Въпреки онзи огромен гаф на Никулден Милица Гладнишка се завръща в Бургас
Поканата идва от Общината - жест, който подсказва, че в нейния културен сектор не работят злопаметни хора
На 13 декември Милица Гладнишка ще показа в Бургас плана си „ Лисицата и Котараците “ – музикален театър в жанр „ трубадури “, който преплита истории от огромни литературни творби с авторски композиции и великодушна жанрова палитра: от джаз и рок до фламенко, поп и реге. Поканата идва от Общината – жест, който подсказва, че в нейния културен сектор не работят злопаметни хора.
Защото мнозина още помнят огромния, само че симпатичен гаф, който точно Гладнишка сътвори на един Никулден преди години. Тогава тя беше водещ и – отвън сюжета – машинално прикани публиката да направи дружно с нея „ генерална подготовка “ за формалното запалване на елхата и празничните светлини, отброявайки от 10 към нула. В нейно опрощение: нямаше по какъв начин да знае, че това е уречен сигнал. Скрит в „ Дупката “ край пл. „ Тройката “, един човек чакаше с физиономия на воин на Кафка да чуе въпросното отброяване, с цел да натисне бутона на зарята. И когато тълпата изрева „ Нула! “, той сподели на себе си: „ Това е моят миг! “ И натисна бутона.
Небето избухна. Милица Гладнишка зяпна от изненада. А уредниците на събитието от Общината групово повдигнаха вежди.
Ефектът? Повечето радостни хора в публиката по този начин или другояче към този момент гледаха нагоре. Но кметът – който, несъмнено, нямаше визия нито за сюжета, нито за организацията на вечерта – се появи на сцената минута и половина след началото на фойерверките, откровено заинтригуван от преждевременния апотеоз.
Въпреки тази бъркотия, оня Никулден си остана трогателен и ухилен. А смисълът на празника е тъкмо в това – да приемеш непредвиденото като подарък. В последна сметка, както гласи простата истина: всичко е добре, когато свършва добре.
Лично аз одобрявам Милица Гладнишка и се веселя, че е поканена още веднъж. Смятам да посетя събитието ѝ в богатата празнична стратегия на града. И в случай че чете тези редове, се надявам да си спомни случката с усмивка. Аз – сигурно. Макар че тогава още работех в Общината и бях част от организационния екип, през днешния ден си давам сметка: оня „ гаф “ беше просто подготовка за насладата. А насладата, за разлика от зарята, в никакъв случай не избухва прибързано – тя идва тъкмо в точния момент.
На 13 декември Милица Гладнишка ще показа в Бургас плана си „ Лисицата и Котараците “ – музикален театър в жанр „ трубадури “, който преплита истории от огромни литературни творби с авторски композиции и великодушна жанрова палитра: от джаз и рок до фламенко, поп и реге. Поканата идва от Общината – жест, който подсказва, че в нейния културен сектор не работят злопаметни хора.
Защото мнозина още помнят огромния, само че симпатичен гаф, който точно Гладнишка сътвори на един Никулден преди години. Тогава тя беше водещ и – отвън сюжета – машинално прикани публиката да направи дружно с нея „ генерална подготовка “ за формалното запалване на елхата и празничните светлини, отброявайки от 10 към нула. В нейно опрощение: нямаше по какъв начин да знае, че това е уречен сигнал. Скрит в „ Дупката “ край пл. „ Тройката “, един човек чакаше с физиономия на воин на Кафка да чуе въпросното отброяване, с цел да натисне бутона на зарята. И когато тълпата изрева „ Нула! “, той сподели на себе си: „ Това е моят миг! “ И натисна бутона.
Небето избухна. Милица Гладнишка зяпна от изненада. А уредниците на събитието от Общината групово повдигнаха вежди.
Ефектът? Повечето радостни хора в публиката по този начин или другояче към този момент гледаха нагоре. Но кметът – който, несъмнено, нямаше визия нито за сюжета, нито за организацията на вечерта – се появи на сцената минута и половина след началото на фойерверките, откровено заинтригуван от преждевременния апотеоз.
Въпреки тази бъркотия, оня Никулден си остана трогателен и ухилен. А смисълът на празника е тъкмо в това – да приемеш непредвиденото като подарък. В последна сметка, както гласи простата истина: всичко е добре, когато свършва добре.
Лично аз одобрявам Милица Гладнишка и се веселя, че е поканена още веднъж. Смятам да посетя събитието ѝ в богатата празнична стратегия на града. И в случай че чете тези редове, се надявам да си спомни случката с усмивка. Аз – сигурно. Макар че тогава още работех в Общината и бях част от организационния екип, през днешния ден си давам сметка: оня „ гаф “ беше просто подготовка за насладата. А насладата, за разлика от зарята, в никакъв случай не избухва прибързано – тя идва тъкмо в точния момент.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ