Сбогуваме се с проф. Божидар Димитров
Поклонението пред проф. Божидар Димитров /1945-2018/ е през днешния ден от 10.00 до 16.00 ч. в Националния исторически музей /НИМ/. Това оповестиха от културната институция.
От този свят ненадейно си отиде извънреден академик, историк, учител, началник, журналист, който вечно ще остане в научната и в културната памет на България. Ние, неговите сътрудници от НИМ, имахме изключителния късмет и привилегията да работим години наред под управлението на този почитан, утвърден и доста работлив академик, който бе предан всецяло на обичаната си история и на - без пресилване - на своя музей, съобрщиха от екипа на НИМ в скръбната новина.
С изумителната си продуктивност, с професионалната си непримиримост и съобразителност той взе участие интензивно в основаването, укрепването и одобряването на НИМ като най-представителната и най-авторитетната музейна институция в България, с влиятелно име у нас и в чужбина, не престават сътрудниците на проф. Димитров.
Той живя някак забързано, пламенно, непринудено, само че и целеустремено, като внесе в културната съкровищница на България десетки забележителни научни и научно-популярни книги и сборници, стотици студии, монографии, публикации. Всичко, излязло отдолу под надареното му перо, бе задълбочено и съществено и в това време - увлекателно, и имаше чудното свойство бързо да се изчерпва от рафтовете на книжарниците и библиотеките.
Поради една напълно елементарна причина - постоянно е забавно и вълнуващо. Той бе обичан създател, ефирен водещ и прям събеседник на дребни и огромни, на селяни и жители, на хора от всички обществени пластове и с разнообразни специалности. Една от най-отчетливите аргументи за това бе неговото безгранично, съвсем неистово родолюбие, неговият животворен и утвърждаващ шовинизъм, неговата мощна и изстрадана обич към българите - в и отвън рамките на страната ни.
Като началник проф. Димитров бе респектиращ и обективен, като сътрудник - търпелив и свестен, като другар - правилен и великодушен. А във всички тези "длъжности " - непроменяемо /само/ироничен, с неповторимото си възприятие за комизъм.
Ето какъв човек загубихме без време. Загубата ни е огромна. Скърбим за проф. Божидар Димитров. Прекланяме се пред светлата му памет!
От този свят ненадейно си отиде извънреден академик, историк, учител, началник, журналист, който вечно ще остане в научната и в културната памет на България. Ние, неговите сътрудници от НИМ, имахме изключителния късмет и привилегията да работим години наред под управлението на този почитан, утвърден и доста работлив академик, който бе предан всецяло на обичаната си история и на - без пресилване - на своя музей, съобрщиха от екипа на НИМ в скръбната новина.
С изумителната си продуктивност, с професионалната си непримиримост и съобразителност той взе участие интензивно в основаването, укрепването и одобряването на НИМ като най-представителната и най-авторитетната музейна институция в България, с влиятелно име у нас и в чужбина, не престават сътрудниците на проф. Димитров.
Той живя някак забързано, пламенно, непринудено, само че и целеустремено, като внесе в културната съкровищница на България десетки забележителни научни и научно-популярни книги и сборници, стотици студии, монографии, публикации. Всичко, излязло отдолу под надареното му перо, бе задълбочено и съществено и в това време - увлекателно, и имаше чудното свойство бързо да се изчерпва от рафтовете на книжарниците и библиотеките.
Поради една напълно елементарна причина - постоянно е забавно и вълнуващо. Той бе обичан създател, ефирен водещ и прям събеседник на дребни и огромни, на селяни и жители, на хора от всички обществени пластове и с разнообразни специалности. Една от най-отчетливите аргументи за това бе неговото безгранично, съвсем неистово родолюбие, неговият животворен и утвърждаващ шовинизъм, неговата мощна и изстрадана обич към българите - в и отвън рамките на страната ни.
Като началник проф. Димитров бе респектиращ и обективен, като сътрудник - търпелив и свестен, като другар - правилен и великодушен. А във всички тези "длъжности " - непроменяемо /само/ироничен, с неповторимото си възприятие за комизъм.
Ето какъв човек загубихме без време. Загубата ни е огромна. Скърбим за проф. Божидар Димитров. Прекланяме се пред светлата му памет!
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ




