Поколението Y - така социолозите наричат родените през 80-те години.

Поколението Y - по този начин социолозите назовават родените през 80-те години. Те са самостоятелни, с подчертана характерност и ревностно защитавана независимост. Израсли са в мрежата и живеят в свят без граници. Българите от авангарда на това потомство наподобяват, като че ли рецесията е предходна край тях, без да я виждат. Докато родителите им приказват за безработица и безпаричие, те разискват нови планове. Харесват ли ни или не, те са бъдещето и вместо да им постановяваме остарели стандарти на работа и живот, по-добре да се опитаме да ги разберем.,пише bg voice.bg

„ Да, допустимо е музиката да подтикне аутист да приказва! “ - вълнува се Гери. - Случвало се е деца с такива проблеми, като пропеят, за първи път да чуят гласа си. Изненадани са, несъмнено. Но най-важното е, че тези първи вокални опити ги подтикват и да стартират да приказват... “ Вълшебно е нейното пиано... С него тя от 10 години прави чудеса. „ Идеята в моята школа е не просто да занимаваме с музика деца аутисти и всички от „ спектъра “, само че и да помогнем в развиването им “, споделя Гери.

А всичко стартира от един имейл от майка на дете аутист. „ Представяш ли си, идва тя при мен объркана, смутена, тъй като никой не желае да работи с детето ѝ, никой не желае да играе с него, тъй като е аутист, тъй като е друго... Как ще се почувстваш?... “ - гласът на Гери трепери от неспокойствие.

Гергана Аргирова от дълго време е осъзнала, че цялото ѝ влиятелно обучение в Щатите е имало смисъл в мига, в който се оказва, че може да помогне на това дете новобранец и на доста като него. И то не къде да е, а в Лондон. Там дръзката българка основава първата музикална школа за работа с деца аутисти, тъй като желае „ да направи нещо, в което да остави сърцето си “.

Родена е в Пловдив, само че детството ѝ минава в Катуница - селото, добило печална популярност с алкохола менте и палатите на Цар Киро. Майка ѝ е начална учителка, а татко ѝ - автомонтьор. От дребна мечтае да свири на пиано и даже рисува на масата клавиши, на които „ свири “. Какво ти същинско пиано на село...

Когато е на 5 години обаче в действителност ѝ купуват хубаво немско пиано и я записват на уроци. Талантливото дете след IV клас постъпва в пловдивското музикално учебно заведение. После

печели цялостна стипендия в един от най-престижните университети,
част от елитната „ Бръшлянова лига “, в Денвър, Колорадо. На 18 години, с „ никакъв “ британски попада в Щатите. Още първия ден има есе за домашно. Пише в стрес цяла нощ, доста плаче, а на сутринта се обажда на майка си, че желае да се прибере у дома.

В Денвър скромното надарено момиче от Катуница попада в блестящ свят, който е виждало единствено по филмите. В елитния частен университет учат деца на звезди. Таксата е галактическа - половин милион $ за образованието за бакалавърска и още толкоз за магистърска степен. Състудентите ѝ паркират по 2-3 поршета пред университета, а родителите им финансират и следването на небогати надарени студенти като нея, като основават просветителни фондове.

Университетът поема таксата ѝ и наема за жилище, а Гери някак се оправя с финансите, като сервира на празненства във компании за кетъринг. Бляскавото обграждане от деца на богати родители обаче не я потиска и комплексира. „ Просто се стремях да съм съвършената студентка “, споделя тя.

Включена е в стратегия за доста надарени студенти,
с преподаване на доста по-високо равнище. Единиците избраници деканът кани на специфични вечери и са със специфичен статут. Но в случай че не поддържаш триумф 5, 75 (по българските стандарти), отпадаш. Упоритата Гери обаче остава 4 години в програмата. Завършва магистратура по пиано и музикално обучение.

В университета в Денвър има доста фондове, финансиращи пилотни планове на студенти. Богатите младежи, чиито родители зареждат тези фондове, не си дават доста напън. Гери обаче създава собствен план за различно музикално обучение - The Little Pioneer, на който студенти дават безвъзмездни уроци по музика на небогати надарени деца.

След магистратурата е призната за докторант в „ Кеймбридж “ във Англия и в Института по образованието в Лондон. И на двете места обаче таксуват европейката като американка, с непостижима за нея, тройно по-висока такса, тъй като идва от влиятелния Денвърски университет.

През 2012 година тя идва в Лондон и живее с един паунд дневно. „ Толкова сълзи са изплакани! “, споделя Гери. Търси всякаква работа, в това число и като учител по пиано. Отказват ѝ на всички места. Тогава взема решение, че сама ще си сътвори работа.

Дава уроци по пиано, до момента в който един ден не получава имейла от обезверената майка на дете с аутизъм. Оказва се, че в цялостен Лондон няма нито една профилирана школа за такива деца. Решава, че тя, българката,

ще сътвори първото такова вълшебно място за деца новобранци.
Спомня си, че когато кандидатства за докторска дисертация в „ Кеймбридж “, е чела доста за това, по какъв начин музиката въздейства на деца с аутизъм. За тази тематика я предизвика случай от ранното ѝ детство в Катуница - необичайно момче, което с никого не приказва и всички се опасяват от него.

През 2013 година тя записва лична компания. Избира име на школата си „ London Music Box “ - асоциация с джубокс. Подобно на него Гергана желае да сътвори музикален бизнес, който да сплотява разнообразни жанрове и хора. Иска да работят със здрави деца и с всички от по този начин наречения набор - с аутизъм, дислексия, със Синдром на недостиг на вниманието и хиперактивност. Много възрастни с сходни проблеми също желаят да се занимават с музика. Днес в школата ѝ работят 12 преподавателя на пиано, китара, цигулка, виола, ударни принадлежности, пеене, а самата тя е приключила специфични курсове за работа с аутисти.