Тайният живот на старите сметища
Пожарите в старите сметища не постоянно пораждат сами, а се употребяват за прикриване на нелегално изхвърлени боклуци
© Цветелина Белутова Години наред страната не може или не желае да рекултивира градските депа за отпадъци.Много от тях се употребяват нелегално или са оставени без контрол, заради което се палят и основават екологични проблеми.Отново поражда заплаха от европейски наказания за неправилното ръководство на отпадъците. Още през 2017 година, при откриването на районното хранилище за битови боклуци на Пазарджик, министърът на околната среда Нено Димов разгласи казуса със старите сметища за съвсем решен. " Остават едни 17, с които би трябвало да се оправим до края на годината. Министерството е безусловно уверено, че ще реализира този резултат ", сподели той тогава.
Две години по-късно обещанието на министъра за рекултивация на старите сметища продължава да си бъде все по този начин " положително благопожелание ". Конкретно за пазарджишкото процедурата за избор на компания, която да го рекултивира, стартира едвам при започване на юли тази година, а плануваният период за осъществяване е близо четири години. В края на август пък закритото остаряло бунище във Велинград се възпламени и пожарникарите се бориха четири дни, с цел да потушат пожара. Малко преди този момент пламна и сметището в Свищов (виж репоратжа по темата), където кметската администрация беше принудена на два пъти да разгласи бедствено състояние поради обгазяването на града от пушеците.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики В разгара на рецесията с горящите отпадъци в края на август министър Димов съвсем повтори явно заучените си изречения за такива случаи. " В България има 116 сметища, като това в Свищов, за които сме отделили 70 млн. лева ", сподели Нено Димов. За разлика от други свои изказвания обаче този път министърът укори кметове в липса на интензивност. " За финансиране са кандидатствали единствено 31 общини, което е малко над една четвърт от тези сметища ", сподели Димов пред bTV.
Лъжливото овчарче
България беше поела ангажимент пред Европейска комисия до 2009 година да закрие и рекултивира всичките си остарели сметища, против който получи безплатна помощ за построяването на 56 нови районни депа. Заради неизпълнението му Европейската комисия стартира наказателна процедура против страната ни през 2012 година Три години по-късно България беше наказана, само че тогава Европейска комисия прояви благосклонност и отдръпна финансовите си искания, откакто България още веднъж даде обещание да построи новите депа и да рекултивира старите общински сметища.
На хартия всичките 280 остарели сметища към този момент са закрити и в тях е неразрешено депонирането на битови боклуци, само че огромна част към момента са нерекултивирани и даже се употребяват нерегламентирано. Така до 2020 година условията на Европейска комисия още веднъж няма да бъдат спазени и този път може да се стигне до съществени финансови наказания.
Затворени сметища на хартия
Една от аргументите да се нарушават европейските разпореждания е нежеланието на част от кметовете да рекултивират старите си общински сметища. Нещо повече - макар възбраната на тях не престават да се изхвърлят битови боклуци. Такъв, наподобява, е казусът в Свищов, където хората споделят, че камиони с контейнери на общинското дружество " Чистота " всекидневно стоварват боклуци на закритото бунище. Преди година локални медии във Велинград също оповестиха за нерегламентирано транспортиране на отпадък от общинската компания " Чистота " и даже имаше сигнали от жители до Регионална инспекция за опазване на околната среда - Пазарджик. Проверката обаче не откри нарушавания.
Неофициално кметове споделят, че депонирането на боклуци в новите депа им излиза много скъпо. Средно огромна община с население от към 40 - 50 хиляди поданици заплаща сред 40 и 50 хиляди лева на месец според от количеството боклук, който кара до депото, както и от цените за обработка и депониране. Като в тази сума не влизат разноските за извозването на отпадъците, които също не са дребни, тъй като има общини, отдалечени на 30 и повече километра от съответните депа.
Освен таксата за сепариране, компостиране и депониране на отпадъците общините заплащат още две такси на Регионална инспекция за опазване на околната среда. Размерът на едното отчисление пораства всяка година и има дисциплинираща цел - общините да предават повече боклуци за преработване и по-малко за депониране. За тази година сумата е 57 лева за звук депониран боклук, само че от последваща към този момент ще е 95 лева за звук. Тези отчисления се натрупат на сметката на съответната община и когато пожелае, тя може да ги употребява за закупуване на техника за сметосъбиране и сметоизвозване. Другото отчисление е от порядъка на 3-4 лева и ще се употребява за рекултивиране на новите районни депа, когато бъдат закрити.
За да покрият тези разноски, кметовете би трябвало да усилят таксата боклук, с което рискуват да провокират недоволството на хората. Точно по тази причина някои от тях не престават да извозват част от битовите боклуци в закритите сметища, като по този начин нарушават закона, само че икономисват разноски. Според изпълнителния шеф на Националното съдружие на общините Силвия Георгиева общините не могат да се оправят сами с осъществяването на задачата за по-голям % разделно събиране и преработване, тъй като тази активност се прави от организациите по оползотворяване на отпадъците, които събират и продуктовата такса за опаковки, стъклени бутилки и пластмаса. " Затова отговорностите на общините и на тези организации би трябвало да се координират ", споделя тя.
Другият проблем съгласно нея е методът, по-който се пресмята такса боклук. " Това би трябвало да става на правилото замърсителят заплаща, а в този момент липсват съответни данни за ползвателите на услугата във всеки парцел ", счита Георгиева.
Нехайството на ПУДООС
За неслучващата се рекултивация на старите общински сметища има и още една причина и тя е обвързвана с Предприятието за ръководство на дейностите по запазване на околната среда (ПУДООС), което финансира плановете. За финансирането на дейностите по рекултивация на 98 сметища до момента са отпуснати близо 300 млн. лева, само че от две години процесът на процедура е спрял. Едва през тази година има масирано одобрение на планове за рекултивация, осъществяването на които обаче лишава години. Заради мудността и тромавите процедури ПУДООС не може да усвои средствата и се постанова да ги връща на бюджета. А проблемите остават нерешени.
© Цветелина Белутова Години наред страната не може или не желае да рекултивира градските депа за отпадъци.Много от тях се употребяват нелегално или са оставени без контрол, заради което се палят и основават екологични проблеми.Отново поражда заплаха от европейски наказания за неправилното ръководство на отпадъците. Още през 2017 година, при откриването на районното хранилище за битови боклуци на Пазарджик, министърът на околната среда Нено Димов разгласи казуса със старите сметища за съвсем решен. " Остават едни 17, с които би трябвало да се оправим до края на годината. Министерството е безусловно уверено, че ще реализира този резултат ", сподели той тогава.
Две години по-късно обещанието на министъра за рекултивация на старите сметища продължава да си бъде все по този начин " положително благопожелание ". Конкретно за пазарджишкото процедурата за избор на компания, която да го рекултивира, стартира едвам при започване на юли тази година, а плануваният период за осъществяване е близо четири години. В края на август пък закритото остаряло бунище във Велинград се възпламени и пожарникарите се бориха четири дни, с цел да потушат пожара. Малко преди този момент пламна и сметището в Свищов (виж репоратжа по темата), където кметската администрация беше принудена на два пъти да разгласи бедствено състояние поради обгазяването на града от пушеците.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики В разгара на рецесията с горящите отпадъци в края на август министър Димов съвсем повтори явно заучените си изречения за такива случаи. " В България има 116 сметища, като това в Свищов, за които сме отделили 70 млн. лева ", сподели Нено Димов. За разлика от други свои изказвания обаче този път министърът укори кметове в липса на интензивност. " За финансиране са кандидатствали единствено 31 общини, което е малко над една четвърт от тези сметища ", сподели Димов пред bTV.
Лъжливото овчарче
България беше поела ангажимент пред Европейска комисия до 2009 година да закрие и рекултивира всичките си остарели сметища, против който получи безплатна помощ за построяването на 56 нови районни депа. Заради неизпълнението му Европейската комисия стартира наказателна процедура против страната ни през 2012 година Три години по-късно България беше наказана, само че тогава Европейска комисия прояви благосклонност и отдръпна финансовите си искания, откакто България още веднъж даде обещание да построи новите депа и да рекултивира старите общински сметища.
На хартия всичките 280 остарели сметища към този момент са закрити и в тях е неразрешено депонирането на битови боклуци, само че огромна част към момента са нерекултивирани и даже се употребяват нерегламентирано. Така до 2020 година условията на Европейска комисия още веднъж няма да бъдат спазени и този път може да се стигне до съществени финансови наказания.
Затворени сметища на хартия
Една от аргументите да се нарушават европейските разпореждания е нежеланието на част от кметовете да рекултивират старите си общински сметища. Нещо повече - макар възбраната на тях не престават да се изхвърлят битови боклуци. Такъв, наподобява, е казусът в Свищов, където хората споделят, че камиони с контейнери на общинското дружество " Чистота " всекидневно стоварват боклуци на закритото бунище. Преди година локални медии във Велинград също оповестиха за нерегламентирано транспортиране на отпадък от общинската компания " Чистота " и даже имаше сигнали от жители до Регионална инспекция за опазване на околната среда - Пазарджик. Проверката обаче не откри нарушавания.
Неофициално кметове споделят, че депонирането на боклуци в новите депа им излиза много скъпо. Средно огромна община с население от към 40 - 50 хиляди поданици заплаща сред 40 и 50 хиляди лева на месец според от количеството боклук, който кара до депото, както и от цените за обработка и депониране. Като в тази сума не влизат разноските за извозването на отпадъците, които също не са дребни, тъй като има общини, отдалечени на 30 и повече километра от съответните депа.
Освен таксата за сепариране, компостиране и депониране на отпадъците общините заплащат още две такси на Регионална инспекция за опазване на околната среда. Размерът на едното отчисление пораства всяка година и има дисциплинираща цел - общините да предават повече боклуци за преработване и по-малко за депониране. За тази година сумата е 57 лева за звук депониран боклук, само че от последваща към този момент ще е 95 лева за звук. Тези отчисления се натрупат на сметката на съответната община и когато пожелае, тя може да ги употребява за закупуване на техника за сметосъбиране и сметоизвозване. Другото отчисление е от порядъка на 3-4 лева и ще се употребява за рекултивиране на новите районни депа, когато бъдат закрити.
За да покрият тези разноски, кметовете би трябвало да усилят таксата боклук, с което рискуват да провокират недоволството на хората. Точно по тази причина някои от тях не престават да извозват част от битовите боклуци в закритите сметища, като по този начин нарушават закона, само че икономисват разноски. Според изпълнителния шеф на Националното съдружие на общините Силвия Георгиева общините не могат да се оправят сами с осъществяването на задачата за по-голям % разделно събиране и преработване, тъй като тази активност се прави от организациите по оползотворяване на отпадъците, които събират и продуктовата такса за опаковки, стъклени бутилки и пластмаса. " Затова отговорностите на общините и на тези организации би трябвало да се координират ", споделя тя.
Другият проблем съгласно нея е методът, по-който се пресмята такса боклук. " Това би трябвало да става на правилото замърсителят заплаща, а в този момент липсват съответни данни за ползвателите на услугата във всеки парцел ", счита Георгиева.
Нехайството на ПУДООС
За неслучващата се рекултивация на старите общински сметища има и още една причина и тя е обвързвана с Предприятието за ръководство на дейностите по запазване на околната среда (ПУДООС), което финансира плановете. За финансирането на дейностите по рекултивация на 98 сметища до момента са отпуснати близо 300 млн. лева, само че от две години процесът на процедура е спрял. Едва през тази година има масирано одобрение на планове за рекултивация, осъществяването на които обаче лишава години. Заради мудността и тромавите процедури ПУДООС не може да усвои средствата и се постанова да ги връща на бюджета. А проблемите остават нерешени.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ