ГМО под име чуждо и вънкашност нова
Покрай новините от войната в Украйна, четем и слушаме за застрашените доставки на пшеница, слънчоглед и царевица и за опасността от настъпване на апетит в международен мащаб.
Тези мрачни вероятности водят до увеличаване на натиска над Европейския съюз за либерализиране на рестриктивните мерки и регулациите пред ГМОкултурите.
Новите генерации ГМО към този момент носят името Нови генетични технологии (НГТ) и ни се показват като решение на казуса – освен по отношение на войната, само че и в подтекста на климатичната рецесия и изказванието, че е сериозно значимо "да добиваме повече от по-малко ", с цел да съумеем да изхраним възходящото население на Земята.
"Ако имаме хранителна сигурност и даже идната стъпка – хранителна самостоятелност – международните катаклизми, като войната в Украйна, не би ги застрашавала. Употребата на ГМО като технология, в противен случай, ускорява монополизирането на производството на храни ", споделя пред Ивайло Попов от съдружие "За Земята ", който от години работи по тематики като ГМО, свръхконцентрация на земеделието, хранителни кооперативи, хранителна самостоятелност.
"Става въпрос за две-три компании, които държат патентите над тези семена и сортове и препаратите за тяхното развъждане. В този смисъл да се показва ГМО като решение на казуса е просто неуместно. "
Има ли друго решение – такова, което взема решение казуса с изхранването, като в същото време щади екосистемите, почвите, типовете?
"Гладът не е естествен прелом. Гладът е разследване на избрани политически или стопански решения. Хората не са гладни, тъй като нямат храна, а тъй като са изпаднали в последна беднотия. Не е от липса на храна, тя просто не е стигнала до тях – това е същинският проблем и когато приказваме за апетит, дано той да не бъде употребен като ПР за генномодифицираните технологии, тъй като става въпрос за решение на социално-икономически проблеми.
По-вероятно е да решим казуса с глада, като насърчим хората да отглеждат разнообразни култури, с които да се изхранват, вместо да засяват избран вид, като например "Златен ориз ", патентован от една или друга компания.
Генното редактиране не е неприятно per sе, просто въздействието му и върху организмите, и върху околната среда, не е проучено и по тази причина регулациите би трябвало да останат.
Можете да се включите с подписа си в петицията на съдружие "За Земята " за контролиране и етикетиране на новите ГМО. "
Тези мрачни вероятности водят до увеличаване на натиска над Европейския съюз за либерализиране на рестриктивните мерки и регулациите пред ГМОкултурите.
Новите генерации ГМО към този момент носят името Нови генетични технологии (НГТ) и ни се показват като решение на казуса – освен по отношение на войната, само че и в подтекста на климатичната рецесия и изказванието, че е сериозно значимо "да добиваме повече от по-малко ", с цел да съумеем да изхраним възходящото население на Земята.
"Ако имаме хранителна сигурност и даже идната стъпка – хранителна самостоятелност – международните катаклизми, като войната в Украйна, не би ги застрашавала. Употребата на ГМО като технология, в противен случай, ускорява монополизирането на производството на храни ", споделя пред Ивайло Попов от съдружие "За Земята ", който от години работи по тематики като ГМО, свръхконцентрация на земеделието, хранителни кооперативи, хранителна самостоятелност.
"Става въпрос за две-три компании, които държат патентите над тези семена и сортове и препаратите за тяхното развъждане. В този смисъл да се показва ГМО като решение на казуса е просто неуместно. "
Има ли друго решение – такова, което взема решение казуса с изхранването, като в същото време щади екосистемите, почвите, типовете?
"Гладът не е естествен прелом. Гладът е разследване на избрани политически или стопански решения. Хората не са гладни, тъй като нямат храна, а тъй като са изпаднали в последна беднотия. Не е от липса на храна, тя просто не е стигнала до тях – това е същинският проблем и когато приказваме за апетит, дано той да не бъде употребен като ПР за генномодифицираните технологии, тъй като става въпрос за решение на социално-икономически проблеми.
По-вероятно е да решим казуса с глада, като насърчим хората да отглеждат разнообразни култури, с които да се изхранват, вместо да засяват избран вид, като например "Златен ориз ", патентован от една или друга компания.
Генното редактиране не е неприятно per sе, просто въздействието му и върху организмите, и върху околната среда, не е проучено и по тази причина регулациите би трябвало да останат.
Можете да се включите с подписа си в петицията на съдружие "За Земята " за контролиране и етикетиране на новите ГМО. "
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ