Иглолистните гори в България са застрашени от изсъхване и пожари
Покрай новините за невъзможността за сформиране на постоянно държавно управление, продължаващата войната в Украйна и други рецесии, сякаш никой не обърна задоволително внимание на това, че иглолистните гори у нас са застрашени! Част от аргументите за влошеното положение на тези култури са фитопатогенни гъби. Според данните на ИАГ 35 500 ха, което се равнява на е 0,8 % от залесената повърхност на страната, са повредени. Само че нито институциите, нито обществото съумяха да се разтревожат задоволително от тази информация.
БКДМП се допита до мнението на специалисти лесовъди. Доц. Георги Костов, ръковорител катедра Лесовъдство в Лесотехнически университет, дефинира положението на иглолистните култури като обезпокоително и нуждаещо се от самодейни грижи. Доц. Янчо Найденов, дълготраен началник на Лесозащитна станция София, споделя своя разбор и дава съответни числа. Според данните през последните 60 години са залесени към 1,5 млн. ха най-вече иглолистни горски култури. Водещите цели на тези залесявания са били да се усили площта на горите и тяхната продуктивност, да се понижи ерозията на почвата. За страдание обаче през последните години се следи всеобщо съхнене на тези култури. Доц. Найденов счита, че аргументите за влошеното положение на иглолистните са климатичните промени, неналичието на изведени възпитателни сечи и постигане на пределна възраст на насажденията. Въпреки всичко тези гори са изиграли своята екологична роля: подсилване на терените, основаване условия за поява на естествено обновяване или облекчени условия за залесяване; насъбрани са значими количества дървесина.
Само че защото това са изкуствено основани екосистеми, не могат да са дълговечни, процесите при тях стартират по-рано и те стартират да се разграждат и съхнат. В случая би трябвало да се пристъпи към извеждането на съответните отгледни, а при нужда санитарни или насилствени сечи. Според учените разполагаме с положителни лесовъдски практики, познати както в чужбина, по този начин и у нас. Те са безапелационни, че е необходим нов метод към стопанисването на иглолистните култури в България и е значимо да се се осмисли общественозначимата изгода от възпроизводството им. В незабавен порядък би трябвало да се проведат интензивни отгледни, санитарни или трансформационни сечи. Още преди години, когато са направени тези всеобщи залесявания с този вид насаждения, е маркирано, виталният цикъл, след който би трябвало да се премине към обновяване при пионерните иглолистни типове – бял и черен бор, на нетипични месторастения, следва да бъде 40-50 години.
За страдание заради редица аргументи институциите постоянно неглижират проблемите в гората или потеглят да ги вземат решение, когато към този момент процесите са необратими. Освен това рядко някой се допитва до мнението на експертите лесовъди. Какво обаче би трябвало да се направи в незабавен порядък? Да се приложат най-хубавите лесовъдски практики за възобновяването на горите – разнообразни възобновителни сечи, последвани от естествено или изкуствено възобновяване (залесяване).
Само че по какъв начин да стартираме да организираме подобен вид сечи, като думата стана в действителност мръсна и табу за обществото? А в действителност сечите са потребен инструмент както скалпела за хирурзите. Само че в наши дни, когато чуем сеч, си представяме противозаконни дейности и поголовно изсичане. Реално обаче посредством сечите лесовъдите се грижат за горите, с цел да бъдат здрави. Ако не се организират тези сечи, природата ще го направи вместо нас. Само че тя може да бъде жестока и нейните дейности са крайни – пожари, всеобщи каламитети (нападения от инсекти и гъбични заболявания), ветроломи, снеголоми.
Ясно е, че следва смяна на ландшафта поради световното стопляне, обстановката към този момент е забележима да вземем за пример в Сакар, където през последните години имаше голям брой пожари. За страдание изгорелите площи там към този момент са обезлесени – на тяхно място има шубраци, треви. Мащабните пожари в Гърция от предходната година също не са инцидентни и нашата страна не е застрахована от сходни стихии, изключително в иглолистните гори, застрашени от изсъхване. Трябва да се има поради и това, че нашите гори застаряват и в случай че не се извършват годишните горски проекти, това ще докара до понижаване на прираста и надлежно неприятно стопанисване.
Затова от нас зависи дали горите, които са измежду най-ценните ни запаси, ще бъдат оставени на волята на природата: да изсъхат, да бъдат нападани от фитопатогени или унищожени от естествени стихии. Можем да се грижим добре за тях посредством методите на актуалната лесовъдска просвета, тъй че да увеличим прираста им и да ги използваме за разнообразни цели.
БКДМП се допита до мнението на специалисти лесовъди. Доц. Георги Костов, ръковорител катедра Лесовъдство в Лесотехнически университет, дефинира положението на иглолистните култури като обезпокоително и нуждаещо се от самодейни грижи. Доц. Янчо Найденов, дълготраен началник на Лесозащитна станция София, споделя своя разбор и дава съответни числа. Според данните през последните 60 години са залесени към 1,5 млн. ха най-вече иглолистни горски култури. Водещите цели на тези залесявания са били да се усили площта на горите и тяхната продуктивност, да се понижи ерозията на почвата. За страдание обаче през последните години се следи всеобщо съхнене на тези култури. Доц. Найденов счита, че аргументите за влошеното положение на иглолистните са климатичните промени, неналичието на изведени възпитателни сечи и постигане на пределна възраст на насажденията. Въпреки всичко тези гори са изиграли своята екологична роля: подсилване на терените, основаване условия за поява на естествено обновяване или облекчени условия за залесяване; насъбрани са значими количества дървесина.
Само че защото това са изкуствено основани екосистеми, не могат да са дълговечни, процесите при тях стартират по-рано и те стартират да се разграждат и съхнат. В случая би трябвало да се пристъпи към извеждането на съответните отгледни, а при нужда санитарни или насилствени сечи. Според учените разполагаме с положителни лесовъдски практики, познати както в чужбина, по този начин и у нас. Те са безапелационни, че е необходим нов метод към стопанисването на иглолистните култури в България и е значимо да се се осмисли общественозначимата изгода от възпроизводството им. В незабавен порядък би трябвало да се проведат интензивни отгледни, санитарни или трансформационни сечи. Още преди години, когато са направени тези всеобщи залесявания с този вид насаждения, е маркирано, виталният цикъл, след който би трябвало да се премине към обновяване при пионерните иглолистни типове – бял и черен бор, на нетипични месторастения, следва да бъде 40-50 години.
За страдание заради редица аргументи институциите постоянно неглижират проблемите в гората или потеглят да ги вземат решение, когато към този момент процесите са необратими. Освен това рядко някой се допитва до мнението на експертите лесовъди. Какво обаче би трябвало да се направи в незабавен порядък? Да се приложат най-хубавите лесовъдски практики за възобновяването на горите – разнообразни възобновителни сечи, последвани от естествено или изкуствено възобновяване (залесяване).
Само че по какъв начин да стартираме да организираме подобен вид сечи, като думата стана в действителност мръсна и табу за обществото? А в действителност сечите са потребен инструмент както скалпела за хирурзите. Само че в наши дни, когато чуем сеч, си представяме противозаконни дейности и поголовно изсичане. Реално обаче посредством сечите лесовъдите се грижат за горите, с цел да бъдат здрави. Ако не се организират тези сечи, природата ще го направи вместо нас. Само че тя може да бъде жестока и нейните дейности са крайни – пожари, всеобщи каламитети (нападения от инсекти и гъбични заболявания), ветроломи, снеголоми.
Ясно е, че следва смяна на ландшафта поради световното стопляне, обстановката към този момент е забележима да вземем за пример в Сакар, където през последните години имаше голям брой пожари. За страдание изгорелите площи там към този момент са обезлесени – на тяхно място има шубраци, треви. Мащабните пожари в Гърция от предходната година също не са инцидентни и нашата страна не е застрахована от сходни стихии, изключително в иглолистните гори, застрашени от изсъхване. Трябва да се има поради и това, че нашите гори застаряват и в случай че не се извършват годишните горски проекти, това ще докара до понижаване на прираста и надлежно неприятно стопанисване.
Затова от нас зависи дали горите, които са измежду най-ценните ни запаси, ще бъдат оставени на волята на природата: да изсъхат, да бъдат нападани от фитопатогени или унищожени от естествени стихии. Можем да се грижим добре за тях посредством методите на актуалната лесовъдска просвета, тъй че да увеличим прираста им и да ги използваме за разнообразни цели.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ