Поклонението пред тленните останки на проф. Ивайло Знеполски е днес,

Поклонението пред тленните остатъци на проф. Ивайло Знеполски е през днешния ден, неделя. Опелото ще се състои от 12:30 ч. в столичния храм „ Св. Седмочисленици ", оповестиха от фамилията му.
Прочетете още
„ Проф. Знеполски беше интелектуалец с европейско значение. Той беше една жива връзка сред България и най-видните европейски интелектуалци, с които той общуваше непрекъснато. Това е негова неоценима заслуга ", сподели дипломатът Стефан Тафров. Той уточни контактите на проф. Знеполски с Умберто Еко, за който освен е писал, само че го е познавал персонално. „ Това е нещо, което би трябвало да имаме поради, когато си спомняме за него ", добави Тафров.

Дипломатът означи, че макар блестящия си разум, проф. Знеполски бил доста сърдечен, топъл човек с възприятие за комизъм, обичан от всички. „ И бих изтъкнал едно негово дело, което той през последните години извърши - основаването на Институт за проучване на близкото минало, което извърши и прави прелестна работа за осмисляне на комунистическото минало. Това е негова голяма заслуга към българското общество и към паметта на нацията ", сподели още Тафров. „ Забележителен човек беше и доста ще ми липсва ", сподели той.

„ Много хора споделиха тъгата си, че ни напусна същински интелектуалец и тънък човек. Важно е да помним обаче, че Ивайло Знеполски освен изследваше, пишеше и преподаваше " сподели Райна Гаврилова - историк и антрополог. Тя означи, че проф. Знеполски има доста приноси - „ от първите обилни промени в региона на културата (като министър на културата) до превръщането на убогите пространства на някогашните общежития на 4-ти километър в привлекателен пъстър дом на компетентност „ Културология " с най-прекрасната културологична библиотека и картини на Греди Асса ".

Тя напомни основаването на Дом на науките за индивида и обществото от проф. Знеполски и това, че персонално докара в България Умберто Еко, Юрген Хабермас, Пол Рикьор, Жак Рьовел, Джовани Леви - „ описът е доста дълъг. Грамадна крачка за извеждане на българската просвета от провинциализма ", споделя Гаврилова.

„ Създаде българския Институт за проучване на близкото минало и събра към него хора, които написаха и не престават да пишат същинската история на социализма: аргументирано, почтено и по тази причина – безмилостно. Мислещите са доста, правещите – уви, малко. Скръб е слаба дума да съобщи възприятието на загуба ", споделя още тя.