъл кат “ се споделя: " Рейгън взе Бейрут, Брежнев взе Афганистан… “. Да, но други напомнят, че са си пускали " Пинк Флойд “ в софийска гимназия по учебната си радиоуредба, при започване на 80-те години. А след това, през 1989 година, " Балкантон “ издаде плоча на " Пинк Флойд “ – " А моментари лапс ъф ризън “.

Както и да е, за музиката е цяла обособена тематика.

Един къс коментар на проф. Ивайло Дичев в разногласията във Facebook сякаш най-добре разказва обстановката:

" …Поне след 75-а година (Хелзинкската конференция) религията не беше притеснявана. Идеолозите желаят да трансфорат целия интервал в едно – едните, с цел да го демонизират, другите, с цел да го възвеличат. Но комунизмът има история – освен се развива, само че и самичък се " смъкна “. Което прави мисленето за него по-трудно. “

Наистина е мъчно да се опитваш да описваш обективно какво е било, когато едните желаят да демонизират, а другите идеализират.

Преди време написах един коментар във Facebook, че лютеницата при соца е била по-хубава, по-вкусна, имало е повече типове. Леле, като ме нападнаха – по какъв начин може да лаская онази лютеница, по какъв начин сме ходили на бригада в мръсни консервни комбинати, имало плъхове и т. н.

Ама може ли малко обективност? Не става дума за идеология, комунизъм, а за домати. При комунизма нямаше пластмасови домати, технологиите не ги бяха измислили още. Тогава имаше 170 консервни комбината, хората си харесваха лютеница от един или различен. Сега има работещи под 10 консервни комбината, дали там няма плъхове, одобряваме, че няма. Но употребяват други сортове домати, безвкусни, употребяват и китайско доматено пюре. Това е. Не е до комунизма.