Отдаваме почит на загиналите при Булаир воини
Поклонение в памет на починалите край Булаир воини от 27-ми Чепински полк ще бъде извършено през днешния ден от 11,00 часа в Пазарджик, заяви ръководителят на Съюза за офицерите и сержантите от запаса и запаса полк. Христо Христосков. В церемонията се чака да се включат и локални общественици – кметът на града, регионалният упавител, музейни дейци.
Признателните потомци ще поднесат венци и цветя пред паметника на именитото военно формирование в двора на някогашната казарма и ще почетат с минута безмълвие 105-годишнината от трагичните дни, в които са починали, безследно изчезнали или осакатени от измръзване общо 2387 бойци – повече от половината воини на полка. На паметника на 27-ми пехотен Чепински полк в Пазарджик са изписани 1614 имена, както и обитаемоте места, от които са бойците.
На място ще бъде отслужена заупокойна молитва за душите на починалите. Ще бъде проведено тържествено посрещане на знамената, като едно от тях ще бъде знамето на 27-ми Чепински полк, което се съхранява в Регионалния исторически музей. Ще бъдат прочетени и част от спомените за трагичното събитие на пазарджиклята доктор Илия Матакиев, дружинен доктор и директен участник, разказал по-късно за ужаса, претърпян от бойците в смразяващите дни от 16 до 18 февруари 1913 година.
На 15 февруари 1913 година полкът сменя на Булаирската позиция Седма пехотна Рилска дивизия. Настанява се северно от Сиври тепе до Сароския залив на Бяло море. Полето е намерено, съвсем всички землянки са разрушени. По заповед на българското командване е неразрешено да се пали огън, с цел да не бъде привлечено вниманието на съперника при предстоящ турски десант, напомня трагичните събития уеб сайтът „ Българска история “.
Късно вечерта на 16 февруари времето се утежнява, извива се страшна снежна стихия с смъртоносен мраз. Още на идващия ден към затрупан с чадър окоп, служител за санитарен пункт, прииждат първите бойци с побелели от измръзване лица и вкочанени пръсти. Униформите и оръжията им са вледенени, с цел да смъкват раниците, се постанова да се режат презрамките. Санитарите се пробват да оказват помощ, като разтриват измръзналите крака. Д-р Илия Матакиев вади няколко шишета ракия, разпорежда да бъде изработен на примус чай, който с лъжичка дават на потърпевшите. Докато чакат, бойци падат мъртви в палатката и пред нея, покосени от бялата гибел.
Въпреки неуморната работа на санитарите и лекаря, 34 индивида умират от мраз, други 221 са безследно изчезнали, мощно премръзнали са 1057, 1063-ма и 8 офицери са с по-леки провали. Д-р Илия Матакиев обаче съумява да предотврати доста по-голяма покруса.
След трагичните събития от Булаир съвсем не остава семейство и населено място в Пазарджишко, което да не е наранено.
Признателните потомци ще поднесат венци и цветя пред паметника на именитото военно формирование в двора на някогашната казарма и ще почетат с минута безмълвие 105-годишнината от трагичните дни, в които са починали, безследно изчезнали или осакатени от измръзване общо 2387 бойци – повече от половината воини на полка. На паметника на 27-ми пехотен Чепински полк в Пазарджик са изписани 1614 имена, както и обитаемоте места, от които са бойците.
На място ще бъде отслужена заупокойна молитва за душите на починалите. Ще бъде проведено тържествено посрещане на знамената, като едно от тях ще бъде знамето на 27-ми Чепински полк, което се съхранява в Регионалния исторически музей. Ще бъдат прочетени и част от спомените за трагичното събитие на пазарджиклята доктор Илия Матакиев, дружинен доктор и директен участник, разказал по-късно за ужаса, претърпян от бойците в смразяващите дни от 16 до 18 февруари 1913 година.
На 15 февруари 1913 година полкът сменя на Булаирската позиция Седма пехотна Рилска дивизия. Настанява се северно от Сиври тепе до Сароския залив на Бяло море. Полето е намерено, съвсем всички землянки са разрушени. По заповед на българското командване е неразрешено да се пали огън, с цел да не бъде привлечено вниманието на съперника при предстоящ турски десант, напомня трагичните събития уеб сайтът „ Българска история “.
Късно вечерта на 16 февруари времето се утежнява, извива се страшна снежна стихия с смъртоносен мраз. Още на идващия ден към затрупан с чадър окоп, служител за санитарен пункт, прииждат първите бойци с побелели от измръзване лица и вкочанени пръсти. Униформите и оръжията им са вледенени, с цел да смъкват раниците, се постанова да се режат презрамките. Санитарите се пробват да оказват помощ, като разтриват измръзналите крака. Д-р Илия Матакиев вади няколко шишета ракия, разпорежда да бъде изработен на примус чай, който с лъжичка дават на потърпевшите. Докато чакат, бойци падат мъртви в палатката и пред нея, покосени от бялата гибел.
Въпреки неуморната работа на санитарите и лекаря, 34 индивида умират от мраз, други 221 са безследно изчезнали, мощно премръзнали са 1057, 1063-ма и 8 офицери са с по-леки провали. Д-р Илия Матакиев обаче съумява да предотврати доста по-голяма покруса.
След трагичните събития от Булаир съвсем не остава семейство и населено място в Пазарджишко, което да не е наранено.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ