Истории за 1 ноември: Будни жители на врчанско село си направиха сами библиотека
Покрай Георги Милчев - Годжи, мнозина са чували за Криводол. Обаче за Ослен Криводол даже в Мездра малко на брой знаят. А Ослен Криводол е мездренско село, написа Сега.
В това село, в което непрекъснато живеят тъкмо 93 души, за кмет не се гласоподава, преобладаващо хората са възрастни, през днешния ден се открива... библиотека. 10 000 заглавия. Не че жителите нямат интернет и не четат онлайн, не че без библиотека ще умрат! Но тя е нещо хубаво, положително - хората желаят да им е хубаво.
Хубаво е да имаш и читалище! Да влезеш, пообщуваш, прелистиш... Слушаш, пееш или танцуваш. Затова в Ослен Криводол и читалище са си разкрили - преди 2 години. По незнайни аргументи е било затворено в средата на предишния век. Появява се нужда - ето, има го читалището! Децата в селото са десетина. Вероятно, в годините напред, дай Боже!, ще има още. Всяко едно от тях, по малко, незабелязано, без да осъзнава даже, ще бъде огряно от читалището и библиотеката.
Интересно е, че всичко хората са си създали сами. Община Мездра им е помогнала, само че хрумвания, бягане, " от пусто в празно... " - персонални. " Около 2017 година с мъжа ми се преместихме тук. Моят корен е от Ослен Криводол. Като дребна, на фамилията ни, това ни беше селото. Мъжът ми нямаше общо, само че стана кметски наместник. И почнахме да вършим много неща. Преди това живеехме в София, занимавахме се с бизнес, изтощени бяхме. Първоначално концепцията ни бе само да си оправим къщата. Но последователно почваш да искаш и в близост да е наред, средата. Като се стартира, виждаш по какъв начин на хората им става прелестно, хубаво. Включват се, получава се смисъл ". Думите са на Диана Иванова, ръководител на читалището.
Малко след основаването му община Мездра дава за прилагане остарялото изоставено учебно заведение. Почват поправки, промени, стяга се дворът - с още персонален труд, несъмнено. Помещенията стават приветливи, да поискаш да си там - деца рисуват, създават, творят. Правят се фестивали, бал с маски, прожектира се кино, правят се обществени услуги... Екопътека е открита, откакто светилище почва да интригува всички ония, които желаят да им е хубаво, по-хубаво, млади са още и не ги мързи.
И детска градина се възнамерява по екологичен обичай. Децата са ъгъл? Да, само че нали всичко положително на този свят се прави с вяра - ами ще се връщат млади фамилии, няма по какъв начин, малко по малко са почнали. И свиреща на арфа американка си има даже Ослен Криводол.
Може би наподобява, че читалището получава луди пари по планове? " Само по един до момента ", изяснява Иванова. Имало е и лека финансова инжекция от общината за организирането на " Ослен Фест " (1000 лева - ако някой знае по какъв начин се провежда фестивал с толкоз пари - да го направи). На 90% всичко се дължи на доброволното включване на локални хора, на другари - хем оказват помощ, хем след това вземат участие в събитията. И книгите за библиотеката са събрани от дарения.
Това не е история за някакъв парадайс, за нещо без проблеми, грижи. Тя е за случки, каквито са.
Но в нея има и едно чудо. То е в силата на шишарките. Днес, общоизвестно е, България празнува Ден на будителите. Който желае -и/или Хелуин. И ето по какъв начин е протекла подготовката през вчерашния ден: " Децата от Ослен Криводол бяха нетърпеливи за утрешния празник. Разговаряхме за смисъла и силата на българския Ден на будителите и за смисъла на Хелоуин. Накрая децата изцяло умишлено взеха решение да не честват Хелоуин, а да насочат силата си към утрешния ярък празник. След това благодарение на шишарки, жълъди, цветни есенни листа и сухи клончета сътвориха чудеса: животинки, пиленца, кокошка, пастир, бухалче, венец и какво ли още не! " (съобщение на фейсбук страницата на читалището). Докато тече полемиката, насочва мислите в главичките, в очакване на изработките, шишарките са боцкали нетърпеливите длани.
На 1 ноември, по обясними аргументи, да се дискутира има ли бодрост в най-неизвестното село на света, няма ли, е изцяло ненужно. Най-хубавата смяна продължава.
В това село, в което непрекъснато живеят тъкмо 93 души, за кмет не се гласоподава, преобладаващо хората са възрастни, през днешния ден се открива... библиотека. 10 000 заглавия. Не че жителите нямат интернет и не четат онлайн, не че без библиотека ще умрат! Но тя е нещо хубаво, положително - хората желаят да им е хубаво.
Хубаво е да имаш и читалище! Да влезеш, пообщуваш, прелистиш... Слушаш, пееш или танцуваш. Затова в Ослен Криводол и читалище са си разкрили - преди 2 години. По незнайни аргументи е било затворено в средата на предишния век. Появява се нужда - ето, има го читалището! Децата в селото са десетина. Вероятно, в годините напред, дай Боже!, ще има още. Всяко едно от тях, по малко, незабелязано, без да осъзнава даже, ще бъде огряно от читалището и библиотеката.
Интересно е, че всичко хората са си създали сами. Община Мездра им е помогнала, само че хрумвания, бягане, " от пусто в празно... " - персонални. " Около 2017 година с мъжа ми се преместихме тук. Моят корен е от Ослен Криводол. Като дребна, на фамилията ни, това ни беше селото. Мъжът ми нямаше общо, само че стана кметски наместник. И почнахме да вършим много неща. Преди това живеехме в София, занимавахме се с бизнес, изтощени бяхме. Първоначално концепцията ни бе само да си оправим къщата. Но последователно почваш да искаш и в близост да е наред, средата. Като се стартира, виждаш по какъв начин на хората им става прелестно, хубаво. Включват се, получава се смисъл ". Думите са на Диана Иванова, ръководител на читалището.
Малко след основаването му община Мездра дава за прилагане остарялото изоставено учебно заведение. Почват поправки, промени, стяга се дворът - с още персонален труд, несъмнено. Помещенията стават приветливи, да поискаш да си там - деца рисуват, създават, творят. Правят се фестивали, бал с маски, прожектира се кино, правят се обществени услуги... Екопътека е открита, откакто светилище почва да интригува всички ония, които желаят да им е хубаво, по-хубаво, млади са още и не ги мързи.
И детска градина се възнамерява по екологичен обичай. Децата са ъгъл? Да, само че нали всичко положително на този свят се прави с вяра - ами ще се връщат млади фамилии, няма по какъв начин, малко по малко са почнали. И свиреща на арфа американка си има даже Ослен Криводол.
Може би наподобява, че читалището получава луди пари по планове? " Само по един до момента ", изяснява Иванова. Имало е и лека финансова инжекция от общината за организирането на " Ослен Фест " (1000 лева - ако някой знае по какъв начин се провежда фестивал с толкоз пари - да го направи). На 90% всичко се дължи на доброволното включване на локални хора, на другари - хем оказват помощ, хем след това вземат участие в събитията. И книгите за библиотеката са събрани от дарения.
Това не е история за някакъв парадайс, за нещо без проблеми, грижи. Тя е за случки, каквито са.
Но в нея има и едно чудо. То е в силата на шишарките. Днес, общоизвестно е, България празнува Ден на будителите. Който желае -и/или Хелуин. И ето по какъв начин е протекла подготовката през вчерашния ден: " Децата от Ослен Криводол бяха нетърпеливи за утрешния празник. Разговаряхме за смисъла и силата на българския Ден на будителите и за смисъла на Хелоуин. Накрая децата изцяло умишлено взеха решение да не честват Хелоуин, а да насочат силата си към утрешния ярък празник. След това благодарение на шишарки, жълъди, цветни есенни листа и сухи клончета сътвориха чудеса: животинки, пиленца, кокошка, пастир, бухалче, венец и какво ли още не! " (съобщение на фейсбук страницата на читалището). Докато тече полемиката, насочва мислите в главичките, в очакване на изработките, шишарките са боцкали нетърпеливите длани.
На 1 ноември, по обясними аргументи, да се дискутира има ли бодрост в най-неизвестното село на света, няма ли, е изцяло ненужно. Най-хубавата смяна продължава.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ