Добрите лекари: Анна Стайкова-Петерманн: Бялата престилка ка...
Покрай коронавирус рецесията в обществото ни се отприщи търсене на идеали. Когато беше най-тъмно пред очите ни, вярата се крепеше на „ Ангелите в бяло “. Това бяха и са тези самоотвержени и жертвоготовни лекари, които последваха дълга си да избавят животи даже с цената на мъжество.
На този декор не е по никакъв начин чудно, че редица състезания признаха добрината у доста представители на лекарското съсловие. Въпреки множеството кавги, свързани с източването на Здравната каса, лекарите ни заредиха с религия, че ще преминем през пандемията с тяхна помощ. Най-хуманната специалност показва на обществото същинското значение на добродетелите. Именно по тази причина медиците са доста повече от просто хора с лекарски дипломи. Те са олицетворение на емпатията. Добрите лекари не са единици, само че не чуваме постоянно за тях, тъй като просто си правят работата, без да търсят известност.
Затова от ‚Марица “ ви срещаме с личностите зад медицинските униформи. Нека почерпим малко от тяхната мъдрост и мотивацията им да лекуват!
Анна Стайкова-Петерманн е различен образец за положителните хора в бели престилки. Миналия месец тя беше една от отличените в състезанието „ Пловдив - град на положителното “ в категорията „ Добротворчество “.
Анна Стайкова-Петерманн е пенсионирана здравна сестра, която продължава да оказва поддръжка по всички вероятни способи на най-нуждаещите се. Днес това прави като доброволец в БЧК. Казва, че усеща правенето на положително като свое предопределение, и с откровена тъга споделя, че от време на време и 10 деца не могат да се погрижат за една майка, която пък самичка е съумяла да отгледа всички тях. Затова задачата й е простичка - да даде най-малко топлинка на самотните в недружелюбност, без да търси компенсация.
Според нея грижата и лечението в медицината вървят ръка за ръка и имат идентичен принос за това човек да се почувства по-добре. Затова споделя, че си е избрала специалността със сърцето, защото има вяра, че хората имат потребност освен от медикаменти, само че и от топла дума и усмивка.
За страдание, открива редица пороци в здравната ни система, които не разрешават болните да получат човешкото внимание, което зарежда с по този начин нужната за възобновяване позитивна сила. Това, съгласно нея, се случва заради неприятната система, дефицита на личен състав, ниските заплати и съвсем изчезналата мотивация на лекарите.
Сама се пробва да компенсира пропуските в опазването на здравето, като запълва, доколкото е допустимо, зейналите бездни с… човечност. По време на огромното затваряне поради ковидвируса Анна с подготвеност се включва в редиците на доброволците, които откликват на потребностите на възрастните в това тежко време. Прави това макар риска за самата себе си, тъй като не може да остави хората в потребност. За страдание, не съумява да се запази и се разболява тежко от вируса. С излизането си от болничното заведение незабавно се връща в БЧК, с цел да продължи да оказва помощ.
Грижата за другия води пенсионираната здравна сестра като кредо и в по-ранните стадии от житейския й път. Преди да се пенсионира, основава модули за образование по първа долекарска помощ в завода, в който работи, като със „ сандружинниците “ й след образованието съумяват да оказват помощ нееднократно при зародили произшествия на работното място. Още по-рано пък оставя диря като учител по доктрина и процедура на студентки, които се приготвят за медицински сестри.
Споделя усещанията си от работата си в Германия, където упражнява специалността на здравна сестра в интензивния бранш на една от лечебните заведения, както и в дом за възрастни хора по-късно. Казва, че физическите премеждия са идентични за всички остарели хора, само че обществената система у нас прави живота на възрастното население доста тежък.
По мотив на последните събития счита, че пандемията е подействала по доста друг метод на хората. „ Родиха се доста същински хора, както и доста подправени демонстрираха същинските си лица “, изяснява Анна Стайкова-Петерманн.
И прецизира, че положителното се прави безшумно, а другото е спектакъл.
Докторе, благодаря!
Въпреки огромния си принос в най-трудните месеци от пандемията, Анна Петерманн резервира духа си преклонен. Благодари горещо на екипа, който се грижи за нея в коронавирус отделението при МБАЛ " Св. Иван Рилски ", когато е повалена от инфекцията. Тя е извънредно признателна на всички лекари и сестри, които макар тежката конюнктура съумяват да й вдъхнат кураж с топла дума и усмивка. Това отношение връща очакванията й, че България въпреки всичко има бъдеще. Благодари на целия екип и особено на доктор Трендафил Тонков за професионализма, емпатията и всеотдайността, с която работят.
На този декор не е по никакъв начин чудно, че редица състезания признаха добрината у доста представители на лекарското съсловие. Въпреки множеството кавги, свързани с източването на Здравната каса, лекарите ни заредиха с религия, че ще преминем през пандемията с тяхна помощ. Най-хуманната специалност показва на обществото същинското значение на добродетелите. Именно по тази причина медиците са доста повече от просто хора с лекарски дипломи. Те са олицетворение на емпатията. Добрите лекари не са единици, само че не чуваме постоянно за тях, тъй като просто си правят работата, без да търсят известност.
Затова от ‚Марица “ ви срещаме с личностите зад медицинските униформи. Нека почерпим малко от тяхната мъдрост и мотивацията им да лекуват!
Анна Стайкова-Петерманн е различен образец за положителните хора в бели престилки. Миналия месец тя беше една от отличените в състезанието „ Пловдив - град на положителното “ в категорията „ Добротворчество “.
Анна Стайкова-Петерманн е пенсионирана здравна сестра, която продължава да оказва поддръжка по всички вероятни способи на най-нуждаещите се. Днес това прави като доброволец в БЧК. Казва, че усеща правенето на положително като свое предопределение, и с откровена тъга споделя, че от време на време и 10 деца не могат да се погрижат за една майка, която пък самичка е съумяла да отгледа всички тях. Затова задачата й е простичка - да даде най-малко топлинка на самотните в недружелюбност, без да търси компенсация.
Според нея грижата и лечението в медицината вървят ръка за ръка и имат идентичен принос за това човек да се почувства по-добре. Затова споделя, че си е избрала специалността със сърцето, защото има вяра, че хората имат потребност освен от медикаменти, само че и от топла дума и усмивка.
За страдание, открива редица пороци в здравната ни система, които не разрешават болните да получат човешкото внимание, което зарежда с по този начин нужната за възобновяване позитивна сила. Това, съгласно нея, се случва заради неприятната система, дефицита на личен състав, ниските заплати и съвсем изчезналата мотивация на лекарите.
Сама се пробва да компенсира пропуските в опазването на здравето, като запълва, доколкото е допустимо, зейналите бездни с… човечност. По време на огромното затваряне поради ковидвируса Анна с подготвеност се включва в редиците на доброволците, които откликват на потребностите на възрастните в това тежко време. Прави това макар риска за самата себе си, тъй като не може да остави хората в потребност. За страдание, не съумява да се запази и се разболява тежко от вируса. С излизането си от болничното заведение незабавно се връща в БЧК, с цел да продължи да оказва помощ.
Грижата за другия води пенсионираната здравна сестра като кредо и в по-ранните стадии от житейския й път. Преди да се пенсионира, основава модули за образование по първа долекарска помощ в завода, в който работи, като със „ сандружинниците “ й след образованието съумяват да оказват помощ нееднократно при зародили произшествия на работното място. Още по-рано пък оставя диря като учител по доктрина и процедура на студентки, които се приготвят за медицински сестри.
Споделя усещанията си от работата си в Германия, където упражнява специалността на здравна сестра в интензивния бранш на една от лечебните заведения, както и в дом за възрастни хора по-късно. Казва, че физическите премеждия са идентични за всички остарели хора, само че обществената система у нас прави живота на възрастното население доста тежък.
По мотив на последните събития счита, че пандемията е подействала по доста друг метод на хората. „ Родиха се доста същински хора, както и доста подправени демонстрираха същинските си лица “, изяснява Анна Стайкова-Петерманн.
И прецизира, че положителното се прави безшумно, а другото е спектакъл.
Докторе, благодаря!
Въпреки огромния си принос в най-трудните месеци от пандемията, Анна Петерманн резервира духа си преклонен. Благодари горещо на екипа, който се грижи за нея в коронавирус отделението при МБАЛ " Св. Иван Рилски ", когато е повалена от инфекцията. Тя е извънредно признателна на всички лекари и сестри, които макар тежката конюнктура съумяват да й вдъхнат кураж с топла дума и усмивка. Това отношение връща очакванията й, че България въпреки всичко има бъдеще. Благодари на целия екип и особено на доктор Трендафил Тонков за професионализма, емпатията и всеотдайността, с която работят.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ