Поговорката, че очите са прозорците към душата, отдавна е добила

Поговорката, че очите са прозорците към душата, от дълго време е добила известност по целия свят. Учените от дълго време са почнали да изследват размера на зениците, с цел да схванат по-добре по какъв начин протичат при хората процесите на страстите, на съсредоточаването или разсейването на вниманието и даже медицинските положения, написа Zdrave.to. 

Ново проучване изненадващо разкрива, че те трансформират размера си в синхрон с дишането ни. Зениците в никакъв случай не са статични, те непрекъснато се настройват в отговор на въздействието на външни и вътрешни фактори. Всеизвестно е, че управляват какъв брой светлина навлиза в окото, тъкмо като камера за видеозаснемане.

Може елементарно да ревизирате това сами: погледнете се в огледалото и насочете светлина към очите си и ще видите по какъв начин зениците ви се свиват. Този развой директно визира зрителното ни усещане. По-разширените зеници оказват помощ да откриваме бледи обекти, изключително в периферното зрение, до момента в който по-свитите усъвършенстват остротата му, давайки ни опция да четем да вземем за пример. Този инстикт е толкоз благонадежден, че лекарите го употребяват за оценка на мозъчната функция 

Ако зеницата не реагира на светлина, това може да е сигнал за незабавна здравна помощ, като да вземем за пример за инсулт. 

Реакцията обаче не е единствено към светлина. Установено е също, че тя се свива, когато фокусираме върху непосредствен обект, и се уголемява в отговор на когнитивно изпитание или прочувствена възбуденост. Това е повода размерът на зеницата постоянно да се употребява в проучванията на логиката на психиката и неврологията като мярка за умствено изпитание и внимание.

В продължение на десетилетия тези три типа реакции на зеницата са единствените, за които учените са сигурни, че съществуват. Сега обаче се удостоверява, че дишането е четвъртата от тях - " реакция на дихателната фаза на зеницата “. Това е посочено в описанието на изследване, извършено от Мартин Шефер - докторант по когнитивна невронаука и поведенческа логика на психиката от Каролинския институт в Стокхолм и Университета на Гронинген в Холандия. Зениците обикновено са най-големи по време на издишване и най-малки към началото на вдишването

За разлика от други реакции тази поражда извънредно в тялото и, несъмнено, се случва непрекъснато. Също толкоз неповторимо е, че обгръща както дилатацията, по този начин и стеснението.

Потвърден посредством серия от пет опита с повече от 200 участници, този резултат е удивително постоянен – размерът на зеницата варира в синхрон с дишането. Учените изследват и по какъв начин другите модели на дишане въздействат на отговора. Участниците са инструктирани да дишат единствено през носа или устата си и да контролират скоростта на дишане - да го забавят и форсират. Във всички случаи се появява същият модел: размерът на зеницата остава минимален към началото на вдишването и максимален по време на издишване. 

Откритието трансформира метода, по който мислим както за дишането, по този начин и за зрението. Това допуска по-дълбока връзка сред дишането и нервната система, в сравнение с сме осъзнавали преди. Следващият огромен въпрос е дали тези фини промени в размера на зеницата въздействат върху метода, по който виждаме света.

Тези вибрации са плод на preBötC (пред-Бьотцингеровия комплекс), представляващ сплит неврони в мозъчния дънер, само че могат да пораждат и от обонятелната луковица, когато въздухът се движи през носа. Колебанията са единствено елементи от милиметъра, което е по-малко от реакцията на зеницата към светлина, само че е сходна на реакцията при умствено изпитание или възбуденост. Диапазонът теоретично е задоволително огромен, с цел да повлияе на образното ни усещане.

Следователно може да се окаже, че зрението тънко се трансформира с едно поемане или издишване при усъвършенстването си за разкриване на бледи обекти (с по-големи зеници) и разграничение на фини елементи (с по-малки зеници). Както реакцията на светлината на зеницата се употребява за диагностичен инструмент, връзката сред размера на зеницата и дишането могат да бъдат ранен симптом на неврологични разстройства. 

Учените вършат от ден на ден открития, които потвърждават, че мозъкът ни не обработва външната информация изолирано – той интегрира сигнали и от телата ни. Информацията от сърдечните и стомашните ни ритми също усъвършенства или попречва обработката на входящи сензорни тласъци. Ако дишането ни въздейства върху това, по какъв начин се трансформират нашите зеници, може ли то също да оформя и метода, по който възприемаме света към нас? Това проучване е част от опитите на човечеството да разбере по какъв начин вътрешните ни телесни ритми въздействат върху усещанията ни даже единствено с един мирис.