Защо покер играчите мислят като икономисти
Покерът и стопанската система може да наподобяват като два изцяло разнообразни свята, само че в действителност двете дисциплини се припокриват в изумително огромна степен. И играчите на покер, и икономистите непрестанно проучват несигурни и рискови обстановки, пробват се да плануват какво ще създадат техните съперници или клиенти и вземат решения въз основа на тези прогнози.
Връзката сред тези на пръв взор радикално разнообразни области се корени в теорията на игрите. Този поведенчески инструмент, който значително се употребява в бизнеса и стопанската система, в действителност е повлиян от играта на карти. Принципите на покера, като стратегическото взимане на решения, блъфирането и взаимоотношението с непълна информация, се трансфораха в атрактивен действителен образец за поясняване на правилата на теорията на игрите.
Основи на теорията на игрите
Теорията на игрите, клон на математиката, изследва взаимоотношенията сред лицата, вземащи стратегически решения в обстановки, в които две или повече страни имат спорни цели. Това е комплицирана област с доста разнообразни приложения, които се простират от биологията до компютърните науки, само че най-дълбокото ѝ влияние е в стопанската система и, напълно ненадейно, в покера.
Връзката с теорията на игрите
В основата на теорията на игрите стои правилото на стратегическото мислене. Както в покера, по този начин и в стопанската система, играчите би трябвало да плануват дейностите и реакциите на другите въз основа на личните си решения.
За играча на покер това може да значи предугаждане на тактиката на съперника въз основа на неговите предходни модели на залагане и езика на тялото. По сходен метод един икономист би планувал държанието на пазара въз основа на набор от догатки и модели.
Предположението за рационалност
Една от значителните основи на теорията на игрите е концепцията за рационалност. Тя допуска, че всички играчи работят рационално, с цел да максимизират личните си облаги. Икономистите употребяват това допускане, с цел да предвиждат дейностите при разнообразни стопански сюжети. В покера играчите употребяват тази рационалност, с цел да дефинират вероятните комбинации на съперника въз основа на неговите залози.
Въпреки това и играчите на покер, и икономистите са наясно, че рационалността в действителния свят не всеки път подхожда на теоретичната рационалност. Човешките страсти, несъвършената информация и когнитивните пристрастия постоянно оцветяват решенията, правейки резултата непредсказуем.
Оценката на риска
Оценката на риска е друго припокриване сред покера и стопанската система. В покера играчите пресмятат предстоящата стойност на своите ръце – математическа оценка на евентуалната облага от избрана игра. Те би трябвало да претеглят риска от загуба на залога си по отношение на евентуалната облага.
По сходен метод икономистите пресмятат предстоящите резултати, когато преглеждат политически решения, вложения или други стопански ходове. Те регистрират разнообразни фактори, като да вземем за пример инфлация, волатилност на пазара и геополитически събития. Подобно на играчите на покер, те би трябвало да решат дали евентуалната икономическа изгода си заслужава риска.
Равновесие на Наш и оптимална стратегия
Джон Наш, видна фигура в теорията на игрите, създава концепцията за равновесие на Наш, която твърди, че в конкурентна игра оптималният резултат е този, при който никой състезател не може да извлече изгода от смяната на тактиката си, до момента в който другите играчи резервират тактиките си непрекъснати.
В покера играчите непрестанно поправят тактиките си, с цел да реализиран положение, сходно на равновесието на Наш, когато са оптимизирали играта си, като се имат поради тактиките на съперниците им. Икономистите употребяват тази идея, с цел да схванат и плануват по какъв начин компаниите ще реагират в конкурентна среда – всяка компания избира тактика, която максимизира нейната облага, като се имат поради тактиките на другите компании.
Несъвършена информация и блъфиране
За разлика от шаха, както покерът, по този начин и стопанската система включват несъвършена информация – играчите вземат решения, без да знаят всички променливи. В покера играчите не знаят ръцете на своите съперници. По същия метод икономистите рядко разполагат с цялостна информация за стопанските системи с безчет движещи се елементи.
Блъфирането, основен инструмент в покера, е изненадващо уместно в стопанската система. Помислете за две компании в ценова война, всяка от които се преструва, че има по-ниска разходна база, с цел да възпре другата от понижаване на цените. Това е икономическият еквивалент на покер блъфа.
В последна сметка, когато играчът на покер обмисля идващия си ход, той взе участие в развой, който поразително наподобява на този, в който икономистът проучва даден пазар. Теорията на игрите обезпечава мост сред тези две области, като хвърля светлина върху това по какъв начин вземането на стратегически решения в изискванията на неустановеност, несъвършена информация и анализът на държанието на съперниците доста си наподобяват в областта на покера и стопанската система. Оценявайки тези паралели, може да се каже, че играчите на покер и икономистите са просто двете страни на една и съща монета на теорията на игрите.
фотоси: pixabay.com
