Стана ясно кога се прощаваме се с ген. Любен Гоцев
Поклонението пред ген. Любен Гоцев ще бъде в понеделник от 11 ч. на Централни софийски гробища, оповестиха от фамилията му.
Той умря на 90-годишна възраст в дома си в София преди ден.
Ген. Любен Гоцев, една от най-спорните персони на Прехода, умря през нощта против в четвъртък в дома си на 90-годишна възраст. В последно време той бил с влошено здраве.
Любен Гоцев неведнъж беше апетитен за един от кукловодите на прехода, „ сивия кардинал “ и основател на силовите групировки. Твърдения, които той отхвърляше до гибелта си
Любен Гоцев беше военачалник от специфичните служби, дълготраен чиновник и началник на външното разузнаване при комунистическия режим. В последните години името му се загатваше най-често със сбирките на така наречен „ другарски кръг “ в митичния ресторант „ Монтерей “.
За сбирките легендите разказваха, че участниците кадруват политически, дефинират икономическата политика, смъкват и качват политици от власт. Все неща, които Любен Гоцев отново настойчиво отхвърляше. Факт е, че той взе участие в организацията на единственото скрито посещаване на някогашен американски президент у нас по времето на комунистическия режим - Ричард Никсън.
Той идва като частно лице тайно в България в първите дни на юли 1982 година, намира се с Тодор Живков и прекарва няколко дни в резиденция Евксиноград. През цялото време у нас той е съпровождан от Любен Гоцев, тогава заместник-министър на външните работи.
Гоцев даже го разхожда по основната улица на Варна пред втрещените минувачи. Под деликатното управление на Любен Гоцев Никсън преглежда и София.
Както при всяка социалистическа номенклатура в областта на шпионажа и дипломацията, кариерата на Любен Гоцев стартира от Института по интернационалните връзки в Москва.
Любен Гоцев е роден на 3 март 1930 година в София в семейство на сарач. Баща му става член на Българска комунистическа партия след Деветосептемврийския прелом, а майка му е безпартийна. Става член на Работническия юношески съюз директно след 9 септември 1944 година като възпитаник в 7-а мъжка гимназия в София.
През 1946 година се трансферира в Строителния колеж „ Христо Ботев “, където приключва през 1948 година След края на междинното си обучение постъпва на работа в „ Дирекция на трамваите и осветлението “ като чертожник доникъде на 1949 година По това време е ръководител на ДСНМ в квартал „ Модерно предградие “. През юли 1949 година е изтеглен на работа в Районния комитет на комсомола - Димитровски регион в София.
След това отива боец в Школата за запасни офицери. През 1952 година е признат за член на Българска комунистическа партия. През декември 1953 постъпва на работа в Димитровски областен комитет на Българска комунистическа партия в София.
През 1955 година по предложение на Димитровския комитет на Българска комунистическа партия е изпратен да следва в Съюз на съветските социалистически републики, в Московския държавен институт за интернационалните връзки. През 1959 година е на процедура в българското посолство в Лондон. След института, през 1961 година, подава молба да бъде назначен на работа в Министерство на вътрешните работи и постъпва в разузнаването.
През ноември 1961 година е изпратен на едногодишна разследваща школа на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Съюз на съветските социалистически републики, която приключва с отличие.
След завръщането си от школата в Съветския съюз работи като действен служащ в Първо ръководство на Държавна сигурност, отдел 03 „ Западни страни “. Ресор са му интернационалните организации, Западна Европа, Съединени американски щати и Канада, посланик е в Постоянното посланичество в Организация на обединените нации в Ню Йорк (1963 - 1968, 1971 - 1974).
В интервала 1974 - 1982 е заместник-началник на Първо основно ръководство (външното разузнаване) на Държавна сигурност. Заема постовете заместник-министър на външните работи (1982 - 1989) и първи заместник-министър на вътрешните работи (1989 - 1990).
След измененията през 1989 година Гоцев управлява предизборния щаб на Българска социалистическа партия от март до юни 1990 година, когато е определен за народен представител в 7-о велико национално заседание и за ръководител на парламентарната комисия по националната сигурност. През есента на 1990 година за малко е министър на външните работи във второто държавно управление на Андрей Луканов.
От февруари до декември 1991 година е дипломат в Нидерландия. През 1992 година Любен Гоцев се отдръпва от политическия живот, занимава се към 6 година с частен бизнес.
Според убития публицист Георги Стоев ген. Любен Гоцев е същинският кръстник на така наречен българска мафия. През 2005 година на братята Красимир и Николай Маргини беше повдигнато обвиняване, че готвели убийството му. Те обаче бяха оправдани от съда.
Любен Гоцев има 2 дъщери, 2 внучки и 2 внуци.
Той умря на 90-годишна възраст в дома си в София преди ден.
Ген. Любен Гоцев, една от най-спорните персони на Прехода, умря през нощта против в четвъртък в дома си на 90-годишна възраст. В последно време той бил с влошено здраве.
Любен Гоцев неведнъж беше апетитен за един от кукловодите на прехода, „ сивия кардинал “ и основател на силовите групировки. Твърдения, които той отхвърляше до гибелта си
Любен Гоцев беше военачалник от специфичните служби, дълготраен чиновник и началник на външното разузнаване при комунистическия режим. В последните години името му се загатваше най-често със сбирките на така наречен „ другарски кръг “ в митичния ресторант „ Монтерей “.
За сбирките легендите разказваха, че участниците кадруват политически, дефинират икономическата политика, смъкват и качват политици от власт. Все неща, които Любен Гоцев отново настойчиво отхвърляше. Факт е, че той взе участие в организацията на единственото скрито посещаване на някогашен американски президент у нас по времето на комунистическия режим - Ричард Никсън.
Той идва като частно лице тайно в България в първите дни на юли 1982 година, намира се с Тодор Живков и прекарва няколко дни в резиденция Евксиноград. През цялото време у нас той е съпровождан от Любен Гоцев, тогава заместник-министър на външните работи.
Гоцев даже го разхожда по основната улица на Варна пред втрещените минувачи. Под деликатното управление на Любен Гоцев Никсън преглежда и София.
Както при всяка социалистическа номенклатура в областта на шпионажа и дипломацията, кариерата на Любен Гоцев стартира от Института по интернационалните връзки в Москва.
Любен Гоцев е роден на 3 март 1930 година в София в семейство на сарач. Баща му става член на Българска комунистическа партия след Деветосептемврийския прелом, а майка му е безпартийна. Става член на Работническия юношески съюз директно след 9 септември 1944 година като възпитаник в 7-а мъжка гимназия в София.
През 1946 година се трансферира в Строителния колеж „ Христо Ботев “, където приключва през 1948 година След края на междинното си обучение постъпва на работа в „ Дирекция на трамваите и осветлението “ като чертожник доникъде на 1949 година По това време е ръководител на ДСНМ в квартал „ Модерно предградие “. През юли 1949 година е изтеглен на работа в Районния комитет на комсомола - Димитровски регион в София.
След това отива боец в Школата за запасни офицери. През 1952 година е признат за член на Българска комунистическа партия. През декември 1953 постъпва на работа в Димитровски областен комитет на Българска комунистическа партия в София.
През 1955 година по предложение на Димитровския комитет на Българска комунистическа партия е изпратен да следва в Съюз на съветските социалистически републики, в Московския държавен институт за интернационалните връзки. През 1959 година е на процедура в българското посолство в Лондон. След института, през 1961 година, подава молба да бъде назначен на работа в Министерство на вътрешните работи и постъпва в разузнаването.
През ноември 1961 година е изпратен на едногодишна разследваща школа на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Съюз на съветските социалистически републики, която приключва с отличие.
След завръщането си от школата в Съветския съюз работи като действен служащ в Първо ръководство на Държавна сигурност, отдел 03 „ Западни страни “. Ресор са му интернационалните организации, Западна Европа, Съединени американски щати и Канада, посланик е в Постоянното посланичество в Организация на обединените нации в Ню Йорк (1963 - 1968, 1971 - 1974).
В интервала 1974 - 1982 е заместник-началник на Първо основно ръководство (външното разузнаване) на Държавна сигурност. Заема постовете заместник-министър на външните работи (1982 - 1989) и първи заместник-министър на вътрешните работи (1989 - 1990).
След измененията през 1989 година Гоцев управлява предизборния щаб на Българска социалистическа партия от март до юни 1990 година, когато е определен за народен представител в 7-о велико национално заседание и за ръководител на парламентарната комисия по националната сигурност. През есента на 1990 година за малко е министър на външните работи във второто държавно управление на Андрей Луканов.
От февруари до декември 1991 година е дипломат в Нидерландия. През 1992 година Любен Гоцев се отдръпва от политическия живот, занимава се към 6 година с частен бизнес.
Според убития публицист Георги Стоев ген. Любен Гоцев е същинският кръстник на така наречен българска мафия. През 2005 година на братята Красимир и Николай Маргини беше повдигнато обвиняване, че готвели убийството му. Те обаче бяха оправдани от съда.
Любен Гоцев има 2 дъщери, 2 внучки и 2 внуци.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ