Последно сбогом с Енчо Пиронков
Поклонението пред тленните остатъци на художника Енчо Пиронков е през днешния ден, 30 юни, от 11 часа, в столичния храм " Св. Георги Победоносец ", оповестиха от неговото семейство.
Той умря на 26 юни на 92-годишна възраст.
Енчо Пиронкове роден на 9 ноември 1932 година в с. Розовец, Пловдивски окръг. През 1952 година приключва гимназия в Пловдив. Занимава се с живопис и монументална живопис. Той е един от художниците от по този начин наречената „ Пловдивска школа “ от 60-те години на 20-и век, наред с Георги Божилов, Димитър Киров, Йоан Левиев, Колю Витковски и Христо Стефанов. Става прочут през 1961 година, когато негови картини са показани на Първата национална младежка галерия в София. Първата му независима галерия е през 1965 година в Националната художествена изложба в София. Реализирал е над 30 независими изложения в страната и в чужбина. Автор е на декоративно пано във фоайето на Централния куклен спектакъл в София (1971), както и на декорите към кино лентата „ Сватбите на цар Иван Асен “ (1975).
Творчеството на Енчо Пиронков стартира с композиции на служащи в полето, забавление и отмора, както и с обичайните тематики на карнавала, цирка, т.е. зрелището, което събира и сплотява тълпата в общи страсти. Той съвсем не рисува портрети, не се интересува от точната рисунка и индивидуализация на облиците. Хората са му нужни като темп, а не като натура, по тази причина обхванатите от едно деяние или неспокойствие групи от хора са обект на неговото внимание.
Картините на Енчо Пиронков вземат участие в биеналета, триеналета и други представителни изложения на българското изкуство в Париж, Щчечин, Хамбург, Франкфурт, Базел, Мадрид, Кишинев, Букурещ, Варшава, Братислава, Краков, Кошице, Москва и други
Негови произведения се намират в Националната художествена изложба – София, Софийска градска художествена изложба, в художествените галерии в Пловдив, Русе, Варна, Сливен, Шумен, Търговище, Ямбол, Beлико Търново, Бургас, Созопол, Карлово, Плевен, Хасково, Димитровград и други, в художествената изложба на фондация „ Маг “ в Ница, в непрекъснатата експозиция на фонда „ 1300 години България “ в Пловдив, в частни сбирки в страната и в чужбина.
Енчо Пиронков е създател на картините „ Пролет “, „ Хоро “, „ Розоберачки “, „ Лято “, „ Женско хоро “, „ Сватба “, „ Беритба “, „ Веселие “, „ Жена с цел “, „ Утро “, „ Аквариум “ и други
Обича чистите и ярките цветове на рубина, сапфира, изумруда. Особено е отношението му към белия цвят. Бялото участва съвсем във всичките му творби. В по-голямата част от тях то е като малко дискретно леке, контрастиращо с наситения нюанс. Особено мощно е въздействието на белия цвят в платна като „ Извисяване “, „ Разпятие “, „ Червената лодка “, „ Синята лодка “, „ Голямата риба “, „ Белият кон “.
През 1997 година осемметровото платно, озаглавено „ Извисяване “, на художника Енчо Пиронков е сложено в постройката Националния замък на културата.
Енчо Пиронков е почетен със званието „ Заслужил художник “ (1985). Носител е на премията на Съюза на българските художници (1964), на медал „ Кирил и Методий “ (1979), на медал „ Стара планина “ първа степен за извънредно огромните му заслуги в региона на културата и изкуството (23 май 2013).
Той умря на 26 юни на 92-годишна възраст.
Енчо Пиронкове роден на 9 ноември 1932 година в с. Розовец, Пловдивски окръг. През 1952 година приключва гимназия в Пловдив. Занимава се с живопис и монументална живопис. Той е един от художниците от по този начин наречената „ Пловдивска школа “ от 60-те години на 20-и век, наред с Георги Божилов, Димитър Киров, Йоан Левиев, Колю Витковски и Христо Стефанов. Става прочут през 1961 година, когато негови картини са показани на Първата национална младежка галерия в София. Първата му независима галерия е през 1965 година в Националната художествена изложба в София. Реализирал е над 30 независими изложения в страната и в чужбина. Автор е на декоративно пано във фоайето на Централния куклен спектакъл в София (1971), както и на декорите към кино лентата „ Сватбите на цар Иван Асен “ (1975).
Творчеството на Енчо Пиронков стартира с композиции на служащи в полето, забавление и отмора, както и с обичайните тематики на карнавала, цирка, т.е. зрелището, което събира и сплотява тълпата в общи страсти. Той съвсем не рисува портрети, не се интересува от точната рисунка и индивидуализация на облиците. Хората са му нужни като темп, а не като натура, по тази причина обхванатите от едно деяние или неспокойствие групи от хора са обект на неговото внимание.
Картините на Енчо Пиронков вземат участие в биеналета, триеналета и други представителни изложения на българското изкуство в Париж, Щчечин, Хамбург, Франкфурт, Базел, Мадрид, Кишинев, Букурещ, Варшава, Братислава, Краков, Кошице, Москва и други
Негови произведения се намират в Националната художествена изложба – София, Софийска градска художествена изложба, в художествените галерии в Пловдив, Русе, Варна, Сливен, Шумен, Търговище, Ямбол, Beлико Търново, Бургас, Созопол, Карлово, Плевен, Хасково, Димитровград и други, в художествената изложба на фондация „ Маг “ в Ница, в непрекъснатата експозиция на фонда „ 1300 години България “ в Пловдив, в частни сбирки в страната и в чужбина.
Енчо Пиронков е създател на картините „ Пролет “, „ Хоро “, „ Розоберачки “, „ Лято “, „ Женско хоро “, „ Сватба “, „ Беритба “, „ Веселие “, „ Жена с цел “, „ Утро “, „ Аквариум “ и други
Обича чистите и ярките цветове на рубина, сапфира, изумруда. Особено е отношението му към белия цвят. Бялото участва съвсем във всичките му творби. В по-голямата част от тях то е като малко дискретно леке, контрастиращо с наситения нюанс. Особено мощно е въздействието на белия цвят в платна като „ Извисяване “, „ Разпятие “, „ Червената лодка “, „ Синята лодка “, „ Голямата риба “, „ Белият кон “.
През 1997 година осемметровото платно, озаглавено „ Извисяване “, на художника Енчо Пиронков е сложено в постройката Националния замък на културата.
Енчо Пиронков е почетен със званието „ Заслужил художник “ (1985). Носител е на премията на Съюза на българските художници (1964), на медал „ Кирил и Методий “ (1979), на медал „ Стара планина “ първа степен за извънредно огромните му заслуги в региона на културата и изкуството (23 май 2013).
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ




