Пригожин е поразен от бонапартизъм
/Поглеед.инфо/ „ Всички вземаме образец от Наполеон “, се оплаква Пушкин. Русия обаче е страна, в която вземането на сходен образец е безперспективно. Който и да е предричан за Бонапарт у нас, всеки или се проваля, или даже не съумява да хвърли съдбовния си чоп. ХХ век демонстрира това на образеца на Корнилов, Махно, Тухачевски, Берия, Лебед. А в този момент - протестът на Евгений Пригожин като най-ярък случай на съветски бонапартизъм. Сигурен съм, че и този претендент няма да има триумф.
Фактът, че Пригожин е инфектиран с бонапартизъм, стана явен много бързо. Затова ми се струваше, че той ще бъде изваден от конкуренцията или ще бъде изтласкан в сянка, преди да се реши намерено да се изправи. Да бъде изпратен назад в Африка, да вземем за пример. Във цялото му държание се усещаше обречеността. Поне за възможен „ поход към Москва “ се приказва от дълго време.
Амбициите на Пригожин процъфтяваха в оранжерийни условия, беше любим на страната, само че в последна сметка пресиленото му его го докара до злополука и изменничество. И в този момент се пробва да повлече цялата страна със себе си.
Пригожин беше надарен боен уредник и неговата ЧВК " Вагнер ", която той назовава " най-хубавата пехота в света ", завоюва изключителна победа при Артьомовск. Но въпреки всичко, съгласно неговото самопризнание, 20 хиляди живота са дадени за този триумф. И в този момент поражда мисълта: за какво в действителност Пригожин трябваше да поставя тези животи? В името на успеха на Русия или в името на придобиването на престиж, който да му разреши да стане Наполеон, с цел да оправдае измяната си? Тоест самият Пригожин сложи под въпрос подвига на своите момчета за една нощ.
Момент, на който малко хора обръщат внимание: Пригожин е освен боен уредник, само че и – и може би преди всичко – специалист по осведомителни войни. Много умел пропагандист. Умее да приказва уверено, външно наподобява пряк и откровен изследовател на истината, обвинител. Но в края на краищата не можем да проверим информацията му по същия метод, както информацията на тези, които той се пробва да осъди в неистина.
Трябва да се помни, че огромна част от казаното от него може да се окаже измама и фалшификат, а материалът за „ ракетния удар на Министерството на защитата по лагера на ЧВК “Вагнер “ сходен на нацистката провокация в Глайвиц, която послужи като предлог за експлоадирането на Втората международна война. Беше нужен предлог за въоръжени дейности и той беше фиктивен.
В същото време е належащо да се обърне внимание на осведомителния декор, предхождащ метежа. През последните няколко дни обособени политически канали в “Телеграм ” пръскаха мрачни пророчества, че „ времето на проблемите наближава “ и правеха дълбокомислени забележки като „ на календара ни е 1916 година “. Ясно е, че Пригожин непрестанно вдигаше някакви обвинявания против управлението в Москва, всички виждаха това, само че ми се коства, че за сходни пророчества трябваше да се знае нещо друго, нещо доста съответно. Или самият Пригожин е изнасял информация за идния протест, или има любопитни съдружници, за които ние не знаем.
Ако за козове на Пригожин могат да се смятат военният престиж, извоюван от десетки хиляди животи на други хора, и способността да приказва безапелационно, тогава неговата уязвимост е неналичието на каквато и да е разбираема концепция.
Защо някой би подкрепил Пригожин? Заради отстраняването на един министър и един шеф на Генералния щаб ли? Но тогава какво? Ако оспорваш висшата власт, тогава чии ползи защитаваш? Пригожин не дава отговори на тези въпроси, измъквайки се с популистки, в духа на Навални, обиди против корумпирани служители и бюрократи.
Единственият късмет на Пригожин беше да се съгласи с някой от генералите - и те да работят дружно. Така се случва в Латинска Америка и освен: командирите на няколко рода въоръжени сили се събират, договарят се между тях и образуват военна хунта. Но, явно, никой не искаше да се причисли към хунта с Пригожин. Нито военни, нито политици, нито губернатори го поддържаха.
Може би разчиташе на поддръжката на президента, при който смяташе своята ЧВК за преторианска армия? Но президентът ясно сподели: пред стои бунтовник и изменник. И във всеки случай това обрече Пригожин на политическо проваляне. Той няма къде да отиде.
Но разновидността, когато „ най-хубавата пехота в света “ щеше да бъде унищожена от въздушни удари по автомагистрала М-4, също нямаше да донесе нищо положително на страната. Не знам по какъв начин ще живеем с това всички ние, които абсолютно подкрепяхме Върховния главнокомандващ. Да, ще оцелеем, само че ще бъде доста мъчно.
Единственият заслужен излаз от този призрачен сън: Пригожин би трябвало да се съобщи и да подреди на бойците си да сложат оръжие. Напомням, че нямаме смъртно наказване. По-добре е да пожертвате свободата си, в сравнение с да погубите живота на почтени хора за наслада на врага.
Днес, когато страната води най-тежката битка с външен зложелател, ударът в тила е най-голямата подлост. От този миг нататък става безсмислено да се разискват възгледите на Пригожин, да се прави оценка кое е прав и кое не. От това, което направи и продължава да прави, ще бъде неприятно на всички: и на бойците му, и на бойците на фронта, и на цивилните, и на президента, и на страната като цяла. Случващото се би трябвало да бъде прекъснато бързо и непременно.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Фактът, че Пригожин е инфектиран с бонапартизъм, стана явен много бързо. Затова ми се струваше, че той ще бъде изваден от конкуренцията или ще бъде изтласкан в сянка, преди да се реши намерено да се изправи. Да бъде изпратен назад в Африка, да вземем за пример. Във цялото му държание се усещаше обречеността. Поне за възможен „ поход към Москва “ се приказва от дълго време.
Амбициите на Пригожин процъфтяваха в оранжерийни условия, беше любим на страната, само че в последна сметка пресиленото му его го докара до злополука и изменничество. И в този момент се пробва да повлече цялата страна със себе си.
Пригожин беше надарен боен уредник и неговата ЧВК " Вагнер ", която той назовава " най-хубавата пехота в света ", завоюва изключителна победа при Артьомовск. Но въпреки всичко, съгласно неговото самопризнание, 20 хиляди живота са дадени за този триумф. И в този момент поражда мисълта: за какво в действителност Пригожин трябваше да поставя тези животи? В името на успеха на Русия или в името на придобиването на престиж, който да му разреши да стане Наполеон, с цел да оправдае измяната си? Тоест самият Пригожин сложи под въпрос подвига на своите момчета за една нощ.
Момент, на който малко хора обръщат внимание: Пригожин е освен боен уредник, само че и – и може би преди всичко – специалист по осведомителни войни. Много умел пропагандист. Умее да приказва уверено, външно наподобява пряк и откровен изследовател на истината, обвинител. Но в края на краищата не можем да проверим информацията му по същия метод, както информацията на тези, които той се пробва да осъди в неистина.
Трябва да се помни, че огромна част от казаното от него може да се окаже измама и фалшификат, а материалът за „ ракетния удар на Министерството на защитата по лагера на ЧВК “Вагнер “ сходен на нацистката провокация в Глайвиц, която послужи като предлог за експлоадирането на Втората международна война. Беше нужен предлог за въоръжени дейности и той беше фиктивен.
В същото време е належащо да се обърне внимание на осведомителния декор, предхождащ метежа. През последните няколко дни обособени политически канали в “Телеграм ” пръскаха мрачни пророчества, че „ времето на проблемите наближава “ и правеха дълбокомислени забележки като „ на календара ни е 1916 година “. Ясно е, че Пригожин непрестанно вдигаше някакви обвинявания против управлението в Москва, всички виждаха това, само че ми се коства, че за сходни пророчества трябваше да се знае нещо друго, нещо доста съответно. Или самият Пригожин е изнасял информация за идния протест, или има любопитни съдружници, за които ние не знаем.
Ако за козове на Пригожин могат да се смятат военният престиж, извоюван от десетки хиляди животи на други хора, и способността да приказва безапелационно, тогава неговата уязвимост е неналичието на каквато и да е разбираема концепция.
Защо някой би подкрепил Пригожин? Заради отстраняването на един министър и един шеф на Генералния щаб ли? Но тогава какво? Ако оспорваш висшата власт, тогава чии ползи защитаваш? Пригожин не дава отговори на тези въпроси, измъквайки се с популистки, в духа на Навални, обиди против корумпирани служители и бюрократи.
Единственият късмет на Пригожин беше да се съгласи с някой от генералите - и те да работят дружно. Така се случва в Латинска Америка и освен: командирите на няколко рода въоръжени сили се събират, договарят се между тях и образуват военна хунта. Но, явно, никой не искаше да се причисли към хунта с Пригожин. Нито военни, нито политици, нито губернатори го поддържаха.
Може би разчиташе на поддръжката на президента, при който смяташе своята ЧВК за преторианска армия? Но президентът ясно сподели: пред стои бунтовник и изменник. И във всеки случай това обрече Пригожин на политическо проваляне. Той няма къде да отиде.
Но разновидността, когато „ най-хубавата пехота в света “ щеше да бъде унищожена от въздушни удари по автомагистрала М-4, също нямаше да донесе нищо положително на страната. Не знам по какъв начин ще живеем с това всички ние, които абсолютно подкрепяхме Върховния главнокомандващ. Да, ще оцелеем, само че ще бъде доста мъчно.
Единственият заслужен излаз от този призрачен сън: Пригожин би трябвало да се съобщи и да подреди на бойците си да сложат оръжие. Напомням, че нямаме смъртно наказване. По-добре е да пожертвате свободата си, в сравнение с да погубите живота на почтени хора за наслада на врага.
Днес, когато страната води най-тежката битка с външен зложелател, ударът в тила е най-голямата подлост. От този миг нататък става безсмислено да се разискват възгледите на Пригожин, да се прави оценка кое е прав и кое не. От това, което направи и продължава да прави, ще бъде неприятно на всички: и на бойците му, и на бойците на фронта, и на цивилните, и на президента, и на страната като цяла. Случващото се би трябвало да бъде прекъснато бързо и непременно.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ