Кози, дронове и още начини за битка с горските пожари
Пожарите в природата не постоянно са злополучие – в доста случаи те играят значима екологична роля, пречистват насъбраната биомаса и подкрепят обновяването на растителността. Но в последните години, на фона на климатичните промени и все по-интензивното човешко влияние, честотата, мащабите и разрушителността им се усилват обезпокоително. Лятото на 2025 година демонстрира какво значи парещ сезон с нараснал пожарен риск – и в България, и в цяла Европа. Как се трансформира рискът от горски пожари у нас и по какъв начин можем да се приспособяваме – освен посредством технологии, само че и посредством познание, ръководство и нов метод към ландшафта?
Пожарите като естествено явление
Пожарите в природата са естествени феномени, играещи значима роля в биогеохимичния кръговрат на веществата. Те най-често се предизвикват от електрически процеси в атмосферата (мълнии), а по-рядко – от вулканична интензивност. Продължават толкоз дълго, колкото са налице условия за горене: висока температура, О2 и налично гориво (биомаса).
Колкото по-горещо е и колкото повече растителна маса има, толкоз по-силен и натоварен е пожарът. Той отделя огромно количество сила, която загрява въздуха над него. Това води до издигане на въздушни маси и характерна турбуленция. Така огънят може да промени скоростта и посоката си.
Ако едно от трите условия се промени – да вземем за пример стане по-влажно или се изчерпа горивото – пожарът отслабва. Но това не значи, че безусловно ще изгасне.
В тайгата, да вземем за пример, горят освен дърветата, само че и торфът – насъбрана, неразложена органична материя. Там даже през зимата могат да се запазят тлеещи огнища, които да избухнат още веднъж през лятото. Това се случи с пожара в Бистришко бранище през 2012 година
Когато огънят угасне, изгорялата биомаса се трансформира в минерални субстанции. Част от тях отиват в атмосферата с дима, други се отмиват от дъждовете или се задържат на място. Това основава нови условия и екологични ниши.
Пожарите не са единствено бедствия. Те разчистват насъбраната биомаса, форсират биологичните процеси и отварят път за нова растителност. Помагат на екосистемите да се приспособят към променените условия.
С времето доста растителни типове са се приспособили. В сухите региони, да вземем за пример, някои дървета освобождават семената си единствено след пожар. Такъв е брутският бор, който се среща и у нас. Подобно държание има и при lodgepole pine в Северна Америка.
Климатични промени: по какъв начин сушата и жегата трансформират горите
Климатичните промени, задвижени от индустриалното развиване, постоянно се свързват с по-високи температури и по-малко превалявания. Но те водят до доста по-дълбоки промени, в това число разбъркване на цели климатични зони. Това непосредствено въздейства върху растителността – изключително горите.
Дори лек спад на преваляванията и повишаване на температурите може съществено да промени по този начин наречената евентуална евапотранспирация – т.е. какъв брой вода се губи посредством изпарение и от растенията. Това е решителен фактор за това какви растения могат да виреят в даден регион.
В умерения климат да вземем за пример гори могат да се развият при годишни превалявания над 450–480 мм. Под тази стойност – остават единствено шубраци или обособени дървета. Под 400 мм – към този момент приказваме за степи и тревни обединения. Под 200 мм – пустини.
В България най-уязвими са Добруджа и най-южните региони на страната. В Добруджа степите може да изместят дъбовите гори. В южната част климатът става по-сух, напомнящ средиземноморски, само че с тежки зимни студове – композиция, която е извънредно стресираща за горите.
Тези промени настъпват доста по-бързо, в сравнение с природата може да се приспособява. Горите, които до неотдавна са били " на място ", все по-често се оказват в климат, за който не са пригодени. Това води до намаляване, загиване и деградация – понижава се биомасата, възобновяването стопира, структурата се губи.
А когато дърветата умират, се натрупва суха биомаса – идеалното гориво за горски пожари. Комбинацията от топлота, суша и запалими материали доста покачва риска от пагубни пожари – изключително при човешка немарливост или умишлени палежи.
Пожарната сигурност е въпрос на управление
Пожарната заплаха не е нереално разбиране – тя се мери с съответни фактори: количеството и разпределението на растителната биомаса, нейната мокрота, както и температурата и климатичните условия в даден регион за нескончаем интервал (например седмици). Всички тези детайли дружно дефинират риска от пораждане и бързо разпространяване на пожари.
Но не по-малко значима е общата картина на терена: по какъв начин се употребява, каква инфраструктура има и по какъв начин се поддържа. Историята на даден ландшафт също е от голяма важност – там, където има повече човешка интензивност, инфраструктура и постоянно ръководство, растителната биомаса нормално е по-малко и по-контролируема. Това доста понижава риска от огромни пожари.
Затова пожарната сигурност не е единствено грижа на службите, а резултат от съзнателни публични и управнически дейности. Колкото по-добре планираме и поддържаме ландшафта, толкоз по-малко късмет даваме на огъня да се разрасне.
Пожарната сигурност обгръща четири съществени стадия: предварителна защита, разкриване, гасене и възобновяване.
Превенция главно " на хартия "
Превенцията е най-необходимата и относително евтина част от битката с пожарите. Въпреки това постоянно остава официална. Отговорността за нея е разпределена сред държавни и общински администрации, разнообразни ведомства и частни субекти – всички с написани бюджети.
Контролът се реализира от Главна дирекция " Пожарна сигурност и отбрана на популацията " към Министерство на вътрешните работи. Но дирекцията разполага с лимитирани запаси и съвсем няма потенциал да следи действително на терен дали се съблюдават условията – изключително в земеделието и горските стопанства.
Само горските стопанства харчат годишно над 22 млн. лева за противопожарни действия. Земеделските производители пък са длъжни по закон да пазят своите земи – само че не и прилежащите площи. Същото важи за институциите, които поддържат пътища, жп линии, туристически обекти и вилни зони. Всеки гледа своето, без съгласуваност сред участниците.
Пожарната няма нито мандат, нито потенциал да сплотява напъните на всички виновни страни. Така предварителната защита постоянно се случва единствено на хартия. Кампанийното говорене за казуса отвън пожароопасния сезон в допълнение подкопава успеваемостта ѝ.
И техниката е на хартия
Наличието на профилирана техника, нейната поддръжка и обезпечаването на водоизточници са слаби места – освен у нас, а и в доста други страни. В България постоянно се упорства за пазаруване на самолети за гасене. Но се подценява какъв брой скъпо е това – освен за покупка, а и за поддръжка отвън сезона, плюс образованието на екипажи.
Поддръжката на лична техника за гасене на пожари от въздуха е доста скъпа, сн. БГНЕС
Като член на Европейски Съюз, България може относително елементарно да се възползва от механизми за взаимопомощ. Такива са EU Civil Protection Mechanism, RescEU и други. Дори страни като Гърция, Испания и Италия, които имат своя летателна техника, я споделят в тези начинания – и по този начин покриват част от разноските ѝ.
България извършва официално условията на Европейски Съюз – има тактики и проекти за бедствия. Но действителното им използване, надзор и акомодация са предизвикателство – освен за пожарната, а и за доста други министерства: Министерство на околната среда и водите, Министерство на земеделието и храните, Министерство на регионалното развитие, МЕ, МО, МТ, МИ и други
Фокусът не би трябвало да е единствено върху нова техника. Особено значими са образованието на личния състав за действителни дейности и взаимната работа на терен.
Козите против огъня
Превенцията в горите има две основни елементи: понижаване на горимата растителност и обезпечаване на достъп за екипите. Първото значи да се поддържат най-уязвимите горски сектори по този начин, че огънят да не може да се популяризира бързо. Целта е да няма гъсти дървета, шубраци и треви, които хранят пожара. В доста страни като Испания, Италия и Португалия това се прави посредством следено опожаряване – слаби огньове, пуснати през зимата. Те изгарят горния пласт растителност, само че не заплашват дърветата. У нас тази процедура не е позволена.
Козите са ексцентрични, само че положителни " огнеборци ", архивна фотография БГНЕС
Затова почистването става ръчно – скъпо и неефективно. Според плана FIRE-RES това коства сред 1000 и 1500 лева на декар, а резултатът трае единствено 2–3 години.
Най-перспективният и на ниска цена способ за България за понижаване на горимата растителност е пашата с кози. В Държавното ловно стопанство " Мазалат " е изработен опит с едногодишна паша на кози. Подлезът понижава с 25 до 33%. Ако пашата продължи още 2–3 години, гората става трайно безвредна.
Втората значима част от предварителната защита е достъпът. Това значи поддържана горска пътна мрежа, изключително в рисковите региони. Полските пътища също би трябвало да са проходими – с присъединяване и единодушието на земеделските стопани.
Край обитаемоте места би трябвало да има защитни противопожарни линии – не сметища. Така селата ще са защитени от пламъци " извън ", както и горите – от човешка немарливост " от вътрешната страна ". Пример е пожарът във Воден от предходната година.
Първите 30 минути решават
Ранното засичане и бързата реакция са основни за справяне с горски пожари. Ако огънят се засече в първите 30 минути, той съвсем постоянно може да бъде спрян. В Съединени американски щати се случват десетки хиляди запалвания годишно. Само няколко десетки от тях прерастват в огромни пожари. Причината е бързото засичане. В България липсва цялостен указател на запалванията. Няма и обединен стандарт за детекция.
В Турция термокамери наблюдават всяка гора 24 часа в денонощието. Финансират се от държавния горски бюджет. Това е скъпо, само че дейно. България няма сходна система.
У нас има наблюдателни кули, само че те са с друга благосъстоятелност и липсва общ стандарт за работа. По-достъпни решения са вероятни посредством цифрови и сателитни технологии. Например, датчици за температура и пушек, свързани с интернет, ситуирани в рискови региони.
Реакцията зависи и от това какъв брой е налична територията. Но в България липсва цялостен кадастър на горските и земеделските пътища – пожарната няма настояща карта, по която да се ориентира.
Добрата система за детекция и бърза реакция не е евтина. Но е доста по-евтина от гасенето на към този момент увеличен се пожар.
Когато огънят диктува – няма време за грешки
Гасенето на пожари е извънредно комплицирана и рискова активност с редица опасности за всички участващи. Навсякъде по света пожарната работа е военизирана. Работата изисква чудесно квалифициран екип – както експерти, по този начин и доброволци. Необходими са профилирана екипировка, техника и точна информация в действително време. Проектът FIRE-RES на Европейски Съюз има една основна цел: никакви съдбовни произшествия при пожари в природата. Затова при огромни пожари напъните се насочват първо към отбрана на хора и обитаеми места.
Сн. БГНЕС
Гасенето може да е доста по-ефективно, само че единствено в случай че специалистите от пожарната работят взаимно с хидролози, метеоролози и модели за горене, приспособени за български условия.
По закон, при пожар командва най-старшият офицер от Пожарна сигурност и отбрана на популацията (ПБЗН). Той би трябвало да може да употребява съвременни технологии – модели с изкуствен интелект, дронове, сателитни данни и прецизна метеорология. Пример за това е дрон с многоканална камера да засича огнения фронт в действително време. Данните за вятъра, терена и температурата оказват помощ за вярно ориентиране на летателната техника и избора на миг за офанзива. Такива технологии бяха показани от FIRE-RES в Казанлък, само че действителното им внедряване в системата още липсва.
Гасенето на пожар не търпи предели на разноските – обществото чака бърза реакция, само че това не постоянно е най-ефективният или стопански логичен метод. Пожарникарите са герои, а битката с огъня – задача, в която точната сметка постоянно е невъзможна.
Да върнем гората назад излиза скъпо
Възстановяването и акомодацията след пожар са най-скъпите стадии от пожарната сигурност. Залесяването коства над 1800 лева на декар – и това е без разчистването на изгорялата биомаса.
По плана FIRE-RES се показва нов метод при възобновяване: разпространяване на обработени семена с дронове върху труднодостъпни терени. Това е по-бързо и по-евтино, само че към момента не е всеобщо въведено.
Хвърлянето на семена с дрон е по-евтино от садене на дръвчета и може да е ефикасно
Естественото възобновяване също работи, само че не на всички места и не постоянно. Скоростта му зависи от доста фактори – мощ на пожара, надолнище на терена, климат. Законът позволява изчакване до 3 години, с цел да се види дали природата сама ще се възвърне. Това икономисва пари и следва швейцарския принцип: " Търпението е по-евтино от залесяването. "
В някои региони обаче залесяване е наложително – изключително при наклонени терени и места със значение за ландшафта, ерозията или хората. Най-подходящи са локалните пионерни типове – те се приспособяват най-бързо към променената среда.
След пожари се прави оценка на вредите. Но постоянно се остойностява единствено унищожената дървесина, която не може да се продаде. Реалните вреди са доста повече: загуба на въглерод от почвата; унищожени хабитати за растения и животни; дълготрайни вреди за туризма, земеделието и локалната стопанска система.
Кой подпали гората: Истината постоянно остава скрита
Установяването на аргументите за горските пожари е сериозен проблем. След огъня постоянно няма задоволително следи. Съвременните спътници могат да покажат доста – къде е почнало, по какъв начин се е развило, какво е изгоряло. Но това не е наложителна процедура. Такива разбори се вършат единствено при огромни вреди или жертви.
Пример е пожарът край Кресна през 2019 година – един от дребното, напълно документирани посредством спътници. Има даже научни изявления по случая. Разследването на аргументите и търсенето на виновници е основно за предварителната защита. Така хората стават по-бдителни, когато знаят, че пожарите не са " случайност ", а постоянно човешка неточност или закононарушение.
Изводи: Адаптацията стартира с нов метод към земята
Климатичните политики на Европейски Съюз са ориентирани към адаптиране на горите към изменящия се климат. Но това не значи просто да " пригодим " съществуващите горски екосистеми – за доста от тях това е невероятно. Адаптацията би трябвало да се търси в ръководството на земеползването – по какъв начин, къде и с каква цел използваме териториите.
При горите това включва нови цели на стопанисване, лесовъдски практики, както и планувана промяна на състава и структурата на част от насажденията. Младите гори – изключително смесените – са по-гъвкави и устойчиви. Това важи изключително за издънковите дъбови гори и изкуствените иглолистни насаждения в равнината, основани преди десетилетия.
Подмладяването на горите не опонира на условията за запазване на скъпите първоначални екосистеми – в противен случай, добавя ги. Но не може да бъде изолирано – гората би трябвало да се преглежда в подтекста на ландшафта. Това изисква интегрирано ръководство на всички естествени съставни елементи в дадена територия.
Практиката демонстрира, че общините би трябвало да бъдат водеща мощ в тази политика – те са директно наранени и най-потърпевши, най-запознати с локалните условия и директно виновни пред хората. За да се случи действителна смяна, е нужна дълготрайна просветителна и възпитателна работа – от фамилията, през учебното заведение до медиите.
Съвременната просвета и технологии оферират новаторски решения за предварителна защита и реакция, само че те изискват вложения и образование – изключително на управителните фрагменти в институциите. Европейски Съюз обезпечава благоприятни условия за взаимни планове и продан на опит с страни, които към този момент имат работещи системи – като средиземноморските страни, към чиито климатични условия от ден на ден се приближаваме.
* Статията е оповестена в. Заглавието е на Mediapool, текстът е със съкращения.
Георги Костов е някогашен зам.-министър на горите през 2009-2011 и 2014-2017 година В момента е учител в Лесотехническия университет. Автор е на над 100 разнообразни изявления, свързани с екологията на горите, динамичността на горските запаси и лесовъдските системи.
Пожарите като естествено явление
Пожарите в природата са естествени феномени, играещи значима роля в биогеохимичния кръговрат на веществата. Те най-често се предизвикват от електрически процеси в атмосферата (мълнии), а по-рядко – от вулканична интензивност. Продължават толкоз дълго, колкото са налице условия за горене: висока температура, О2 и налично гориво (биомаса).
Колкото по-горещо е и колкото повече растителна маса има, толкоз по-силен и натоварен е пожарът. Той отделя огромно количество сила, която загрява въздуха над него. Това води до издигане на въздушни маси и характерна турбуленция. Така огънят може да промени скоростта и посоката си.
Ако едно от трите условия се промени – да вземем за пример стане по-влажно или се изчерпа горивото – пожарът отслабва. Но това не значи, че безусловно ще изгасне.
В тайгата, да вземем за пример, горят освен дърветата, само че и торфът – насъбрана, неразложена органична материя. Там даже през зимата могат да се запазят тлеещи огнища, които да избухнат още веднъж през лятото. Това се случи с пожара в Бистришко бранище през 2012 година
Когато огънят угасне, изгорялата биомаса се трансформира в минерални субстанции. Част от тях отиват в атмосферата с дима, други се отмиват от дъждовете или се задържат на място. Това основава нови условия и екологични ниши.
Пожарите не са единствено бедствия. Те разчистват насъбраната биомаса, форсират биологичните процеси и отварят път за нова растителност. Помагат на екосистемите да се приспособят към променените условия.
С времето доста растителни типове са се приспособили. В сухите региони, да вземем за пример, някои дървета освобождават семената си единствено след пожар. Такъв е брутският бор, който се среща и у нас. Подобно държание има и при lodgepole pine в Северна Америка.
Климатични промени: по какъв начин сушата и жегата трансформират горите
Климатичните промени, задвижени от индустриалното развиване, постоянно се свързват с по-високи температури и по-малко превалявания. Но те водят до доста по-дълбоки промени, в това число разбъркване на цели климатични зони. Това непосредствено въздейства върху растителността – изключително горите.
Дори лек спад на преваляванията и повишаване на температурите може съществено да промени по този начин наречената евентуална евапотранспирация – т.е. какъв брой вода се губи посредством изпарение и от растенията. Това е решителен фактор за това какви растения могат да виреят в даден регион.
В умерения климат да вземем за пример гори могат да се развият при годишни превалявания над 450–480 мм. Под тази стойност – остават единствено шубраци или обособени дървета. Под 400 мм – към този момент приказваме за степи и тревни обединения. Под 200 мм – пустини.
В България най-уязвими са Добруджа и най-южните региони на страната. В Добруджа степите може да изместят дъбовите гори. В южната част климатът става по-сух, напомнящ средиземноморски, само че с тежки зимни студове – композиция, която е извънредно стресираща за горите.
Тези промени настъпват доста по-бързо, в сравнение с природата може да се приспособява. Горите, които до неотдавна са били " на място ", все по-често се оказват в климат, за който не са пригодени. Това води до намаляване, загиване и деградация – понижава се биомасата, възобновяването стопира, структурата се губи.
А когато дърветата умират, се натрупва суха биомаса – идеалното гориво за горски пожари. Комбинацията от топлота, суша и запалими материали доста покачва риска от пагубни пожари – изключително при човешка немарливост или умишлени палежи.
Пожарната сигурност е въпрос на управление
Пожарната заплаха не е нереално разбиране – тя се мери с съответни фактори: количеството и разпределението на растителната биомаса, нейната мокрота, както и температурата и климатичните условия в даден регион за нескончаем интервал (например седмици). Всички тези детайли дружно дефинират риска от пораждане и бързо разпространяване на пожари.
Но не по-малко значима е общата картина на терена: по какъв начин се употребява, каква инфраструктура има и по какъв начин се поддържа. Историята на даден ландшафт също е от голяма важност – там, където има повече човешка интензивност, инфраструктура и постоянно ръководство, растителната биомаса нормално е по-малко и по-контролируема. Това доста понижава риска от огромни пожари.
Затова пожарната сигурност не е единствено грижа на службите, а резултат от съзнателни публични и управнически дейности. Колкото по-добре планираме и поддържаме ландшафта, толкоз по-малко късмет даваме на огъня да се разрасне.
Пожарната сигурност обгръща четири съществени стадия: предварителна защита, разкриване, гасене и възобновяване.
Превенция главно " на хартия "
Превенцията е най-необходимата и относително евтина част от битката с пожарите. Въпреки това постоянно остава официална. Отговорността за нея е разпределена сред държавни и общински администрации, разнообразни ведомства и частни субекти – всички с написани бюджети.
Контролът се реализира от Главна дирекция " Пожарна сигурност и отбрана на популацията " към Министерство на вътрешните работи. Но дирекцията разполага с лимитирани запаси и съвсем няма потенциал да следи действително на терен дали се съблюдават условията – изключително в земеделието и горските стопанства.
Само горските стопанства харчат годишно над 22 млн. лева за противопожарни действия. Земеделските производители пък са длъжни по закон да пазят своите земи – само че не и прилежащите площи. Същото важи за институциите, които поддържат пътища, жп линии, туристически обекти и вилни зони. Всеки гледа своето, без съгласуваност сред участниците.
Пожарната няма нито мандат, нито потенциал да сплотява напъните на всички виновни страни. Така предварителната защита постоянно се случва единствено на хартия. Кампанийното говорене за казуса отвън пожароопасния сезон в допълнение подкопава успеваемостта ѝ.
И техниката е на хартия
Наличието на профилирана техника, нейната поддръжка и обезпечаването на водоизточници са слаби места – освен у нас, а и в доста други страни. В България постоянно се упорства за пазаруване на самолети за гасене. Но се подценява какъв брой скъпо е това – освен за покупка, а и за поддръжка отвън сезона, плюс образованието на екипажи.
Поддръжката на лична техника за гасене на пожари от въздуха е доста скъпа, сн. БГНЕС Като член на Европейски Съюз, България може относително елементарно да се възползва от механизми за взаимопомощ. Такива са EU Civil Protection Mechanism, RescEU и други. Дори страни като Гърция, Испания и Италия, които имат своя летателна техника, я споделят в тези начинания – и по този начин покриват част от разноските ѝ.
България извършва официално условията на Европейски Съюз – има тактики и проекти за бедствия. Но действителното им използване, надзор и акомодация са предизвикателство – освен за пожарната, а и за доста други министерства: Министерство на околната среда и водите, Министерство на земеделието и храните, Министерство на регионалното развитие, МЕ, МО, МТ, МИ и други
Фокусът не би трябвало да е единствено върху нова техника. Особено значими са образованието на личния състав за действителни дейности и взаимната работа на терен.
Козите против огъня
Превенцията в горите има две основни елементи: понижаване на горимата растителност и обезпечаване на достъп за екипите. Първото значи да се поддържат най-уязвимите горски сектори по този начин, че огънят да не може да се популяризира бързо. Целта е да няма гъсти дървета, шубраци и треви, които хранят пожара. В доста страни като Испания, Италия и Португалия това се прави посредством следено опожаряване – слаби огньове, пуснати през зимата. Те изгарят горния пласт растителност, само че не заплашват дърветата. У нас тази процедура не е позволена.
Козите са ексцентрични, само че положителни " огнеборци ", архивна фотография БГНЕС Затова почистването става ръчно – скъпо и неефективно. Според плана FIRE-RES това коства сред 1000 и 1500 лева на декар, а резултатът трае единствено 2–3 години.
Най-перспективният и на ниска цена способ за България за понижаване на горимата растителност е пашата с кози. В Държавното ловно стопанство " Мазалат " е изработен опит с едногодишна паша на кози. Подлезът понижава с 25 до 33%. Ако пашата продължи още 2–3 години, гората става трайно безвредна.
Втората значима част от предварителната защита е достъпът. Това значи поддържана горска пътна мрежа, изключително в рисковите региони. Полските пътища също би трябвало да са проходими – с присъединяване и единодушието на земеделските стопани.
Край обитаемоте места би трябвало да има защитни противопожарни линии – не сметища. Така селата ще са защитени от пламъци " извън ", както и горите – от човешка немарливост " от вътрешната страна ". Пример е пожарът във Воден от предходната година.
Първите 30 минути решават
Ранното засичане и бързата реакция са основни за справяне с горски пожари. Ако огънят се засече в първите 30 минути, той съвсем постоянно може да бъде спрян. В Съединени американски щати се случват десетки хиляди запалвания годишно. Само няколко десетки от тях прерастват в огромни пожари. Причината е бързото засичане. В България липсва цялостен указател на запалванията. Няма и обединен стандарт за детекция.
В Турция термокамери наблюдават всяка гора 24 часа в денонощието. Финансират се от държавния горски бюджет. Това е скъпо, само че дейно. България няма сходна система.
У нас има наблюдателни кули, само че те са с друга благосъстоятелност и липсва общ стандарт за работа. По-достъпни решения са вероятни посредством цифрови и сателитни технологии. Например, датчици за температура и пушек, свързани с интернет, ситуирани в рискови региони.
Реакцията зависи и от това какъв брой е налична територията. Но в България липсва цялостен кадастър на горските и земеделските пътища – пожарната няма настояща карта, по която да се ориентира.
Добрата система за детекция и бърза реакция не е евтина. Но е доста по-евтина от гасенето на към този момент увеличен се пожар.
Когато огънят диктува – няма време за грешки
Гасенето на пожари е извънредно комплицирана и рискова активност с редица опасности за всички участващи. Навсякъде по света пожарната работа е военизирана. Работата изисква чудесно квалифициран екип – както експерти, по този начин и доброволци. Необходими са профилирана екипировка, техника и точна информация в действително време. Проектът FIRE-RES на Европейски Съюз има една основна цел: никакви съдбовни произшествия при пожари в природата. Затова при огромни пожари напъните се насочват първо към отбрана на хора и обитаеми места.
Сн. БГНЕС Гасенето може да е доста по-ефективно, само че единствено в случай че специалистите от пожарната работят взаимно с хидролози, метеоролози и модели за горене, приспособени за български условия.
По закон, при пожар командва най-старшият офицер от Пожарна сигурност и отбрана на популацията (ПБЗН). Той би трябвало да може да употребява съвременни технологии – модели с изкуствен интелект, дронове, сателитни данни и прецизна метеорология. Пример за това е дрон с многоканална камера да засича огнения фронт в действително време. Данните за вятъра, терена и температурата оказват помощ за вярно ориентиране на летателната техника и избора на миг за офанзива. Такива технологии бяха показани от FIRE-RES в Казанлък, само че действителното им внедряване в системата още липсва.
Гасенето на пожар не търпи предели на разноските – обществото чака бърза реакция, само че това не постоянно е най-ефективният или стопански логичен метод. Пожарникарите са герои, а битката с огъня – задача, в която точната сметка постоянно е невъзможна.
Да върнем гората назад излиза скъпо
Възстановяването и акомодацията след пожар са най-скъпите стадии от пожарната сигурност. Залесяването коства над 1800 лева на декар – и това е без разчистването на изгорялата биомаса.
По плана FIRE-RES се показва нов метод при възобновяване: разпространяване на обработени семена с дронове върху труднодостъпни терени. Това е по-бързо и по-евтино, само че към момента не е всеобщо въведено.
Хвърлянето на семена с дрон е по-евтино от садене на дръвчета и може да е ефикасно Естественото възобновяване също работи, само че не на всички места и не постоянно. Скоростта му зависи от доста фактори – мощ на пожара, надолнище на терена, климат. Законът позволява изчакване до 3 години, с цел да се види дали природата сама ще се възвърне. Това икономисва пари и следва швейцарския принцип: " Търпението е по-евтино от залесяването. "
В някои региони обаче залесяване е наложително – изключително при наклонени терени и места със значение за ландшафта, ерозията или хората. Най-подходящи са локалните пионерни типове – те се приспособяват най-бързо към променената среда.
След пожари се прави оценка на вредите. Но постоянно се остойностява единствено унищожената дървесина, която не може да се продаде. Реалните вреди са доста повече: загуба на въглерод от почвата; унищожени хабитати за растения и животни; дълготрайни вреди за туризма, земеделието и локалната стопанска система.
Кой подпали гората: Истината постоянно остава скрита
Установяването на аргументите за горските пожари е сериозен проблем. След огъня постоянно няма задоволително следи. Съвременните спътници могат да покажат доста – къде е почнало, по какъв начин се е развило, какво е изгоряло. Но това не е наложителна процедура. Такива разбори се вършат единствено при огромни вреди или жертви.
Пример е пожарът край Кресна през 2019 година – един от дребното, напълно документирани посредством спътници. Има даже научни изявления по случая. Разследването на аргументите и търсенето на виновници е основно за предварителната защита. Така хората стават по-бдителни, когато знаят, че пожарите не са " случайност ", а постоянно човешка неточност или закононарушение.
Изводи: Адаптацията стартира с нов метод към земята
Климатичните политики на Европейски Съюз са ориентирани към адаптиране на горите към изменящия се климат. Но това не значи просто да " пригодим " съществуващите горски екосистеми – за доста от тях това е невероятно. Адаптацията би трябвало да се търси в ръководството на земеползването – по какъв начин, къде и с каква цел използваме териториите.
При горите това включва нови цели на стопанисване, лесовъдски практики, както и планувана промяна на състава и структурата на част от насажденията. Младите гори – изключително смесените – са по-гъвкави и устойчиви. Това важи изключително за издънковите дъбови гори и изкуствените иглолистни насаждения в равнината, основани преди десетилетия.
Подмладяването на горите не опонира на условията за запазване на скъпите първоначални екосистеми – в противен случай, добавя ги. Но не може да бъде изолирано – гората би трябвало да се преглежда в подтекста на ландшафта. Това изисква интегрирано ръководство на всички естествени съставни елементи в дадена територия.
Практиката демонстрира, че общините би трябвало да бъдат водеща мощ в тази политика – те са директно наранени и най-потърпевши, най-запознати с локалните условия и директно виновни пред хората. За да се случи действителна смяна, е нужна дълготрайна просветителна и възпитателна работа – от фамилията, през учебното заведение до медиите.
Съвременната просвета и технологии оферират новаторски решения за предварителна защита и реакция, само че те изискват вложения и образование – изключително на управителните фрагменти в институциите. Европейски Съюз обезпечава благоприятни условия за взаимни планове и продан на опит с страни, които към този момент имат работещи системи – като средиземноморските страни, към чиито климатични условия от ден на ден се приближаваме.
* Статията е оповестена в. Заглавието е на Mediapool, текстът е със съкращения.
Георги Костов е някогашен зам.-министър на горите през 2009-2011 и 2014-2017 година В момента е учител в Лесотехническия университет. Автор е на над 100 разнообразни изявления, свързани с екологията на горите, динамичността на горските запаси и лесовъдските системи.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ