Губим милиарди, ако не променим борбата с корупцията – фалшива мантра за овладяване на прокуратурата
Покрай дебатите, свързани с яловите напъни за съставяне на постоянен кабинет и пристрастеностите от завършилото Световно по футбол в Катар, незабелязанo остана отхвърлянето на два законопроекта за промени в Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) от Висшия правосъден съвет - държавното управление на правосъдната власт.
Единият е на Министерски съвет, а другият на „ Демократична България “ – коалиция, известна като пощенска кутия за лобистки законопроекти в интерес на олигарсите. Това е описвано неведнъж от времето, в което имаше напън за закриването на спецправосъдието.
Широката публика евентуално не е обърнала внимание на протичащото се, тъй като неспирните опити за завладяване на правосъдната система към този момент й идват допълнително. А и мнението на Висш съдебен съвет не обвързва с нищо националното посланичество.
Успоредно с това Народното събрание отхвърли на първо четене и предложенията за въвеждане на отбрана на лица, които подават сигнали за корупция – така наречен „ Закон за доносниците “. Проектът планува да се пускат сигнали даже против притежатели на частни компании, т.е. дава се зелена светлина на чиновниците да топят работодателя си. Една група медии обаче писнаха като корабни сирени – „ Олеле, ще загубим 724 милиона от втория транш от Плана за непоклатимост “. Лъжа, само че кой да слуша.
Според адвокати с дългогодишна процедура, а и с политически опит, част от законопроектите на Министерски съвет и Демократична България, свързани с осъществяване на условия по Плана на Брюксел, ще доведат до тежки проблеми. Стигна са до такава степен опитни парламентаристи като някогашния ръководител на Народното събрание Михаил Миков (дългогодишен учител в Юридическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “) да каже: „ Хора! Правите закон за доносниците “.
При това не в държавните институции, а в частния бранш. Иначе се дрънкат клишета от заран до вечер: „ Европа наредила, Венецианската комисия споделила... “ И по този начин да е, а не е, неприемливо е да се слагат ултиматуми на страната какви законови промени да приема или да отхвърля. Истината е, че зад сходни постулати, в действителност се крият лобисти. Истината е, че няма да загубим 724 милиона евро. Какво се желае в действителност? Да разбием частния си бизнес или нашите компании поради непознати.
Преди година обществото беше изкусно излъгано, че в случай че не сложим под надзор основния прокурор - разбирай, в случай че не се дефинира арбитър (задължително протестър и наложително посочен от Съюза на съдиите в България), който да проверява обвинител №1 по оскърбителен изказвания на Гошо от „ БОЕЦ “, то ще загубим идващия транш от Европа. Това е подправена вест. И освен. От съвещанието на Висш съдебен съвет се разбра, че срещу законотворчеството на Крум Зарков и Христо Иванов, към този момент са даже съдиите от Върховния касационен съд, които считат част от предложенията за противоконституционни.
Дори България да не сложи под (полу)репресивен надзор обвинител №1, то няма да бъдат изгубени милиони нито от втория, нито от третия транш по Плана за възобновяване. В най-лошия случай просто прокуратурата няма да успее да осъществя план, по който да се закупи компютърна техника и програмен продукт.
Разбира се, в случай че не мине „ Законът за доносниците “, пробутван ни от Зарков и служебния вицепремиер Атанас Пеканов, ще продължим да слушаме, че сме щели да загубим 724 млн. Или пък - по какъв начин страната ще пропадне, в случай че няма смяна в Наказателно-процесуален кодекс и Закон за съдебната власт, тъй че политически деен арбитър от ССБ наложително да проверява основния прокурор по доноси от „ БОЕЦ “, спуснати им от подмолни спонсори.
Ясно е, че след ликвидирането на спецправосъдието, в този момент се вършат опити за пробутване на изключително законодателство, с което да се лимитират пълномощията на прокуратурата, а това най-лесно би станало, в случай че се сложи под надзор нейния началник. Авторите на унищожаването на спецсъда и спецпрокуратурата, са същите, които в този момент ни стартират мантрите за незабавната потребност от приемането на закони от Народното събрание без ясно изразено политическо болшинство. И всичко това се прави без никакви задръжки.
Добре помним по какъв начин единствено допреди две години политици като Христо Иванов и Крум Зарков гневно подлагаха на критика тогавашните ръководещи от ГЕРБ, че постоянно ремонтират основни текстове в разнообразни закони през преходните и заключителни разпореждания на законопроекти, които нямат проблем с минаването в пленарна зала.
Ситуацията през днешния ден е идентична. С промени в Наказателно-процесуален кодекс се отваря Закона за правосъдната власт, с ясната цел да бъде изменен съставът на бъдещия Висш правосъден съвет, а оттова да се овладеят върховете на правосъдната власт и най-много позициите на „ тримата огромни “ в Темида – основният прокурор и ръководителите на Върховен административен съд и Върховен касационен съд. Точно това е и крайната цел на следващата препоръчана смяна в механизма на действие на Висш съдебен съвет – от непрекъснато настоящ да стане кадрови орган, който да заседава от време на време, като кадровиците не се отделят от магистратската си работа или от тази на настоящи юристи, да вземем за пример.
Това безспорно ще докара до напълно нови процедури по желание на кадровици от професионалните среди. Вече над половин година върхушката на ССБ не е на себе си и страда, че няма нито един техен представител в състава на бъдещата Съдийска гилдия, просто тъй като съдиите от цялата страна не избраха нито един от препоръчаните им претенденти от политизираната организация. Затова в този момент концепцията е да се работи съществено, да се направи нова процедура като просто се промени механизма на действие на съвета.
Така че Зарков най-добре да не пита кой желае да овладее правосъдната система, тъй като той самият знае доста добре. Тези, които написаха законите по Плана за възобновяване и дърпат конците на Христо Иванов и Надежда Йорданова. Зарков знае кои са и тъй като му е сложено изискване да остави целия екип на провалилата се правосъдна министърка от „ Да, България “, в това число политизирания арбитър от ССБ Емил Дечев, който като заместник-министър на правораздаването извършва поставената му задача – да нападна непрекъснато основния прокурор, било директно или скрито – през законопроекти, сезиране на Конституционен съд и прочие.
Заради това е добре да се знае, че България няма да загуби милиони от Плана за възобновяване по виновност на прокуратурата или съда. Ако това се случи, то ще е поради провалени политически упоритости или поради подмолните им схеми, с които се пробват да си обезпечат недостижимост – за тях и за кръговете, които ги управляват.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Единият е на Министерски съвет, а другият на „ Демократична България “ – коалиция, известна като пощенска кутия за лобистки законопроекти в интерес на олигарсите. Това е описвано неведнъж от времето, в което имаше напън за закриването на спецправосъдието.
Широката публика евентуално не е обърнала внимание на протичащото се, тъй като неспирните опити за завладяване на правосъдната система към този момент й идват допълнително. А и мнението на Висш съдебен съвет не обвързва с нищо националното посланичество.
Успоредно с това Народното събрание отхвърли на първо четене и предложенията за въвеждане на отбрана на лица, които подават сигнали за корупция – така наречен „ Закон за доносниците “. Проектът планува да се пускат сигнали даже против притежатели на частни компании, т.е. дава се зелена светлина на чиновниците да топят работодателя си. Една група медии обаче писнаха като корабни сирени – „ Олеле, ще загубим 724 милиона от втория транш от Плана за непоклатимост “. Лъжа, само че кой да слуша.
Според адвокати с дългогодишна процедура, а и с политически опит, част от законопроектите на Министерски съвет и Демократична България, свързани с осъществяване на условия по Плана на Брюксел, ще доведат до тежки проблеми. Стигна са до такава степен опитни парламентаристи като някогашния ръководител на Народното събрание Михаил Миков (дългогодишен учител в Юридическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “) да каже: „ Хора! Правите закон за доносниците “.
При това не в държавните институции, а в частния бранш. Иначе се дрънкат клишета от заран до вечер: „ Европа наредила, Венецианската комисия споделила... “ И по този начин да е, а не е, неприемливо е да се слагат ултиматуми на страната какви законови промени да приема или да отхвърля. Истината е, че зад сходни постулати, в действителност се крият лобисти. Истината е, че няма да загубим 724 милиона евро. Какво се желае в действителност? Да разбием частния си бизнес или нашите компании поради непознати.
Преди година обществото беше изкусно излъгано, че в случай че не сложим под надзор основния прокурор - разбирай, в случай че не се дефинира арбитър (задължително протестър и наложително посочен от Съюза на съдиите в България), който да проверява обвинител №1 по оскърбителен изказвания на Гошо от „ БОЕЦ “, то ще загубим идващия транш от Европа. Това е подправена вест. И освен. От съвещанието на Висш съдебен съвет се разбра, че срещу законотворчеството на Крум Зарков и Христо Иванов, към този момент са даже съдиите от Върховния касационен съд, които считат част от предложенията за противоконституционни.
Дори България да не сложи под (полу)репресивен надзор обвинител №1, то няма да бъдат изгубени милиони нито от втория, нито от третия транш по Плана за възобновяване. В най-лошия случай просто прокуратурата няма да успее да осъществя план, по който да се закупи компютърна техника и програмен продукт.
Разбира се, в случай че не мине „ Законът за доносниците “, пробутван ни от Зарков и служебния вицепремиер Атанас Пеканов, ще продължим да слушаме, че сме щели да загубим 724 млн. Или пък - по какъв начин страната ще пропадне, в случай че няма смяна в Наказателно-процесуален кодекс и Закон за съдебната власт, тъй че политически деен арбитър от ССБ наложително да проверява основния прокурор по доноси от „ БОЕЦ “, спуснати им от подмолни спонсори.
Ясно е, че след ликвидирането на спецправосъдието, в този момент се вършат опити за пробутване на изключително законодателство, с което да се лимитират пълномощията на прокуратурата, а това най-лесно би станало, в случай че се сложи под надзор нейния началник. Авторите на унищожаването на спецсъда и спецпрокуратурата, са същите, които в този момент ни стартират мантрите за незабавната потребност от приемането на закони от Народното събрание без ясно изразено политическо болшинство. И всичко това се прави без никакви задръжки.
Добре помним по какъв начин единствено допреди две години политици като Христо Иванов и Крум Зарков гневно подлагаха на критика тогавашните ръководещи от ГЕРБ, че постоянно ремонтират основни текстове в разнообразни закони през преходните и заключителни разпореждания на законопроекти, които нямат проблем с минаването в пленарна зала.
Ситуацията през днешния ден е идентична. С промени в Наказателно-процесуален кодекс се отваря Закона за правосъдната власт, с ясната цел да бъде изменен съставът на бъдещия Висш правосъден съвет, а оттова да се овладеят върховете на правосъдната власт и най-много позициите на „ тримата огромни “ в Темида – основният прокурор и ръководителите на Върховен административен съд и Върховен касационен съд. Точно това е и крайната цел на следващата препоръчана смяна в механизма на действие на Висш съдебен съвет – от непрекъснато настоящ да стане кадрови орган, който да заседава от време на време, като кадровиците не се отделят от магистратската си работа или от тази на настоящи юристи, да вземем за пример.
Това безспорно ще докара до напълно нови процедури по желание на кадровици от професионалните среди. Вече над половин година върхушката на ССБ не е на себе си и страда, че няма нито един техен представител в състава на бъдещата Съдийска гилдия, просто тъй като съдиите от цялата страна не избраха нито един от препоръчаните им претенденти от политизираната организация. Затова в този момент концепцията е да се работи съществено, да се направи нова процедура като просто се промени механизма на действие на съвета.
Така че Зарков най-добре да не пита кой желае да овладее правосъдната система, тъй като той самият знае доста добре. Тези, които написаха законите по Плана за възобновяване и дърпат конците на Христо Иванов и Надежда Йорданова. Зарков знае кои са и тъй като му е сложено изискване да остави целия екип на провалилата се правосъдна министърка от „ Да, България “, в това число политизирания арбитър от ССБ Емил Дечев, който като заместник-министър на правораздаването извършва поставената му задача – да нападна непрекъснато основния прокурор, било директно или скрито – през законопроекти, сезиране на Конституционен съд и прочие.
Заради това е добре да се знае, че България няма да загуби милиони от Плана за възобновяване по виновност на прокуратурата или съда. Ако това се случи, то ще е поради провалени политически упоритости или поради подмолните им схеми, с които се пробват да си обезпечат недостижимост – за тях и за кръговете, които ги управляват.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ