Проф. Васил Проданов: Сигурността е предпоставка за икономическото развитие не само на Китай, но и на целия свят
/Поглеед.инфо/ За ролята и смисъла на КНР в процеса на развиването на световния свят, в подтекста на решенията на провелия се 20-и конгрес на ККП, както и за българо-китайските връзки, беседваме с проф. Васил Проданов, член кор. на Българска академия на науките, учител в УНСС и Директор на Тракийския теоретичен институт.
Въпрос: Проф. Проданов, каква е ролята и какво е смисъла на Китай за развиването на световния свят в подтекста на решенията на 20-ия конгрес на ККП?
Проф.Проданов: За да разберем посоката, в която потегли Китай след 20-ия конгрес на ККП би трябвало да имаме поради особеностите на актуалната обстановка, която внезапно усложнява процесите в другите общества, опцията за тяхната управляемост и усилва рисковете от неустойчивост и разпадни процеси. Това е обвързвано с ускоряването на развиването, с експоненциалността и подривността на новите технологии, с увеличението на взаимосвързаността на всяка точка на планетата с други точки, а с това и на уязвимостта, тъй като всеки риск, всеки проблем в една точка на планетата може да докара до опасности на хиляди километри от нея. Неслучайно още през 1986 година Улрих Бек написа своята популярна работа „ Рисковото общество “, в което приказва за ускоряването на всички процеси и за непредвидени следствия от новите научни открития и технологии. С глобализацията по-късно навлязохме в доста връзки в такова световно рисково общество. То бе обвързвано с неравновесията и несъгласията на световния неолиберализиран капитализъм, който докара до гигантско повишаване на неравенствата и до ускорени промени в геополитическото съответствие на силите. В този подтекст би трябвало да се видят и геополитическите условия, които дефинираха решенията на 20-ия конгрес на ККП и посоката на развиване на Китай.
От една страна имаме обстоятелството, че през днешния ден Китайската национална република е втората по величина стопанска система в света с брутен вътрешен артикул (БВП) от почти 17,7 трилиона щатски долара през 2021 година От друга страна, световната рецесия на неолибералния капитализъм, усилена от коронавирус пандемията, инфлацията, енергийната рецесия и войната в Украйна на всички места води до трендове на усилване на ролята на страната, деглобализационни трендове, разпад на веригите на доставки, реофшоризация.
Имаме промени в държанието на Съединени американски щати като главен търговски сътрудник на Китай и доскорошен световен хегемон. Очакванията на Съединени американски щати, че Китай ще последва в развиването си Съюз на съветските социалистически републики и ще се подчини на логиката на действие на американизирания неолиберален капитализъм не се осъществиха. В признатата неотдавна Стратегия за национална сигурност на Съединени американски щати се споделя, че КНР „ е единственият съперник с желание на промени интернационалния ред и с възходяща икономическа, дипломатическа, военна и технологическа мощност да реализира тази цел “. И още: „ КНР съставлява най-сериозното геополитическо предизвикателство за Америка.... Нашата отбранителна тактика би трябвало да поддържа и укрепва възпирането, като КНР е наше предизвикателство “. Тази тактика изяснява почналата комерсиална, идеологическа, технологическа, осведомителна война против него още при президента Тръмп и продължена при Байдън. Администрацията на Байдън резервира големите търговски мита за Китай, наложени от Тръмп, и разшири своите софтуерни забрани, с цел да включи всички усъвършенствани полупроводници и оборудването, належащо за тяхното произвеждане, да оказва всевъзможни ограничавания на китайските компании.
Съединени американски щати предизвикаха основаването на военния АУКУС пакт, дружно с Англия и Австралия, фокусиран върху Индо-тихоокеанския район, където е и Китай. Имаме напредък на китаефобията в Съединени американски щати и увеличаващото се количество принуждение против китайци и азиатци.
Въпрос: Във връзка с всичко това, апелирам да коментирате някои акценти от словото на Си Дзинпин по време на конгреса?
Проф. Проданов: В своята тирада на 20-ия конгрес на ККП Си Дзинпин акцентира, че Китай ще остане отворен към света, само че и предизвести за нуждата от навигация в „ неспокойни води “ и „ рискови стихии “ в бъдещето на Китай. „ Ню Йорк таймс “ отбеляза, че във встъпителната си тирада пред партийния конгрес на 16 октомври Си загатва думата „ сигурност “ шест пъти повече, в сравнение с думата „ стопанска система “. И правилно е, че на конгреса като тактика бе подложен доста по-силен акцент върху националната сигурност и политическата сигурност като водещи, а по-късно и на икономическия напредък. Китай никога няма желание да сложи политическата, националната, здравната, военната, енергийната, продоволствената, финансовата, цифровата сигурност на второ място, защото е наясно, че без тях не е вероятен и ефикасен стопански напредък. Разпадът на Съюз на съветските социалистически републики при перестройката на Горбачов потвърди това. Си Дзинпин акцентира, че сигурността е причина за икономическо развиване. Ясно е, че страната би трябвало да се намеси интензивно в условия на рецесия на глобализираната неолиберална стопанска система и почнала нова студена война на Съединени американски щати. Трябва да съчетае ускореното развиване с устойчивостта, без да се отхвърля от своята концепция за спокойно развиване и взаимна полза в интернационалните връзки. Съединени американски щати са за опазване на своята световна надмощие, до момента в който Китай се придържа към концепцията за мултиполярен в свят, в който страните не се месят във вътрешните работи на останалите и работят за построяването на споделено бъдеще на човечеството. В екологическата сфера Китай също вкарва ускорено тактики за екологическа среда и произвеждане. Хармоничното общуване сред индивида и природата се преглежда като една от главните характерности на модернизацията на китайския модел на социализма. Така да вземем за пример, в случай че вземем енергетиката, то единствено един от плановете в град Чаоджоу в провинция Гуандун е обвързван с създаване на офшорен вятърен парк с мощ 43,3 GW, което е почти колкото цялата енергийна система на Норвегия.
Китай пръв стартира в такива големи мащаби да употребява огромните данни за ръководство и надзор на процесите, с цел да може все по-сложната гигантска страна да реагира бързо на опасности и рискове и да се ръководи по-ефективно. Той реагира най-активно на новопоявилия се международен здравен риск, въвеждайки нулева приемливост към заплахите от него, подготвяйки се превантивно и за възможни биологически войни. Това се видя и при разликите в реакциите, контрола, организацията в борбата против пандемията от Covid-19 в Китай и Съединени американски щати. В Съединени американски щати акцентираха на стопанската система, а не на човешкия живот и това докара до гибелта от пандемията на 3 млн. 262 000 души или 3262 индивида на 1 милион население. Това е към осем пъти повече от починалите американци във Втората международна война – 418 500 индивида. В Китай умряха 5226 индивида, което е 4 души на 1 млн. население или към 880 пъти по-малко в съпоставяне със Съединени американски щати. Китай в този смисъл реагира 880 пъти по дейно в отбраната на здравната и биологичната сигурност на своето население в съпоставяне със Съединени американски щати. Китай отбрани човешкия живот и човешкия капитал, Съединени американски щати опазиха финансовия капитал, за сметка на човешкия живот. Китай подари стотици милиони ваксини на бедните и по-застрашени от гибел райони в Африка, Азия, Латинска Америка, спасявайки и там милиони човешки животи.
Стратегията на Си Дзинпин и на ККП е да трансфорат Китай в „ съвременно социалистическо общество “ – т.е. страна със междинен приход – до 2035 година, която с висока възможност ще се сбъдне.
Въпрос: Как виждате връзките сред България и Китай и какво смятате за тяхното бъдещо развиване?
Проф. Проданов: Бъдещето на връзките ни с Китай би трябвало да се гледа в подтекста на досегашните ни взаимовръзки. Добре знае се, че България е втората страна в света след Съюз на съветските социалистически републики, признала Китайската национална република на 3 октомври 1949 година След това сред нашите страни стартират дейни взаимовръзки, прекратени от спора на Съюз на съветските социалистически републики с Китай, само че последователно възстановяващи се от 1970-те години насам, когато е подписано съглашение за развиването на научно-техническо съдействие. Когато през 1987 година Тодор Живков посещава Китай, е доста впечатлен от китайския модел на развиване и има концепция да се опита да го вкара и у нас, правейки конвергентен модел на социализма във взаимоотношение на първо място с Германия. За това е остро подложен на критика от Горбачов и става една от аргументите за преврата против него. По негово време имаме конвенция в региона на културата и редица български студенти приключват образованието си в Китай. Тези връзки се разпростират и след преврата против Тодор Живков и реставрацията на капитализма в България и превръщането й в външна страна на капитализма от капиталистическия център, ръководена от компрадорски и клептократски политически елити. Колеги от Българската академия на науките имат взаимен план с китайски учени. В български учебни заведения и университети се учи китайски език. В Софийския и Великотърновския университети работи Институтът „ Конфуций “. Имам сътрудници, които се специализират в региона на китаистиката. През 2015 година на български бе издадена „ Китайската фантазия “ на Си Цзинпин и аз участвах в представянето й в китайското посолство. След 1989 година имаше вълна на китайски мигранти към България, изключително към София. И в блока, в който аз пребивавам има и китайски фамилии, а против него има китайски ресторант. Някъде прочетох, че в Съединени американски щати китайските заведения за хранене са повече на брой в сравнение с МакДоналдс. Бих могъл да кажа нещо сходно и за България. Само в София са десетки, предлагащи храна освен на място, само че и за в къщи, в това число и посредством поръчки онлайн и по този начин китайската кухня ежедневно доближава до хиляди българи.
През 2019 година българският президент Радев посети Китай и се утвърди концепцията за стратегическо партньорство сред нашите страни. България се включи в самодейността „ 16+1 ”, която в този момент е Механизъм за съдействие сред Китай и ЦИЕ. Има основана Национална асоциация „ Един пояс, веднъж “. По този мотив у нас се организира българо-китайска конференция и аз бях един от участниците в нея. На конференцията бяха изразени огромни очаквания за увеличението на китайските вложения в страната ни, от които тя има потребност. За страдание, българските държавни управления не демонстрираха задоволително самодейност в тази област и прилежащи нам страни като Гърция и Сърбия се включиха доста по-активно в нея. Има Българо-китайска търговско-промишлена палата, насърчаваща и подпомагаща българо-китайските търговско-икономически връзки. Разгърнаха се търговски връзки като през последните пет години търговията сред нашите страни се удвои. Общо вносът и износът е сред 3 и 4 милиарда $, само че при забележителен търговски недостиг от страна на България, което е проблем, на който се търси решение. За страдание честата промяна на българските държавни управления през последните години е фактор, който затруднява нашите връзки и е един от факторите за незадоволителна интензивност от българска страна в развиването на тези връзки.
В момента следим изострящо се опълчване сред Запада, от една страна, Русия и Китай въпреки това. В този подтекст в България през днешния ден има засилена борба сред русофили и русофоби, само че това не води до противодействия към този момент по въпроса за връзките с Китай, нито за промени на настройките към него от страна на българския народ, какво следим да вземем за пример в Съединени американски щати.
В доста връзки връзките сред България и Китай са подвластни от държанието на Европейски Съюз, който сега е в тежка рецесия, резултат на дейностите му във връзка с Русия по отношение на войната в Украйна. През последните години почналата комерсиална, технологическа и идеологическа война на Съединени американски щати с Китай, тактиката на Съединени американски щати за делене на американската стопанска система от китайската и за завръщането на американските компании в Съединени американски щати или преместването им в други азиатски страни откри отражение и в държанието на Европейски Съюз, който стартира да демонстрира сдържано отношение към разгръщането на връзките с Китай и утвърждението на огромното капиталово съглашение реализирано с него. За задържането в тази област способства и коронавирус пандемията, която се трансформира във фактор за проблеми в световните стойностни вериги сред Китай и Европейски Съюз. Надявам се, че почналата комерсиална и софтуерна война на Съединени американски щати с Китай, чието въздействие се усеща и в Европейски Съюз няма да попречи на по-нататъшното развиване на българо-китайските връзки.
Въпрос: Проф. Проданов, каква е ролята и какво е смисъла на Китай за развиването на световния свят в подтекста на решенията на 20-ия конгрес на ККП?
Проф.Проданов: За да разберем посоката, в която потегли Китай след 20-ия конгрес на ККП би трябвало да имаме поради особеностите на актуалната обстановка, която внезапно усложнява процесите в другите общества, опцията за тяхната управляемост и усилва рисковете от неустойчивост и разпадни процеси. Това е обвързвано с ускоряването на развиването, с експоненциалността и подривността на новите технологии, с увеличението на взаимосвързаността на всяка точка на планетата с други точки, а с това и на уязвимостта, тъй като всеки риск, всеки проблем в една точка на планетата може да докара до опасности на хиляди километри от нея. Неслучайно още през 1986 година Улрих Бек написа своята популярна работа „ Рисковото общество “, в което приказва за ускоряването на всички процеси и за непредвидени следствия от новите научни открития и технологии. С глобализацията по-късно навлязохме в доста връзки в такова световно рисково общество. То бе обвързвано с неравновесията и несъгласията на световния неолиберализиран капитализъм, който докара до гигантско повишаване на неравенствата и до ускорени промени в геополитическото съответствие на силите. В този подтекст би трябвало да се видят и геополитическите условия, които дефинираха решенията на 20-ия конгрес на ККП и посоката на развиване на Китай.
От една страна имаме обстоятелството, че през днешния ден Китайската национална република е втората по величина стопанска система в света с брутен вътрешен артикул (БВП) от почти 17,7 трилиона щатски долара през 2021 година От друга страна, световната рецесия на неолибералния капитализъм, усилена от коронавирус пандемията, инфлацията, енергийната рецесия и войната в Украйна на всички места води до трендове на усилване на ролята на страната, деглобализационни трендове, разпад на веригите на доставки, реофшоризация.
Имаме промени в държанието на Съединени американски щати като главен търговски сътрудник на Китай и доскорошен световен хегемон. Очакванията на Съединени американски щати, че Китай ще последва в развиването си Съюз на съветските социалистически републики и ще се подчини на логиката на действие на американизирания неолиберален капитализъм не се осъществиха. В признатата неотдавна Стратегия за национална сигурност на Съединени американски щати се споделя, че КНР „ е единственият съперник с желание на промени интернационалния ред и с възходяща икономическа, дипломатическа, военна и технологическа мощност да реализира тази цел “. И още: „ КНР съставлява най-сериозното геополитическо предизвикателство за Америка.... Нашата отбранителна тактика би трябвало да поддържа и укрепва възпирането, като КНР е наше предизвикателство “. Тази тактика изяснява почналата комерсиална, идеологическа, технологическа, осведомителна война против него още при президента Тръмп и продължена при Байдън. Администрацията на Байдън резервира големите търговски мита за Китай, наложени от Тръмп, и разшири своите софтуерни забрани, с цел да включи всички усъвършенствани полупроводници и оборудването, належащо за тяхното произвеждане, да оказва всевъзможни ограничавания на китайските компании.
Съединени американски щати предизвикаха основаването на военния АУКУС пакт, дружно с Англия и Австралия, фокусиран върху Индо-тихоокеанския район, където е и Китай. Имаме напредък на китаефобията в Съединени американски щати и увеличаващото се количество принуждение против китайци и азиатци.
Въпрос: Във връзка с всичко това, апелирам да коментирате някои акценти от словото на Си Дзинпин по време на конгреса?
Проф. Проданов: В своята тирада на 20-ия конгрес на ККП Си Дзинпин акцентира, че Китай ще остане отворен към света, само че и предизвести за нуждата от навигация в „ неспокойни води “ и „ рискови стихии “ в бъдещето на Китай. „ Ню Йорк таймс “ отбеляза, че във встъпителната си тирада пред партийния конгрес на 16 октомври Си загатва думата „ сигурност “ шест пъти повече, в сравнение с думата „ стопанска система “. И правилно е, че на конгреса като тактика бе подложен доста по-силен акцент върху националната сигурност и политическата сигурност като водещи, а по-късно и на икономическия напредък. Китай никога няма желание да сложи политическата, националната, здравната, военната, енергийната, продоволствената, финансовата, цифровата сигурност на второ място, защото е наясно, че без тях не е вероятен и ефикасен стопански напредък. Разпадът на Съюз на съветските социалистически републики при перестройката на Горбачов потвърди това. Си Дзинпин акцентира, че сигурността е причина за икономическо развиване. Ясно е, че страната би трябвало да се намеси интензивно в условия на рецесия на глобализираната неолиберална стопанска система и почнала нова студена война на Съединени американски щати. Трябва да съчетае ускореното развиване с устойчивостта, без да се отхвърля от своята концепция за спокойно развиване и взаимна полза в интернационалните връзки. Съединени американски щати са за опазване на своята световна надмощие, до момента в който Китай се придържа към концепцията за мултиполярен в свят, в който страните не се месят във вътрешните работи на останалите и работят за построяването на споделено бъдеще на човечеството. В екологическата сфера Китай също вкарва ускорено тактики за екологическа среда и произвеждане. Хармоничното общуване сред индивида и природата се преглежда като една от главните характерности на модернизацията на китайския модел на социализма. Така да вземем за пример, в случай че вземем енергетиката, то единствено един от плановете в град Чаоджоу в провинция Гуандун е обвързван с създаване на офшорен вятърен парк с мощ 43,3 GW, което е почти колкото цялата енергийна система на Норвегия.
Китай пръв стартира в такива големи мащаби да употребява огромните данни за ръководство и надзор на процесите, с цел да може все по-сложната гигантска страна да реагира бързо на опасности и рискове и да се ръководи по-ефективно. Той реагира най-активно на новопоявилия се международен здравен риск, въвеждайки нулева приемливост към заплахите от него, подготвяйки се превантивно и за възможни биологически войни. Това се видя и при разликите в реакциите, контрола, организацията в борбата против пандемията от Covid-19 в Китай и Съединени американски щати. В Съединени американски щати акцентираха на стопанската система, а не на човешкия живот и това докара до гибелта от пандемията на 3 млн. 262 000 души или 3262 индивида на 1 милион население. Това е към осем пъти повече от починалите американци във Втората международна война – 418 500 индивида. В Китай умряха 5226 индивида, което е 4 души на 1 млн. население или към 880 пъти по-малко в съпоставяне със Съединени американски щати. Китай в този смисъл реагира 880 пъти по дейно в отбраната на здравната и биологичната сигурност на своето население в съпоставяне със Съединени американски щати. Китай отбрани човешкия живот и човешкия капитал, Съединени американски щати опазиха финансовия капитал, за сметка на човешкия живот. Китай подари стотици милиони ваксини на бедните и по-застрашени от гибел райони в Африка, Азия, Латинска Америка, спасявайки и там милиони човешки животи.
Стратегията на Си Дзинпин и на ККП е да трансфорат Китай в „ съвременно социалистическо общество “ – т.е. страна със междинен приход – до 2035 година, която с висока възможност ще се сбъдне.
Въпрос: Как виждате връзките сред България и Китай и какво смятате за тяхното бъдещо развиване?
Проф. Проданов: Бъдещето на връзките ни с Китай би трябвало да се гледа в подтекста на досегашните ни взаимовръзки. Добре знае се, че България е втората страна в света след Съюз на съветските социалистически републики, признала Китайската национална република на 3 октомври 1949 година След това сред нашите страни стартират дейни взаимовръзки, прекратени от спора на Съюз на съветските социалистически републики с Китай, само че последователно възстановяващи се от 1970-те години насам, когато е подписано съглашение за развиването на научно-техническо съдействие. Когато през 1987 година Тодор Живков посещава Китай, е доста впечатлен от китайския модел на развиване и има концепция да се опита да го вкара и у нас, правейки конвергентен модел на социализма във взаимоотношение на първо място с Германия. За това е остро подложен на критика от Горбачов и става една от аргументите за преврата против него. По негово време имаме конвенция в региона на културата и редица български студенти приключват образованието си в Китай. Тези връзки се разпростират и след преврата против Тодор Живков и реставрацията на капитализма в България и превръщането й в външна страна на капитализма от капиталистическия център, ръководена от компрадорски и клептократски политически елити. Колеги от Българската академия на науките имат взаимен план с китайски учени. В български учебни заведения и университети се учи китайски език. В Софийския и Великотърновския университети работи Институтът „ Конфуций “. Имам сътрудници, които се специализират в региона на китаистиката. През 2015 година на български бе издадена „ Китайската фантазия “ на Си Цзинпин и аз участвах в представянето й в китайското посолство. След 1989 година имаше вълна на китайски мигранти към България, изключително към София. И в блока, в който аз пребивавам има и китайски фамилии, а против него има китайски ресторант. Някъде прочетох, че в Съединени американски щати китайските заведения за хранене са повече на брой в сравнение с МакДоналдс. Бих могъл да кажа нещо сходно и за България. Само в София са десетки, предлагащи храна освен на място, само че и за в къщи, в това число и посредством поръчки онлайн и по този начин китайската кухня ежедневно доближава до хиляди българи.
През 2019 година българският президент Радев посети Китай и се утвърди концепцията за стратегическо партньорство сред нашите страни. България се включи в самодейността „ 16+1 ”, която в този момент е Механизъм за съдействие сред Китай и ЦИЕ. Има основана Национална асоциация „ Един пояс, веднъж “. По този мотив у нас се организира българо-китайска конференция и аз бях един от участниците в нея. На конференцията бяха изразени огромни очаквания за увеличението на китайските вложения в страната ни, от които тя има потребност. За страдание, българските държавни управления не демонстрираха задоволително самодейност в тази област и прилежащи нам страни като Гърция и Сърбия се включиха доста по-активно в нея. Има Българо-китайска търговско-промишлена палата, насърчаваща и подпомагаща българо-китайските търговско-икономически връзки. Разгърнаха се търговски връзки като през последните пет години търговията сред нашите страни се удвои. Общо вносът и износът е сред 3 и 4 милиарда $, само че при забележителен търговски недостиг от страна на България, което е проблем, на който се търси решение. За страдание честата промяна на българските държавни управления през последните години е фактор, който затруднява нашите връзки и е един от факторите за незадоволителна интензивност от българска страна в развиването на тези връзки.
В момента следим изострящо се опълчване сред Запада, от една страна, Русия и Китай въпреки това. В този подтекст в България през днешния ден има засилена борба сред русофили и русофоби, само че това не води до противодействия към този момент по въпроса за връзките с Китай, нито за промени на настройките към него от страна на българския народ, какво следим да вземем за пример в Съединени американски щати.
В доста връзки връзките сред България и Китай са подвластни от държанието на Европейски Съюз, който сега е в тежка рецесия, резултат на дейностите му във връзка с Русия по отношение на войната в Украйна. През последните години почналата комерсиална, технологическа и идеологическа война на Съединени американски щати с Китай, тактиката на Съединени американски щати за делене на американската стопанска система от китайската и за завръщането на американските компании в Съединени американски щати или преместването им в други азиатски страни откри отражение и в държанието на Европейски Съюз, който стартира да демонстрира сдържано отношение към разгръщането на връзките с Китай и утвърждението на огромното капиталово съглашение реализирано с него. За задържането в тази област способства и коронавирус пандемията, която се трансформира във фактор за проблеми в световните стойностни вериги сред Китай и Европейски Съюз. Надявам се, че почналата комерсиална и софтуерна война на Съединени американски щати с Китай, чието въздействие се усеща и в Европейски Съюз няма да попречи на по-нататъшното развиване на българо-китайските връзки.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ